Начало Здравна медиа Интервюта Лекарите говорят Проф. д-р Красимир Иванов: Парите за лечение в чужбина трябва да се инвестират в български болници

Проф. д-р Красимир Иванов: Парите за лечение в чужбина трябва да се инвестират в български болници

Проф. д-р Красимир Иванов: Парите за лечение в чужбина трябва да се инвестират в български болници - изображение

Проф. д-р Красимир Иванов коментира проблемите на българското здравеопазване.

Колко от студентите, които завършват МУ-Варна, остават в България?

Трудно е да се каже, но за съжаление процентът на тези, които остават, не е голям, тъй като възможностите, които предоставя системата на здравеопазването за младите хора, не са атрактивни.

Какво трябва да стане, за да мотивираме тези млади хора да останат в България?

Да има модерни, високотехнологични учебни заведения, да получават достойно заплащане, да имат възможността да специализират по специалността, която те са си избрали, да имат условия за живот, да могат да създадат семейства, децата им да имат възможност да бъдат в добри детски градини и училища, да получават признание от обществото, а не да бъдат обиждани, бити и гонени.

Какво ви споделят завършващите студенти? Накъде се отправят?

Това, което споделят, е гордостта и удовлетворението, което са получили от образованието си в МУ-Варна. Успяхме да създадем общност и те действително се гордеят, че са завършили МУ-Варна. Отзивите от местата, където отиват да работят, от техните работодатели и пациенти са изключително положителни. Неслучайно университетът е търсено учебно заведение не само за България, тъй като тук 10 човека кандидатстват за 1 място, но и успяхме да постигнем нещо, което не се е случвало в образователната история на България - трима чужденци да кандидатстват за едно място в българско висше училище, което е едно признание.

Удовлетворени са от образованието, но въпреки всичко заминават за чужбина. Защо?

Всеки търси отговор на инвестицията, която е направил в себе си, която родителите са направили в образованието му, защото да те издържат 6 години да живееш в чужд град, за тези, които не са оттук, да знаеш два езика, да имаш европейска диплома, отлична подготовка – е, къде ще отидете да работите?

Кога според Вас ще настане истинската криза за медицински кадри в България?

Кризата и сега е факт. Просто още не се вижда и не се усеща. Ако приемем, че днес всички условия, които Ви изброих, да задържим младите лекари да работят в България са факт и ако днес приемем толкова студенти, колкото са необходими, те ще станат лекари след 10-12 години. Ако имаме решение на всички въпроси, които днес поставяме, и всичко е направено - има финансиране, има бройки, има капацитет в университетите и болниците, добра апаратура - резултатът ще дойде след 12 години. А тъй като към момента не виждам това да е реализирано, вероятно този срок ще бъде много по-нататък. Официалната статистика, която дава Български лекарски съюз за демографския състав на лекарите в България, е още по-тревожна - над 55% са между 55 и 60 години и през следващите 5 години ще излязат от активната медицина.

Има ли недостиг на медицински кадри в Университетската болница „Св. Марина“, където Вие сте председател на борда?

Там няма недостиг, по-скоро има излишък, защото интересът към болницата е много голям и голяма част от тези, които завършват, търсят възможност да започнат специализация в „Св. Марина“, тъй като апаратурата е добра, базата е добра, преподавателите са на ниво, изобилието от клинични случаи и възможността човек да натрупа опит за кратко време е много голяма. Практически обаче е невъзможно да бъдат назначени всички, които искат да специализират, защото съгласно изискванията на наредбата те трябва да имат трудов договор в лечебното заведение, а ако вземем всички, ще излезе, че имаме повече лекари, отколкото пациенти в болницата, което е абсурд.  А и не само това, ние трябва да можем да им осигурим и възнаграждение. Получава се нещо, което го е имало по време на турското робство – „данък зъби“: хем да работят, хем да си плащат.

Колко пациенти има университетската болница? Има ли лимит или приемате абсолютно всички желаещи?

Има лимит, ние сме в общата рамка на здравеопазването в страната, но проблемът идва от инсуфициентната болнична помощ в останалите райони на Североизточна България, тъй като от Плевен или от Пловдив насам „Св. Марина“ е единствената високотехнологична болница и всички тежки случаи се насочват към нея и това, което ни затруднява -  за тежките случаи ние сме подготвени, можем да решим проблема, но за средно тежките и леки случаи вече няма възможност да се лекуват  в голяма част от Североизточна България и биват насочени към нас, което буквално ни задръства. Клиниките са препълнени.

Случва ли Ви се да връщате пациенти?

Спешно болен няма как да върнем, но се налага да изчакват тези, които се нуждаят от планово лечение.

Мисли ли се за разширяване на болниците в такъв случай?

Имаме готов проект с една сграда, която е била на бившата детска психиатрия, която планираме да трансформираме в хематологична клиника, тъй като хематологичната клиника на „Св. Марина“ е единствената в тази част на България. Ние сме първите, които започнахме благодарение на това, че привлякохме специалисти от чужбина да работят във Варна, започнахме да извършваме костномозъчни трансплантации на възрастни хора и на деца и поради това базата не достига. Понастоящем клиниките по онкология и хематология са в новата сграда на комплексния онкологичен медицински център в болницата, но се задъхват и двете структури. Като добавим към това, че и лъчетерапията започна да работи активно, а това е една от най-модерните лъчетерапии в България - с три линейни ускорителя, с възможност за радиохирургия и съчетано с комплексната онкологична помощ, която единствени в страната предлагаме на всички пациенти, потокът към Св. Марина“ е много голям и затова трябва да направим всичко възможно да усвоим този леглови фонд, за да разгърнем една модерна хематологична клиника, която ще бъде и за костномозъчни трансплантации, и за лечение със стволови клетки, и за таргетни терапии. Така едновременно ще можем да увеличим капацитета на онкологията и хематологията.

