Документална поредица разказва за стигмата към пациентите в психиатричните отделения

Нова документална поредица надниква в едно от малкото американски психиатрични отделения за млади хора, за да разкаже техните лични истории.

Динамичното ежедневие в психиатричното отделение One South

Няма нормални дни в психиатричното отделение One South в болница Northwell Zucker Hillside в Куинс, Ню Йорк. Пациенти пристигат всеки ден – било то веднага след неприятен инцидент или в момент на криза. Други пък си тръгват точно по график, в стабилно състояние и с програма за извънболнично лечение в ръката. Диагнозите са най-различни, терапиите и процедурите – също. Няма мобилни телефони, настолни игри и разходки в двора под строг надзор. Понякога, както казват служители от отделението One South, се усеща „вълнение“ – възбуда, ескалиране на напрежението, конфронтации, опити за усмиряване. Но най-важното е, че там има млади хора, които полагат огромни усилия да се излекуват или поне да се почувстват по-добре.

Филмът се снима в продължение на 8 седмици

Документалните серии, излъчени по HBO, проследяват живота на пациентите, психиатрите, психолозите, медицинските сестри и социалните работници в психиатричното отделение в продължение на 8 седмици през 2022 г. Всъщност това е едно от малкото места, където колежани и студенти могат да бъдат настанени и лекувани.

Младите пациенти в One South

One South си партнира с 96 държавни колежа и университета в Ню Йорк и предлага база от 22 легла. Въпреки че диагнозите и обстоятелствата са различни, кризите, през които преминават пациентите винаги са остри. Пристига 26-годишен мъж, взел свръхдоза, който месеци наред преди това е бил измъчван от суицидни мисли. 20-годишна жена, диагностицирана с гранично личностно разстройство, се бори с чувства на отчаяние и изоставеност и вечер спи с пистолет на нощното си шкафче. 19-годишен колежанин, първа година, не намира смисъл в живота. Пристига в лечебното заведение, след като два часа е стоял на моста George Washington, събирайки смелост да скочи. Студентка, откъсната от своето семейство в Китай, чува гласове, които й казват, че е пълен провал, защото успехът й в университета е паднал.

Стигмата върху пациентите, настанени в психиатрични отделения

Всички хора, заснети във филма, пристигат в най-добрия случай скептично настроени дали някога отново ще се почувстват добре и със смесени чувства по отношение на хоспитализацията им.

Режисьорът Линдзи Мегре споделя: „Обществото гледа с недоверчиво око на лечението в психиатрично отделение, а стигмата върху хората, които биват хоспитализирани, е жестока.“

В началото на филма е представена статистика, според която един от десет млади хора в САЩ е диагностициран с психично заболяване. Другият режисьор Александра Шива допълва: „Никой не е настроен негативно към пациентите с диабет, нито пък те се срамуват от болестта си. Те получават нужното внимание и насоки за лечение и това е напълно нормално.“

Чувство за приобщеност и разбиране

Младите хора в One South поне временно успяват да се спасят от упреците и неодобрителните погледи. Там те се запознават със себеподобни, които също страдат и търсят решение. Някои от тях се борят с депресия, други със суицидна идеация, тревожност, психотични епизоди или личностно разстройство. Лентата проследява целия път на лечение – присъединяването към групата за взаимопомощ, индивидуалната терапия и методите за развитие на осъзнатостта, сред които са диалектично-поведенческа и когнитивно-поведенческа терапии. Шива допълва, че целта на екипа е била да даде пример за адекватни грижи и лечение на пациенти в психиатрично отделение.

» Какво е да живееш със суицидни мисли: Стъпките, които могат да ви помогнат да се освободите от техния капан

Как е заснет документалният филм за психично болни младежи

Процедурата по заснемане на подобен документален филм в лечебно заведение е сложна и включва няколко стъпки. На първо място всички служители и пациенти в Northwell трябва да дадат своето съгласие за заснемане. Лекарите преценяват дали пациентът е способен сам да даде съгласие. Някои диагнози като остра психоза или мания изключват такава възможност. Почти всички млади хора, които могат сами да преценят дали искат да участват във филма, страдат от депресивно или гранично личностно разстройство. Д-р Лора Брейдър, клиничен психолог в Northwell Health, признава, че са били много предпазливи, когато са давали разрешение за заснемане. Предпазливи до такава степен, че голяма част от най-силните моменти в отделението не са записани. Тя пояснява, че „онова, което другите може да сметнат за добър материал, просто не е подходящо да се представя пред аудиторията според техните критерии“.

