След повече от година приеха Националната здравна стратегия 2030

Акценти

С решение на Народното събрание от 18 април 2024 г., подкрепено с положителния вот на 107 депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, Националната здравна стратегия 2030 влиза в сила. 36-ма народни представители от ИТН и „Възраждане“ гласуваха „против“, а 8 от БСП с „въздържал се“. Между другото един от членовете на групата на БСП подкрепи предложението.

Стратегическият за сектор „Здравеопазване“ документ имаше злощастна съдба. През 2023 г. предложените от Министерството на здравеопазването варианти бяха критикувани, връщани за доработване и така и не получиха одобрението на парламентарната комисия по здравеопазване, за да имат шанса да влязат за обсъждане в пленарна зала.

Остри критики към тях имаше не само от депутатите, но и от медицинската общност и съсловните организации. Така се стигна до създаването на работна група от народни представители към здравната комисия, която да подготви стратегическия документ.

По този начин стратегията, която има задачата да определя бъдещето на системата, е дело не на здравното ведомство, а на Народното събрание.

Национална здравна стратегия 2030

Стратегията е документ с огромно значение, защото целта й е да представи визията за развитието на здравеопазването в следващите шест години, но и политиките в сектора и начините, по които те ще бъдат осъществени.

Важно е още и това, че тя е свързана с осъществяването на проекти от Плана за възстановяване и устойчивост.

Профилактиката и персонализираният медицински модел са важна част от документа, според който има три цели. На първо място е желанието да бъдат подобрени здравето и средата, а идеята е това да бъде постигнато чрез редовна профилактика, превенция и намаляване на вредните ефекти от околната среда, но и от рисковото поведение на хората. Ресурсите да бъдат управлявани ефективно е втората голяма цел, а третата е да се намалят неравенствата и да бъде гарантирана здравната сигурност на гражданите.

Извън общите документът представя и конкретни цели. Сред тях са намаляването с 55% на случаите на преждевременна смърт, които са резултат от замърсения въздух. Авторите насочват вниманието към ефективни действия за борба с онкологичните и сърдечносъдовите заболявания, към подобряване на майчиното и детско здравеопазване както и на психичното здраве и грижа. И още към намаляване на детската смъртност.

Извънболничната помощ заема важно място в Стратегията. Затова се предвижда насърчаването на нови лекарски практики в отдалечените и труднодостъпни райони. Тема, по която се говори от години, но до момента така и няма пробив. Факт е, че в страната има множество райони, в които хората нямат достъп до медицинска помощ.

>>> ЕК за здравеопазването в България: Ниски нива на профилактика и на достъп до медицинска помощ

В настоящия стратегически документ се предвижда болниците в страната да бъдат разпределени на пет нива. Първо и второ ниво ще бъдат лечебните заведения, които са райони с население до 5000 души. Те трябва да гарантират извънболнична и спешна помощ.

В районите до 25 000 души трябва да има достъп до регионални лечебни заведения, които имат легла за лечение и наблюдение до 48 часа и спешен кабинет, който работи 24 часа. В тях трябва да има още хосписи. Става ясно още, че общинските болници ще допълват дейността на регионалните.

Хората от цялата страна да имат равен достъп до лечение в областните градове.

Предвижда се активна дейност за развиването на така наречените приоритетни болници – лечебни заведения с много високо ниво както на апаратура, така и на специалисти.

>>> Тежкият кадрови проблем заплашва след няколко години общопрактикуващите лекари да намалеят драстично

Според авторите на документа в областните центрове ще има и болници, определени като опорни. Задачата им е да осигурят четвъртото ниво на достъп. В него освен възможност за бърза реакция при аварии или бедствия са включени и всички дейности, свързани с ТЕЛК.

Важен акцент е и желанието да бъдат развити всички видове високотехнологични медицински услуги както и структурите за продължителното лечение и палиативни грижи.

Тук е мястото да припомним, че вариантът на здравното министерство, предлагаше доста по-сериозни мерки, свързани с болниците. Тяхното преструктуриране и такъв тип договаряне, което да регулира системата и да я изчисти от ненужното, особено в онези райони в страната, в които количеството на услугите е твърде голямо.

Интегрирането на Специализираната електронна система за проследяване и анализ към Националната здравноинформационна система гарантира доставката на лекарствата от Позитивния списък, убедени са авторите на документа.

Важен акцент в развитието на лекарствената политика е бързото навлизане на генеричните лекарства.

>>> Има нарушения в търговията с лекарства, констатират от Здравното министерство

И тъй като основният приоритет е нацията да бъде по-здрава, предложените за постигането му политики са свързани с насърчаването на здравословния начин на живот, подобряването на здравната култура, ефективен скриниг и превенция на различните заболявания.

Друг от приоритетите е системата на общественото здравеопазване да бъде насочена единствено към потребностите на хората. За това се предвиждат политики, насочени към развитието на първичната медицинска и спешна помощ, на електронното здравеопазване и дигитализацията в сектора, но и на устойчив и дългосрочен механизъм на финансиране, в основата на който стоят резултати.

Политическите реакции

Без изненади преминаха дебатите в Народното събрание. Този път обаче реакцията на опозицията не беше нито толкова яростна, нито тотално отричаща. Както призна Маргарита Генчева от групата на „Възраждане“, настоящият вариант е подобрен и в него има и положителни неща, като например, лекарствената политика, визията за отдалечените и трудно достъпни райони, фокусът върху социално значимите заболявания. Според нея обаче терминологията на Стратегията е брюкселско клише, лишено от съдържание.

От своя страна проф. Андреяй Чорбанов от Има такъв народ припомни, че групата им има принципно несъгласие затова как трябва да изглежда и да функционира здравната система у нас и това е причината да не подкрепят документа. Депутатът допълни, че Националната здравна стратегия не е закон, а това значи, че не задължава изпълнителната власт.

Председателят на работната група, изготвила документа, д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ изрази съжаление затова, че: „Тази стратегия не успя да ни обедини. За съжаление от десетилетия у нас има въпиещо разделение дори по теми, които трябва да ни обединяват, за да оцеляваме.“

За стратегията и нейното приложение

Един от големите проблеми в системата на здравеопазването, а за съжаление и не само в нея, е свързан с факта, че създадените стратегии, насоки, препоръки и регламенти най-често остават на хартия. В повечето случаи те са декларативни и обещаващи, изпълнени с общи фрази, но лишени сякаш от яснота, дълбочина и категоричност. Затова и доверието в тях е много под нулата.

Още по-лошо е, че при смяната на властта най-често тези документи биват отричани и всичко започва отначало – нови комисии и групи, които работят върху нови стратегии, поставят цели, формулират приоритети и политики. Българската здравна система се върти в този затворен кръг на параграф 22 вече няколко десетилетия.

Липсата на приемственост както във визията за бъдещето на здравеопазването години напред, така и в конкретните здравни политики е една от причините за тежките проблеми и дъното, в което е пропаднало родното здравеопазване.

Възможно ли е настоящият документ, създаден не от изпълнителната власт, а за първи път от законодателната, да няма печалната участ на предишните и да остане само пожелателен? Постижимо ли е не само да се работи целенасочено, за да се постигнат поставените цели, но и да има проследяване и контрол?

Отговорът е положителен, стига обаче да има политическа воля затова. Да не забравяме, че финансовият ресурс, за прилагането на Стратегията до 2030 г. е над 100 милиарда лева, които ще дойдат от републиканския бюджет, от Плана за възстановяване и устойчивост и от европейски фондове.