Разполага ли с всичко необходимо болницата за лечение на пациенти, които по принцип търсят спасение извън границите на България?

Разбира се, по нищо не отстъпваме на водещите европейски клиники и центрове. Ако има нещо, за което в момента нямаме достатъчно опит да бъде извършено, не представлява никакъв проблем да поканим специалист от чужбина да дойде да оперира и лекува в България.

По-евтино ли ще ни излезе да поканим тук специалистите от чужбина?

Не само че ще е по-евтино, но и когато ние пращаме деца да се лекуват в чужбина, това е разход, защото бедният българин плаща на богатите европейски болници, докато, ако тези пари се инвестират в българското здравеопазване, българските лекари и апаратура за българските болници, това е инвестиция. Това нещо ще се връща многократно, тоест трябва да правим разлика между разход и инвестиция. Аз мисля, че е по-редно да се инвестира в българското здравеопазване.

Мислите, че е по-добър вариант не лекар, а финансист да ръководи българското здравеопазване? Имам предвид новия министър Кирил Ананиев?

Трудно ми е да правя такива обобщения. Аз познавам лично г-н Ананиев, желая му успех, дано да има възможност да реализира това, което има като заложби, знания и умения, тъй като това е човек, който познава задълбочено системата от много години и с екипа, който е покрай него, мисля, че има реални шансове тези хубави неща, за които говорим, да почнат да се случват и да спре тази бърза въртележка на здравни министри. Искрено му желая успех и здраве. Може да разчита на експертния потенциал, който има в МУ-Варна, и опита, който има ръководството на „Св. Марина“ в управлението и мениджмънта на болничната помощ, които може да ползва по всяко време.

Той е заобиколен от достатъчно лекари, за да бъде компенсирано немедицинското му образование.
Разбира се. Науката за управление кибернетиката работи с един бит, с информация. Когато имаш информация, може да управляваш системата. Изключително полезно е, че той има огромна информация, и когато знаеш откъде и от кого да търсиш информация, и да има след това екип, който да я анализира, много по-лесно се стига до правилните решения.

Според Вас достатъчни ли са стотиците милиони в бюджета за допълнително здравеопазване?

Не. Усилията трябва да са в две направления - от една страна тези средства, с които разполага системата на здравеопазването, да се използват ефективно, от друга страна определено трябва финансов ресурс, който да бъде насочен в две направления. Първото е за финансиране дейността и заплащането на работещите в системата на здравеопазването и, второ, в базата и в апаратурата, защото без добри лекари и добри болници няма как да се случи добро здравеопазване в България. По отношение на изразходването това, което наблюдаваме, е една фрапантна диспропорция в средствата, които се отделят по райони. Диспропорция, която няма логично обяснение. Например, информацията, която имаме за деветмесечието: Защо в Пловдив са дадени 206 милиона, а във Варна - 85? Защо в Пазарджик има 44 милиона, в Добрич - 10? В България не се финансират структури, по правилата се финансират дейности. Нали принципът е, че парите следват пациента, тоест би трябвало и разпределението на парите да е спрямо тях.

Станахте почетен гражданин на Сливен,  а защо не сте и на Варна?

Почетен гражданин на Сливен го приемам като едно признание към хората и екипа, с които работя. Тази година имах честта и удоволствието да връча дипломите на първите завършващи студенти във Филиала на МУ-Варна в Сливен. Нямате представа как грееха тези млади хора, на които дадохме възможност от една страна да получат своето образование в родния си град, от друга страна това са медицински сестри и акушерки, които се включиха в работата, защото обучението по медицина, знаете, не е задочно, то се извършва в болниците и ние наситихме със 160 млади специалисти лечебните заведения в Сливен. По-този начин разрешихме трайно и кадровия медицински проблем, защото това е устойчива бройка и тенденция. И хората го оценяват.

Кадровият проблем с медицински сестри и акушерки и във Варна ли се решава така?

До голяма степен да. Щеше да бъде трагично, ако нямаше Медицински университет във Варна. Проблемите в здравеопазването подлежат на многопластово решение  и дано бързо да се вземат адекватните решения. След като ги вземем в пълния им обем, след 12 години ще видим резултата.

В МУ-Варна от колко държави идват студенти?

Към момента обучаваме студенти от 44 държави в света. Имаме 1200 чуждестранни студенти, които провеждат обучението си на английски език. През първите две години те изучават усилено и български език, за да могат, когато започнат клиничната си практика, да комуникират с пациентите си.

Има ли случай, когато чуждестранен студент остане да практикува в България?

Да, има. Има и конкуренция за такива, които искат да останат да работят в България. Проблемът идва от това, което вече казах – за да специализират, те трябва да бъдат назначени на работа. И в момента имаме желаещи и те ще бъдат назначени – от Германия, от Япония, от Великобритания, което може само да ме радва.

Да се надяваме, че така може част от проблема да бъде решен - с чуждестранни студенти, завършили медицина във Варна.

Ако във всички лечебни заведения условията са като в „Св. Марина“ – със сигурност да!

Източник: МУ-Варна
Снимка: МУ-Варна





Още по темата:

3.5, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С ИНТЕРВЮТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияНовиниЛайфстайлОбразованиеЛюбопитноИсторияПсихологияСпортНормативни актовеЗдравни съветиСнимкиОрганизацииАнкетиИнтервютаЛеченияБотаника