Ключов биомаркер обяснява защо младите хора се самонараняват

Младите хора, които се самонараняват, проявяват специфична биологична реакция – маркер, свързан с трудностите при генерирането и управлението на емоции – сочи проучване, ръководено от проф. Рори О'Конър от Университета в Глазгоу.

Един на всеки шест тийнейджъри са посягали на собственото си тяло в даден момент от живота си. Освен че е индикатор за емоционална болка, самонараняването е и най-известният предсказващ фактор за самоубийство. Въпреки това изследователите знаят малко за емоционалните и биологичните фактори, които водят до рисковото поведение.

Нарастващи нива и причини за самонараняване

Преднамереното самонараняване е значителен проблем за общественото здраве. Въпреки че статистиката никога не е напълно точна поради стигмата и срама, които съпътстват психичното здраве, проучване на Националната служба по здравеопазване изчислява, че нивата на самонараняване сред хората на възраст между 16 и 74 години са се увеличили от 2,4% през 2000 г. до 10,3% през 2024 г. Цифрите са дори по-високи сред младежите (от 16 до 24 години), където 31,7% от жените и 15,4% от мъжете съобщават, че са посягали на собственото си тяло поне веднъж.

Проучването показва също, че повечето хора, които са прибягвали към самонараняване, съобщават, че са го правили, за да се справят с емоционални състояния като гняв, напрежение, тревожност или депресия. Именно този механизъм за регулиране на емоциите е във фокуса на изследването на проф. О'Конър.

Изследване на биологичните механизми

„Факторите, свързани със самонараняването, са сложни. Целенасоченото посегателство над собственото тяло има културни, социални, психологически и биологични влияния. Биологичните механизми, които стоят в основата на самонараняването, обаче са слабо разбрани.“ обяснява О'Конър, ръководител на Катедрата по здравна психология в Института за здраве и благополучие към Университета в Глазгоу.

Доказателствата сочат, че системите, участващи в генерирането на емоции (емоционална възбуда), са свързани с тези, които участват в управлението им (регулация на емоциите). По-конкретно, лимбичната система, съставена от нерви и мрежи в мозъка, е ключова за емоционалната обработка, регулирането на настроението и създаването на емоционални спомени. Някои части на лимбичната система, като амигдалата, може също да са особено важни за обработката на страха и интензивните емоции.

Изучаването на биофизиологичните механизми, свързани с генерирането на емоции, може да бъде ключово за разбирането защо младите хора се самонараняват, което ще помогне за подобряване на грижите за тези, които са изложени на риск.

Електродермална активност и емоционален отговор

Проф. О'Конър изследва как емоционалната възбуда е свързана със самонараняване при младите хора, като наблюдава биологичен фактор, наречен електродермална активност (ЕДА).

Електродермалната активност се отнася до промени в способността на кожата да провежда електричество. Когато човек е спокоен, електрическото съпротивление на кожата обикновено е по-високо. По време на състояния като възбуда, стрес или страх обаче то е склонно да намалява, до голяма степен поради потните жлези и симпатиковата нервна система. ЕДА е тясно свързана с автоматизираната емоционална и когнитивна обработка и често се използва от учените за изследване на емоционалните реакции.

В настоящото проучване екипът измерва ЕДА сред младежи на възраст между 16 и 25 години, които са разделени на три групи в зависимост от историята им на самонараняване. В първата група са включени участници, които не са се наранявали никога, във втората са разпределени доброволците с мисли за самонараняване, а в третата такива, които са посягали на собственото си тяло.

„Разграничаването на това, което прави един млад човек уязвим към самонараняване, е от решаващо значение за разбирането защо някои хора преминават от мисли към действия. Резултатите от предишни проучвания не са ясни относно това как ЕДА и самонараняването могат да бъдат свързани, затова искахме да хвърлим повече светлина върху тази връзка.“, коментира д-р Карън Уедъръл, научен сътрудник в Университета в Глазгоу.

За целите на проучването екипът измерва ЕДА по време на няколко задачи, включително повтарящи се звуци, експеримент за индуциране на стрес и задача с емоционални изображения.

Резултати и последици

Изследователите откриват, че младите хора, които се самонараняват, показват по-силни физически реакции (измерени чрез ЕДА), когато са изправени пред неутрални и стресиращи задачи. Това означава, че те могат да изпитват емоционална възбуда по различен начин, което затруднява регулирането на емоциите им.

„Нашите открития показват, че начинът, по който младите хора обработват емоциите, може да е ключов за разбирането на желанието им да се нараняват. Резултатите също така посочват, че персонализираните интервенции, фокусирани върху стратегии за регулиране на емоциите, биха могли да бъдат особено ефективни за справяне със самонараняването.“

Клинично погледнато, тези прозрения могат да помогнат да се определи кои хора са изложени на най-висок риск от самонараняване или самоубийство. Проучването също така полага основите за бъдещи изследвания на лечения, които имат потенциал да подобрят психическото състояние на младите хора.