Фелдшерите обявиха конгреса на БАПЗГ, проведен на 11 януари 2020-а, за нелегитимен

Петият конгрес на БАПЗГ, който се проведе на 11 януари 2020 г. задълбочи кризата в отношенията между Сдружението на медицинските фелдшери бакалаври по медицина в България (СМФБМБ) и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Напрежението е от месеци и в основата му е мнението, че до момента Асоциацията не е направила нищо за фелдшерите.

От СМФБМБ обявиха конгреса за нелегитимен, тъй като изборът на делегати е нереален. Реагираха остро срещу Асоциацията и дадоха гласност на декларацията, която не са успели да прочетат на конгреса, защото им отказали.

В нея те за пореден пък заявяват категорично, че не припознават БАПЗГ като своя съсловна организация. Подчертават, че УС на Асоциацията никога през годините не е отстоявал интересите им, нито ги е представлявал. И напомнят, че дори промяната в наименованието на професията от „Фелдшер“ към „Лекарски асистент“, каквато е световната практика, е дело на СМФБМБ.

Затова и предлагат фелдшерите да бъдат изключени от Асоциацията и да бъде зачетено правото им да имат самостоятелна съсловна организация. Ако, казват от Сдружението на фелдшерите, БАПЗГ продължи да съществува, то уставът й трябва да се промени, а тя да действа на конфедеративен принцип. Това означава всяка професия да бъде представена от свое ръководство.

И тъй като личните асистенти нямаха възможност да прочетат текста по време на петия конгрес, те очевидно ще спазят обещанието си, че при отказ декларацията да бъде приета като официален документ на конгреса, ще потърсят юридическа защита на правата си.

А иначе форумът на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи събра повече от 400 делегати. В отчетния доклад председателката на Асоциацията определи като успех факта, че благодарение на усилията им в КТД за 2016-а фигурира заплащането на 20 лв. всеки месец при наличието на сертификат да професионална квалификация и по 50 лв. за специалност. Милка Василева каза, че за времето между 2016-а и 2019 г. са издадени 1908 нови сертификата и допълни, че работодателите разбират смисъла да плащат за квалификацията, която е желание за по-голяма компетентност и по-добър професионализъм.

Милка Василева говори още за липсата на уважение към професионалистите по здравни грижи, засилващата се през годините агресия към тях, работата им на няколко места. Това са проблеми, които няма как организацията им да разреши сама, затова и алармира институциите, управляващите и обществото постоянно.

Тя отличи като най-важни за периода събития провеждането на открити уроци за представяне на професиите от направлението „Здравни грижи“, обученията и националните форуми, националните протести, множеството открити писма и декларации и не на последно място създаването на Национален консултативен студентски съвет.

Сред взетите решения от конгреса са създаването на Национални професионални консултативни съвети (НПКС) на медицинските сестри, акушерките, фелдшерите, рехабилитатори, лаборанти. Всяка от регионалните колегии ще трябва през следващите два месеца да сформира подобна структура. Ще бъдат излъчени и представители на национално ниво. Задачата на НПКС ще бъде да дават становища за специфичните дейности при различните професии. Председателите на съвети ще участват като експерти в Управителния и Националния съвет на БАПГЗ.

Освен в устава конгресът прие промени в правилата, по които се избират ръководни органи, в тези за издаване на сертификат за квалификация и за набирането и изразходването на средства.