Как детската реч разкрива риска от депресия и тревожност

Акценти

Начинът, по който децата разказват за преживени стресови събития, може да бъде по-надежден индикатор за бъдещ риск от депресия и тревожност, отколкото самите преживявания. До този извод стига проучване, финансирано от Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH), в което учените използват изкуствен интелект, за да анализират езиковите особености в детската реч.

Резултатите сочат, че алгоритмите могат да предскажат появата на симптоми на депресия и тревожност, както и поставянето на диагноза до шест години по-късно. В много случаи използваните модели се оказват по-точни от традиционните оценки, извършвани от специалисти.

Езикът като прозорец към начина на мислене

В рамките на проучването учените анализират интервюта с 204 деца на възраст между 9 – 13 години, които разказват за преживени стресови събития. Вместо да се фокусират върху самото съдържание на историите, изследователите прилагат четири различни метода за обработка на естествен език, за да открият закономерности в начина, по който децата се изразяват.

Алгоритмите оценяват структурата на изреченията, граматичните особености, семантиката, избора на думи и цялостния стил на речта. Анализът показва, че именно тези езикови характеристики са най-надеждните предиктори за последващо развитие на депресия и тревожност, като в много случаи предоставят по-точна прогноза от традиционните експертни оценки.

Кои езикови особености привличат вниманието на учените

Един от най-силните показатели, откроени в проучването, е по-високата наративна сложност. Децата, които използват повече несамостойни думи – като предлози и съюзи – и изграждат по-сложни изречения, по-често развиват симптоми на депресия или тревожност в по-късен етап. Според учените това може да е признак на руминация – склонността човек непрекъснато да анализира и преживява негативни събития, което е добре познат рисков фактор за депресия.

Друг важен сигнал е употребата на категоричен език. Изрази, които внушават абсолютна сигурност и не оставят място за нюанси, могат да отразяват по-ригиден начин на мислене – особеност, която често се свързва с повишен риск от тревожни и депресивни разстройства.

Изследователите обръщат внимание и на честата употреба на местоимения от първо лице единствено число – „аз“, „мен“ и „ми“. Подобен тип самореферентна реч подсказва засилен фокус върху собствените мисли и емоции. Според предишни проучвания тази езикова особеност се наблюдава по-често при хора с депресия и може да бъде индикатор за повишена психологическа уязвимост.

Темите в разговорите също имат значение

Освен начина, по който децата разказват, значение има и какво споделят. Анализът показва, че определени теми са свързани с различен риск от развитие на психични проблеми с бъдеще.

Децата, които по-често говорят за своите хобита, извънкласни занимания и достъпа до здравна грижи, обикновено показват по-нисък риск от по-късна поява на депресия и тревожност. Според учените тези теми могат да бъдат индикатор за наличието на подкрепяща среда, социална ангажираност и достъп до ресурси, които действат като защитни фактори за психичното здраве.

За разлика от тях, разказите, свързани с физическo насилие, социално изключване и други травматични преживявания, са асоциирани с по-висока вероятност от развитие на тревожност или депресия. Изследователите обаче подчертават, че именно съчетанието между темите и начина, по който децата говорят за тях, позволява на алгоритмите да правят най-точни прогнози.

По-точна оценка на риска

Според авторите най-ценният извод от изследването е, че езиковите особености могат да разкрият психологически процеси, които трудно се улавят при стандартните клинични оценки. Те подчертават, че технологията не цели да замени специалистите, а да им помогне по-рано да идентифицират децата с най-висок риск.

Ако подобни модели бъдат усъвършенствани и внедрени в практиката, анализът на речта може да се превърне в ценен инструмент за ранна превенция на психичните разстройства, още преди да се появят първите симптоми.