Доброто психично здраве зависи не само от детството, но и от способността на децата да се адаптират

Добре известен факт е, че трудното и нещастно детство увеличава риска от психични разстройства при детето, но според учени от Университета на Южна Австралия невинаги слънчевите детски години с любящи родители гарантират, че на по-късен етап няма да се отключи психично заболяване.

Заедно със свои колеги от университета в Канбера, те провеждат изследване, публикувано в списание „Current Psychology“, за ефекта от ранните детски преживявания върху психичното здраве в зряла възраст.

Оказва се, че не само травмиращите, но и хубавите събития, могат да отключат тревожност или друг вид психично разстройство, когато детето порасне. Ето защо психолозите смятат, че проблемите произтичат най-вече от способността ни да се адаптираме, или пък не, към неочаквани промени в живота.

Почти 50% от населението в Австралия страда от психично нарушение поне веднъж, от които 314 000 са деца на възраст 4-11 години (14%). Държавата отделя всяка година за услуги, свързани с опазване на психичното здраве, близо 9,9 милиарда долара, или 400 долара на човек.

Щастливите деца могат да развият тревожност след години

Проучването на експертите от Университета на Южна Австралия потвърждава негативния ефект, който имат лошите и травмиращи преживявания през детството, като например депресия и параноя, но и разкрива друг аспект – децата, които израстват в сигурна и подкрепяща среда, са застрашени да развият тревожност след години.

Бианка Кал, ръководител на екипа, подчертава колко хаотичен и непоследователен е характерът на психичните заболявания и споделя някои ключови според нея заключения за рисковите фактори при децата.

Неспособността на децата да се адаптират към промени се отразява на психичното им здраве

„С увеличаването на броя на хората с психични проблеми става все по-наложително да разберем повече за причините, които водят до тях.

Резултатите показват, че не само ранните житейски събития определят дали ще се отключи психично заболяване или не, както и че невинаги дете, отгледано в щастлива среда, е предпазено от такова.

Със сигурност пропускаме важни фактори от заобикалящата среда и преживяванията в ранното детство, които са от значение за психичното здраве на човек в зряла възраст.

Предполагаме, че нашите очаквания и неумението ни да се адаптираме към сценариите, които не отговарят на тях, са причина да изпитваме силен стрес.

Ако децата бъдат научени да се адаптират от малки и да приемат промените в живота си, дори когато те не им харесват, ще се справят по-лесно със стреса и другите рискове фактори, които могат да доведат до психичен проблем в бъдеще. В следващото си изследване планираме да разберем дали сме на прав път.“