Предварителни разговори с всеки пациент

Д-р Брейдър се среща с всеки пациент насаме, за да обсъдят филма и причините, поради които би искал да участва в него. Много от пациентите споделят, че заснемането му би помогнало на други като тях, които се намират в подобна ситуация. Те искат да им кажат, че има начин да се справят, че могат да получат помощ. Участниците са били ентусиазирани от възможността да покажат на света кои са и как се опитват да преборят психичното си заболяване.

Комфортът на пациента на първо място

Преди да заснеме филма снимачният екип също провежда разговори с младежите, които са дали своето съгласие. Основният въпрос, който им задава, е: „Чувстваш ли се комфортно?“ Всеки участник сам очертава границите при заснемане. Някои пациенти не желаят да бъдат разпознати, поради което техните лица и гласове са променени дигитално. Други са заснети в гръб, докато говорят, а трети – по време на индивидуална терапия. Линдзи Мегре споделя, че е било много важно пациентите да имат възможност за избор как да бъдат представени във филма, за да се чувстват комфортно. „Защото ако хората се чувстваха спокойни, когато говорят за психичното здраве, нямаше да имаме нужда от този филм“, казва още Мегре.

» 28 вдъхновяващи цитата за психичното здраве, стигмата и борбата с нея

Невидимо присъствие и минимална намеса на снимачния екип

Шива е приятно изненадана от прямотата и готовността на студентите да разкажат своите истории. Всеки от тях може да се откаже, когато пожелае или да промени начина, по който се представя пред камера. Екипът е малък – оператор и озвучител и двамата режисьори, които обаче следят процеса на монитор в друго помещение. Целта е да се постигне ефектът от старото документално кино, а именно – „незабележимо присъствие и минимална намеса върху участниците“. В края всеки пациент разказва накратко за заснемането, за личните причини, поради които е решил да се включи, и споделя какво би искал да е оформлението на неговата история. Мегре и Шива признават, че това им е помогнало да представят всяка разказана история по начин, който да е едновременно прецизен, достоверен и приемлив за главния герой в нея.

Пътят на лечение на психично заболяване е труден, но възможен

Много от историите не са приятни за споделяне и изслушване, не са добре изпипани, структурирани и с ясен завършек. Борбата с психично заболяване никога не е лесна. Тя е за цял живот, не следва права траектория, често е стряскаща и се води ден за ден. Пътят пред младите хора, които напускат психиатричното отделение, е дълъг. Някои са твърдо решени да се справят, за да не се налага отново да посещават One South, други осъзнават, че изписването им е първата крачка в правилната посока. Част от тях се връщат многократно. Все пак винаги има надежда, че не са сами и че някъде там могат да намерят утеха и подкрепа в най-трудните си моменти. Има място, където могат да работят върху усвояването на умения за справяне с негативните емоции.

Както казва Шива: „Там имат свобода. Отърсват се от чувството на срам, разбират по-добре себе си и знаят, че не са сами. Изглежда обнадеждаващо.“

Психиатричното отделение за млади хора One South е едно от малкото места, което се опитва да осигури адекватни грижи на психично болни младежи. Претоварената, лишена от финансови средства и често недостъпна американска здравна система обаче се нуждае от повече лечебни заведения като него, особено на фона на непрекъснато увеличаващия се брой пациенти с тежки диагнози.

Снимачният екип се надява, че филмът ще покаже един от аспектите на грижата за млади хора с психични разстройства. „Когато кажеш на някого, че има надежда, че може да получи помощ, той трудно би повярвал. Нашият филм показва нагледно, че наистина има път напред“, завършва д-р Брейдър.