Промяна в медицинските стандарти предвижда да отпадне изискването за броя лекари и сестри

Министерството на здравеопазването предложи за обществено обсъждане промени в наредба № 49. В документа са регламентирани основните изисквания, на които трябва да отговарят болниците и домовете за медико-социални грижи в България.

Промените

Основната промяна е свързана с идеята да отпадне изискването за точно определен брой на медицинския персонал. До момента той зависеше от нивото на компетентност на болниците.

В продължение на години лечебните заведения изпитват затруднения, когато трябва да изпълнят законово регламентираните изисквания.

Нуждата да бъдат преодолени затрудненията пред лечебните заведения да изпълняват изискванията е в основата на проекта. С промените броят на медицинските специалисти вече не е точно определен, а трябва да отговаря на обема работа и нейната сложност.

С предложенията се премахват:

• количествените изисквания за броя на персонала;
• изискванията за определено ниво на компетентност на другите свързани с дейността структури, нужни за нормалната работа на съответната специалност.

В наредбата остават изискванията:

• за допълнителна квалификация на лекарите;
• за обема работа в зависимост от нивата на компетентност;
• за апаратура и оборудване.

Ефектът от промените

Промените ще доведат до освобождаването на висококвалифицирани специалисти, които биха могли да работят на местата, където има нужда от тях, посочва в мотивите служебният здравен министър. Сред другите очаквани резултати са по-голяма свобода за ръководителите на болниците да прилагат по-гъвкава политика на управление на човешките ресурси, както и намаляването на разходите за персонал.

Числената промяна на персонала ще провокира по-голяма отговорност от страна на управителите на лечебните заведения, когато създават длъжностните характеристики, правилниците за дейността и вътрешния ред и определянето по много по-конкретен и ясен начин на задълженията на всеки специалист, при това по начин, който ще гарантира качествена работа.

Съществен елемент на промените е, че те обвързват нужния персонал по брой и квалификация с обема на работата и сложността й. Това, посочва в мотивите министър Кацаров, е правилният подход, когато става дума за изискването за определен брой екипи, особено ако те не могат да са пълноценно ангажирани, когато една структура не функционира оптимално.

Двете групи промени ще бъдат в основата на възможности за по-гъвкаво определяне нивата на компетентност в болниците особено като се имат предвид проблемите, свързани с недостатъчния брой персонал.

Не на последно място в мотивите са посочени и така наречените косвени последствия от корекцията на Наредба №49. Сред тях са промените в изискванията на НЗОК за изпълнение на договорите с лечебните заведения.

В същото време облекченият режим на работа на болниците и по-големите правомощия на ръководствата им са в основата на по-сериозен контрол, който да гарантира високото качество на медицинската дейност и правата на пациентите.

Не по-малко важен е и друг ефект от промените. Става дума за финансови облекчения за болниците, резултат от отпадането на част от разходите, задължителни според нормативната уредба, действаща в момента.

Намалява и административната тежест, тъй като болниците ще регистрират структурите от съответното ниво на компетентност при много по-облекчени условия.

Общественото обсъждане ще приключи на 8 юли 2021 г. Дотогава се очакват мненията, становищата и предложенията по темата. Съвсем естествено тя провокира реакцията на различните организации в сферата на здравеопазването.

Сдружение на общинските болници в България

„Приветствам решението, което е направено по идеалния начин за времето, с което разполага служебният здравен министър. Не влиза в конкретика, дава обобщени бройки, които отговарят на обема дейност“, коментира председателят на Сдружението на общинските болници в България (СОББ) д-р Неделчо Тотев.

Той е категоричен, че промените ще се отразят благоприятно на системата. Стандартите изравниха количеството и качеството, а в последните години най-експлоатираната дума в здравеопазването, която за съжаление загуби стойност и девалвира, защото не се изпълни със съдържание, е „качество“, убеден е д-р Тотев, който допълва, че никъде не се посочва кое лечение може да бъде определено като качествено и кое като некачествено.

Председателят на СОББ даде пример как до момента е действала системата. „Ако си длъжен да имаш петима лекари, това са пет заплати. В същото време обемът от дейност, която извършват, ти позволява не повече от двама, другите не се натоварват.“ И точно затова д-р Неделчо Тотев е убеден, че настоящият министър на здравеопазването връща реалността в медицината. „От създаването си до момента Сдружението на общинските болници се бори за реалистични параметри в системата. Здравната ни система е изтощена, грохнала и пред разпад, защото години наред се налагаха ограничителни мерки и всичко се оскъпяваше излишно“, казва още д-р Тотев, който изрази надежда, че следващият министър ще довърши започнатото, а няма да го отхвърли и да започне всичко отначало.

Българска болнична асоциация

„Промяната е стъпка в правилната посока, защото това, което трябва да изискваме от лечебните заведения, е качество на услугата, а не количество на персонала“, коментира адвокат Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация (ББА). Според нея от години мнението на съсловието е, че медицинските стандарти създават повече пречки, отколкото да предоставят необходимото качество и ниво на медицинските услуги. Това важи особено за онази част, в която се определят количествени изисквания за персонал и най-вече за определени специалности.

