Подкрепата на семейството играе ключова роля в лечението на пациенти с тежки психични разстройства

Ново проучване разкрива защо ролята на семейството при лечението на близък с тежко психично заболяване е толкова важна и какво спира роднините да оказват нужната подкрепа на страдащия.

„Знаем много добре как се лекуват сериозните психични разстройства. Известно е също така, че приносът на семейството е от изключително значение и дори присъства в насоките за лечение, особено в западните страни. Въпреки това много често болният е принуден да се бори сам, което води до негативни последици както за него, така и за роднините и здравната система“, пояснява Кристиан Хансън от Центъра за медицинска етика към университета в Осло. Според нея членовете на семейството, които понякога помагат на пациента, го правят, защото са пряко заинтересувани от крайния резултат. Тя обаче е категорична, че изходът от лечението не бива да зависи от нечий личен интерес или мотивация.

Защо близките не оказват нужната подкрепа?

Хансън и колегите й разглеждат факторите, които пречат или подтикват роднините да се ангажират с лечението на своя близък*. Стабилната семейна подкрепа заема централно място в намирането и осигуряването на подходяща терапия. Основната цел на проучването всъщност е да покаже, че в клиниките не се прилагат доказани методи за подобряване състоянието на пациентите и да намери начин да минимизира разминаването между теорията и практиката.

Резултатите от него са публикувани в списание „BMC Health Services Research“.

Участието на роднините намалява вероятността от повторно влошаване на състоянието

Изследванията сочат, че ролята на семейството е много важна. Ако получава подкрепа от близките си, пациентът по-рядко се влошава или постъпва в болница. Това от своя страна се отразява положително на здравната система.

Хансън допълва, че в миналото обществото е прехвърляло вината за заболяването на членовете на семейството. Днес обаче хората са добре информирани и знаят, че с помощта на роднините лечението е много по-ефективно.

„Ние зависим от близките си. Би трябвало те да подпомагат работата на здравните институции. Ако не го правят, здравната система ще рухне. Никой не познава по-добре болния от хората, с които той живее“, казва още експертът.

Съжителството с човек, който страда от тежко психично разстройство, често се оказва бреме за всички около него. Според Хансън е от ключово значение семействата да бъдат подготвени в самото начало на терапията за онова, което ги очаква по нелекия път. Само така може да се изгради доверие и да се постигне добър диалог между замесените страни в процеса, което е предпоставка за по-малко конфликти, по-добър оздравителен ефект и подкрепа не само за болния, но и за неговите роднини.

Експертите са на мнение, че в повечето случаи близките на психично болния пациент остават пренебрегнати от здравните институции, а нуждите им – неудовлетворени. За да могат обаче да се погрижат адекватно за него, те също трябва да се чувстват добре. Въпросът, на който Хансън търси отговор, е защо семейството не оказва нужната подкрепа, ако тя е толкова важна.

Фактори, които пречат или подтикват близките да участват в процеса на лечение

Екипът очертава няколко основни фактора, от които зависи ролята на семейството:

• липса на умения и опит в работата със семейства от страна на персонала в лечебните заведения;
• непознаване на мерките, които биха помогнали за ангажирането на близките;
• негативна нагласа спрямо помощта, която роднините биха могли да окажат;
• ограничен достъп до обучения;
• липса на практики за включване на семейството в лечението на пациента;
• незаинтересованост на ръководството и липса на ресурси в клиниките.

Кристиан Хансън пояснява още: „За да се въвлече семейството в процеса на лечение, са нужни време и усилия на няколко нива едновременно. Не би било достатъчно например служителите да вярват в ключовата роля на роднините, ако организацията не позволява включването им в терапията.“

Организационни фактори, които биха подтикнали членовете на семейството да помогнат на свой близък с психично заболяване, са холистичен подход в лечебното заведение, ясни роли и отговорности, стандартизирани процедури и опростени методи за отстраняване на пречките пред роднините. Такива пречки например са клаузите за поверителност или нежеланието на самия пациент да ангажира роднините си.

Обученията на служителите в лечебните заведения също играят много важна роля.

Мерки за насърчаване на роднините на пациенти с тежки психични разстройства

Всички служители трябва да бъдат обучени как да комуникират с близките на пациента, за да ги подтикнат да се включат в неговото лечение.
Обучените здравни работници по време на изследването показват на семействата как да работят заедно, да развиват комуникативните си умения, да разрешават проблеми и да разпознават симптоми и стресови фактори.

Хансън споделя: „Целта на курса беше всички клинични специалисти да бъдат еднакво добре подготвени и да преследват една и съща цел, а именно поощряване на роднините да участват в процеса на лечение.

Експертите проследяват въвеждането на мерките в клиниките в продължение на 18 месеца. Всяка от тях избира координатор и екип, чиято задача е да подобри ангажираността на семействата. Хансън става свидетел на осезаеми промени както на групово, така и на индивидуално ниво. Тя допълва: „Терапевтите често се оправдаваха с липсата на време или ресурси, а някои дори не знаеха какво означава ангажираност на семейството.“

Приносът на роднините облекчава не само живота на пациента, но и техния собствен

Участието на близките в процеса на лечение на пациента изисква сериозни усилия, опит и ресурси. Помагайки на болния, те всъщност помагат и на себе си. Според Хансън семейната подкрепа има много добър терапевтичен ефект върху хората, които страдат от психоза например.
Тя е убедена, че всяко лечебно заведение за хора с тежки психични заболявания, би трябвало да поощрява разговорите с роднини и пациенти, заедно и по отделно, тъй като те подпомагат оздравителния процес. „Смятам, че редовните срещи с членовете на семейството са задължителни и е добре да започнат в началото на лечението на техния роднина“, завършва експертът.

* Kristiane Myckland Hansson et al. Barriers and facilitators when implementing family involvement for persons with psychotic disorders in community mental health centres—a nested qualitative study. BMC Health Services Research. 2022.