Австралия легализира употребата на екстази и псилоцибин при определени психични разстройства

Австралия е първата страна в света, която легализира клиничното предписване на MDMA, по-известен под наименованието екстази, и псилоцибин – основната психоактивна съставка в магическите гъби – при определени психични разстройства. От 1 юли упълномощените психиатри могат да предписват MDMA при посттравматично стресово разстройство и псилоцибин за резистентна на лечение депресия. И двете вещества за незаконни в Австралия.

„Псилоцибинът и MDMA са сравнително безопасни, когато се използват в медицински контролирана среда под наблюдението на подходящо обучени здравни специалисти и в дозировките, които са били проучени в клинични изпитвания.“, коментират от Австралийската администрация за терапевтични стоки.

Австралия може да е първата страна, която регулира терапевтичната употреба на MDMA и псилоцибин, но не е единствената, която поставя началото на нова ера на психеделичната медицина. През май тази година Орегон лицензира първия доставчик на услуги с псилоцибин, след като през 2020 г. стана първият щат в САЩ, който легализира медикамента за лична употреба на лица над 21-годишна възраст. Също така през октомври 2022 г. Алберта стана първата юрисдикция в Канада, която регулира употребата на психеделици.

В търсене на нови лечения

Защитниците на правителствената разпоредба се надяват, че психеделиците, като MDMA, псилоцибин и кетамин, са в състояние да лекуват широк спектър от състояния на психичното здраве, включително зависимости, тревожност и анорексия, както и посттравматично стресово разстройство и резистентна на лечение депресия.

„Пациентите отчаяно търсят нещо ново. Тези медикаменти всъщност представляват нов начин за лечение и са един вид промяна на парадигмата в психиатрията.“, казва Силия Морган, професор по психофармакология в Университета на Ексетър в Обединеното кралство. Последното й проучване се фокусира върху потенциала на MDMA и психеделичното вещество кетамин за лечение на хора с алкохолна зависимост. Кетаминът се използва като анестетик в болнични условия, като последните изследвания установяват, че подобрява симптомите на резистентна на лечение депресия.

Точният невробиологичен механизъм, чрез който психеделиците подобряват определени състояния на психичното здраве, не е напълно разбран, но се смята, че влияе върху пластичността на мозъка, обяснява Морган.

Потенциален пробив

Най-напредналото изследване е клиничното изпитване на ефективността на MDMA при хора с тежко посттравматично стресово разстройство. Констатациите от Фаза 3, публикувани през 2021 г., показват, че веществото може да бъде потенциален пробив в лечението на психичното разстройство.

>>> Посттравматичното стресово разстройство е предотвратимо с подходящите механизми за справяне

Друго скорошно проучване, публикувано през 2022 г. в The New England Journal of Medicine, разкрива, че доза от 25 милиграма от синтетична версия на псилоцибин облекчава симптомите на депресия за период от три седмици. Изследователите обаче установяват, че ефектите изчезват след около три месеца.

Противници на решението

Някои психиатри и изследователи обаче са загрижени, че този ход може да е прибързан, като се има предвид, че въпросните вещества все още се тестват в клинични изпитвания и не са официално одобрени за лечение на психични разстройства от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ.

„Рано е в сравнение с обичайния процес на разработване и въвеждане на нови лечения.“, коментира д-р Колийн Лу, професор по психиатрия в Университета на Нов Южен Уелс. „Ако решението е извършено отговорно, това може да означава, че някои пациенти ще имат достъп до ефективно лечение. Ако обаче е извършено без необходимата предпазливост, надзор и мониторинг, включително от регулаторните органи, това може да означава повече вреда, отколкото полза.“

Според Джеймс Ръкър, старши клиничен преподавател по психофармакология в Института по психиатрия, психология и невронауки в Кралския колеж в Лондон, Австралия рискува с това решение. „Защо правите изключение за тези медикаменти, особено когато знаем, че имат мощни психоактивни ефекти?“, пита той. „Вие не правите изключение за други лекарства. Със сигурно е имало случаи, в които тези вещества са променили живота на хората. Но е непредсказуемо. Така че наистина трябва да внимаваме как говорим за тях.“

Ръкър споделя също, че се притеснява, че частните клиники могат да се опитат да печелят пари, потенциално излагайки на риск хората с психични проблеми. Той коментира, че психеделиците водят до промени на съзнанието, които могат да бъдат терапевтични, но също и силно дестабилизиращи. Ръкър обаче подчертава, че тези вещества не са „химически превключвател, който прави всичко да изглежда добре. Изкушаващо е да мислим, че те могат да бъдат бързо решение на проблемите ни“.