„Подходът на д-р Кацаров за промяна посредством изменение на Наредба №49 е може би най-бързият начин, по който да се реагира адекватно на нуждата в здравния сектор да се направи бърза реформа. Причината е, че всеки стандарт подлежи на обществено обсъждане и преминава през процедурата на легитимация на промените. Затова обединяването на измененията в наредбата би трябвало да сработи“, смята адвокат Димитрова и подчертава, че ББА подкрепят промените в тази посока, защото е важно да се премахнат изискванията за броя на персонала и ниво на компетентност, които ограничават болниците и не им дават възможност да обслужват пациентите.

Адвокат Свилена Димитрова (на снимката) е убедена, че здравната система има нужда от промяна. „Това, което липсваше до момента, беше волята да се тръгне към реформи“, казва тя и се аргументира с това, че всяка реформа има своите критични моменти. Като например сработването на системата по новия начин и нагаждането й към него. Тя определи като напълно адекватни стъпките, направени до момента, като заявки за промяна от страна на служебния здравен министър. Сред тях са още предложенията за отпадането на лимитите и промените в цените на клиничните пътеки.

„Трябва да погледнем открито към системата и да се опитаме да елиминираме това, което й пречи да работи правилно“, категорична е председателката на Българската болнична асоциация.

Национално сдружение на частните болниците

И от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) подкрепят предложението на здравното ведомство. „Не от вчера ние, като сдружение, се борим против прекомерните изисквания на медицинските стандарти, които включват не само броя лекари, но и наличието на територията на болниците на помощни звена. В много случаи те се оказват натоварващи финансово лечебните заведения и водят до създаването на структури, които не са натоварени“, коментира от своя страна председателят на НСЧБ Красимир Грудев.

Примерът, който даде, е за изискването по стандарт за наличие на скъпа апаратура. Например, ако един скенер трябва да работи максимално ефективно, той всеки ден трябва да е натоварен с определен брой пациенти.

„Не става дума за самата машина, а за хората, които работят с нея. В една малка болница скенерът ще работи за двама или трима пациенти на ден, а това води до пълна депрофесионализация на работещите. И това е само един нюанс“, казва Красимир Грудев и дава още един пример. За трето ниво в хирургично отделение трябва да има девет хирурзи. При ограничения бюджет, който има болницата, те няма да имат достатъчно работа. Ще бъдат наети, нещо ще им се плаща, но едва ли ще продължават да стоят в това отделение като нямат работа.

Не на последно място е и другият дефект на системата до момента. За да се изпълнят изискванията, практиката е да се наемат така наречените мъртви души. И това е крайно несправедливо. И още един проблем, за който се знае. Повечето от частните болници имат и медицински центрове. Лекарят трябва да работи 8 часа в болницата и 4 часа в центъра, което е невъзможно.

От осем години НСЧБ води битка. „Само нашето сдружение е завело и спечелило до момента над 40 дела за медицинските стандарти“, припомни Красимир Грудев и поясни, че проблемът остава нерешен заради липсата на диалог със здравното министерство. Най-големият проблем е, че изискванията са неизпълними, а така болниците не могат да извършват дейност и парите на Касата не се харчат, казва още председателят на Сдружението.

Синдикатът на българските медицински специалисти

Председателката на Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС) Мая Илиева е категорична: „За мен настоящите предложения означават още по-големи своеволия от страна на работодателите към медицинските кадри, принуда към повече работа и по-голямо натоварване. Едва ли ще плащат на повече хора.“

Според известната медицинска сестра промените се предлагат, за да не бъдат отнети лицензите на болници и да не фалират държавните и общински лечебни заведения. „Това си е узаконяване на досегашната незаконна работа в повечето болници“, казва още Мая Илиева (на снимката) и подчертава, че в основата на проблема е липсата на кадри. Тя е категорична, че не бива да се допуска абсурдната ситуация от времето на пика на епидемията от COVID-19, когато една медицинска сестра обслужваше 50 болни. „Мисля, на всички е ясно, че в този случай и дума не можа да става за грижа.“

За никого не е тайна, че един от най-сериозните проблеми в системата на здравеопазването е свързан с все по-намаляващия брой на медицински сестри и лекари, особено в някои специалности.

Промяна може да има, казва Мая Илиева, единствено ако професията ни стане желана, а това се постига с действия, насочени към адекватно възнаграждение, адекватно заплащане на нощния и извънредния труд и други, за които СБМС се бори от години. В обръщение от началото на юни 2021 г. до министър Кацаров от Синдиката представят базовите въпроси, решението на които е важно. Сред тях са статутът на болниците като търговски дружества, достойно заплащане, професията на медицинските специалисти да бъде защитена и не на последно място – запазването на медицинските стандарти. Отпадането на част от тях е груба грешка, защото не е възможно качествено обслужване на пациентите, ако липсват разписани стандарти като обвързването броя на медицинските сестри с този на пациентите, категорична е Мая Илиева.

Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи

И от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) изразиха притесненията заради промяната в медицинските стандарти. Според тях не е възможно да липсват критерии, по които да се определи броят на персонала. Председателката на Асоциацията Милка Василева коментира пред БНР, че те не вярват, че работодателите ще назначат повече сестри след промяната. Тя припомня, че от години алармират, че медицинските сестри у нас са на критичния минимум, а една сестра работи най-малко на две места, за да се издържа.

От БАПЗГ са представили в здравното министерство разработена от тях методика за броя на сестрите в различните болници. Средният стандарт е една сестра да се грижи на пет или седем болни.