Защо медикаментите за лечение на психични заболявания не помагат на всеки

При разработването на медикаменти за лечение на психични разстройства учените се изправят срещу две взаимосвързани предизвикателства:

• Мъжете и жените реагират различно, като при жените по-често се наблюдават депресия и тревожност;
• Едно и също лекарство може да има различно действие върху пациентите, включително различни по степен и характер странични ефекти.

Ново проучване на екип от университета в Колорадо, публикувано в списание „eLIfe“, разкрива една от причините, поради които понякога се наблюдават толкова големи разлики. Оказва се, че ключов протеин в мозъка, познат като AKT, функционира по различен начин при мъжете и жените.

Експертите дори имат предположения в коя област на мозъка настъпват усложненията, заради които дадено лекарство може да не даде нужния резултат. Ако намерят достатъчно доказателства, терапиите при психично болни пациенти ще бъдат много по-ефективни и с по-малко странични ефекти.

Чарлз Хьофер, асистент по интегративна физиология в Института за поведенческа генетика, пояснява: „Крайната ни цел е да открием първопричината, брънката по веригата, която отключва психичното заболяване. Само тогава ще можем да насочим лечението в правилната посока и към протеините, които отговарят за психичните процеси в мозъка. А ако терапията е тясно специализирана, страничните ефекти биха били минимални или нулеви. Много е важно да подхождаме към всеки пациенти строго индивидуално. Трябва да спрем да лекуваме хората, които страдат от една и съща болест с едни и същи лекарства.“

Значение на протеина АКТ

Протеинът AKT е открит през 70-те години на миналия век и е известен с това, че при евентуално мутация може да причини рак. Неотдавна учените му приписаха ключова роля при подобряване на „синаптичната пластичност.“ Тя представлява способността на човешкия мозък да заздравява връзките между невроните с натрупването на житейски опит.

Хьофер обяснява синаптичната пластичност със следния пример: „Представете си как виждате акула, изпитвате страх и мозъкът ви иска да изгради спомен за случилото се. За да изпълните това негово желание, тялото ви трябва да произведе нови протеини, с които да се закодира въпросния спомен.“

Протеинът AKT е един от първите, които активират производството на нужните протеини, за да имаме спомени. Според изследователите, ако той не съществуваше, не бихме могли да трупаме нови спомени или да заличаваме стари, за да дадем път на не толкова плашещите и опасни за нас.

Стари проучвания разкриха връзката между мутациите на гена на протеина AKT и множество психични разстройства, сред които шизофрения, ПТСР, аутизъм и болест на Алцхаймер.

Изоформи на протеина АКТ

Не всички протеини AKT са изградени по един и същи начин. Различните изоформи/ варианти, на протеина функционират различно в мозъка. AKT2 например се произвежда основно в астроцитите – мозъчни клетки със звездовидна форма, и много често се свързва с развитието на тумор в мозъка.

AKT3 е много важен за растежа и развитието на мозъка протеин. А комбинираното действие на протеините AKT1 и AKT2 в префронталната кора оказва голямо влияние върху способността ни да учим и помним.

Мариса Ехрингер, доцент по интегративна физиология и колега на Хьофер, уточнява: „Макар и малки, тези различия могат да бъдат от съществено значение, когато говорим за наистина индивидуално лечение.“

Тригодишното изследване внася още яснота по въпроса с протеините в мозъка. Експертите следват препоръките на Националните институти по здравеопазване, според които експериментите трябва да обхващат мъжки и женски животни. Те включват мъжки и женски мишки, за да проследят отблизо как реагират на загубата на различни варианти на AKT протеина.

Екипът се изненадва от огромните различия в реакциите при двата пола и насочва цялото си внимание в тяхното разглеждане. По думите на Хьофер „те са били различни като деня и нощта.“

Мъжките мишки, чийто AKT1 протеин функционира нормално, се справят много по-добре със заличаването на стари, вече ненужни или неприятни спомени, за разлика от онези, при които той липсва. Такъв спомен може да бъде любимият ви маршрут до предишната работа или силен шум, който сте свързвали с надвиснала конкретна опасност в миналото.

При женските мишки обаче учените не откриват сериозни различия, базирани на наличието или липсата на АКТ1.

Предстоят още много изследвания, но Хьофер смята, че съществуват и други протеини в мозъка, чиито варианти/ изоформи изпълняват отделни функции или имат различно действие при мъжете и жените.

Един от пет американци страда от психично заболяване, като за жените рискът е 4 пъти по-висок. Експертът се надява, че с разплитането на тази сложна загадка ще може да им се осигури едновременно по-адекватно и безопасно лечение.

Хьофер добавя: „За да успеем да помогнем на хората с психични разстройства, първо трябва да сме наясно с различията между мозъка на жените и на мъжете. Тогава можем да започнем да мислим за диференцирано лечение. А нашето проучване определено е крачка в тази посока.