ЕК за здравеопазването в България: Ниски нива на профилактика и на достъп до медицинска помощ

Дискусията „Здравеопазването след пандемията: политики, инвестиции, технологии, човешки капитал“, която се проведе на 27 януари 2022-а, е организирана от Националната пациентска организация и е част от програмата на Х Национален конгрес на пациентските организации. В разговорите за проблемите, за политиките, насочени към решаването им, и за бъдещето на общественото здравеопазване у нас се включи и оглавяващият отдел в Дирекцията „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Еврокомисията Йерон Ютте.

Проблемите

Както подчерта в началото на срещата председателят на комисията по здравеопазване в Народното събрание COVID-19 задълбочи проблемите, а последиците от него са изключително тежки. В същото време, каза доц. Антон Тонев, в България всички са наясно с тежките затруднения в сферата, но по-трудно е да бъдат намерени работещи решения за тях. Как да направим здравеопазването модерно и достъпно до всеки човек е голямата цел, която трябва да обедини всички, подчерта още Антон Тонев и припомни, че Европейската комисия предлага практически инструменти на държавите членки чрез множество нови програми, за да се укрепят и усъвършенстват здравните системи и да успеят бързо да се справят с тежките последици от кризата COVID-19.

Здравеопазването да е приоритет за цялото общество, тъй като пандемията показа ясно колко многопластови са проблемите, заяви от своя страна председателят на НПО д-р Иван Вецев и изброи едни от най-тежките, за които у нас де говори от десетилетие. Сред тях безспорно първите места заемат:

• доплащането на здравни услуги от страна на пациентите
• липсата на медицински специалистите
• големият брой на неосигурени българи
• неравнопоставеността по отношение достъпа до здравни услуги

Към тях могат да бъдат добавени и други, но това са базисни липси, от които произтичат и останалите. Те са факт от години и в повечето случаи за тях се говори, но очевидно действията, които се предприемат са крайно недостатъчни.

Докладът „Състоянието на здравеопазването в ЕС“

Докладът дефинира реформите за бъдещето на здравните системи в Съюза, каза от своя страна Йерон Ютте и подчерта, че препоръките към страните членки са да извършват реформи и да използват фондовете в името на по-добри и усъвършенствани системи на обществено здравеопазване.

Какво показва погледът на Брюксел за състоянието на здравната система в България. Картината, очертана от Ютте е плашеща, но не и непозната. Страната ни е с най-ниската продължителност на живот в ЕС – 73,6 години и това няма нищо общо с пандемията от COVID-19. С 40% по-висока е предотвратимата смъртност, което е знак, че хората не са получили нужното им лечение при това за болести като инсулт и инфаркт. Ниски нива на профилактика и на достъп до медицинска помощ, по-голямо финансиране на болничната помощ за сметка на извънболничката, която е не само по-евтина, но и свързана с превенцията.

Очевидно и погледът отвън очертава същата обща картина, какво виждат българите. В този смисъл е важен въпросът, кога здравните власти ще спрат единствено да говорят за проблемите, а ще започнат реални и смислени действия и определяне на политики, които ще доведат до решаването им. Или кога в България ще има истинска реформа.

Йерон Ютте препоръча да се направят промени, които да доведат до намаляване на заплащането от страна на пациентите на медицински услуги, защото то е сериозен проблем, както е проблем и даването на пари под масата.

„Здравната система на България е зависима изключително много от болничната помощ. В болница се лекуват заболявания, които ефективно могат да бъдат лекувани в дома на болния или от по-евтиното, по-бързо и действащо превантивно амбулаторно лечение“, констатира Ютте.

Проблем за бъдещето на системата са и над 10% или близо 1 000 000 българи, които не са осигурени здравно.

„Един от особено критичните въпроси е свързан с липсата на медицински сестри. В България се падат по 4,4 медицински сестри на 1000 души. Това е изключително малко. Липсата им е свързана и с голямата миграция. Работещите сега остаряват и скоро трябва да бъдат заменени с млади, които вие не обучавате. Как ще решите проблема, защото без медицински сестри няма здравеопазване“, категоричен беше Ютте и припомни на депутатите, че миналата година сестрите са протестирали в цялата страна.

>>>След две години протести на медицинските сестри - равносметката

Огромният бюджет от над 17 милиарда евро от европейски фондове, на който страната ни може да разчита в следващите пет години, е в състояние да промени ситуацията.

Сега е времето животът на милиони хора да се промени, каза още представителят на ЕК и подчерта, че освен проблемите, виждат и напредъка и добрите страни. „Важно е разговорите по програмите да продължат, нужно е да постигнем съгласие и да започнем да прилагаме реално механизмите, които ще доведат до постигане на целите. Комисията е готова да подкрепи България“, завърши експозето си пред депутатите Йерон Ютте.

Министър Асена Сербезова настоящето и бъдещето на здравната системата

"За част от изброените от господин Ютте проблеми, сме набелязани начини за решаването им, което е видно от проекта за бюджет на НЗОК за 2022 г.", заяви министърът на здравеопазването Асена Сербезова. Сериозно внимание се обръща именно на профилактиката и извънболничната помощ, има увеличение на средствата за специализирана извънболнична помощ с 33%, ще се финансира и услугата „Патронажна грижа“, която ще се осъществява от медицински сестри.

Сериозно се работи по отношение на електронното здравеопазване и инвестициите в него. Предстои електронната рецепта да стане задължителна и за лекарствата на свободна продажба, а не само за заплащаните от НЗОК както е в момента. Подготвя се още и стартът за е-прегледите и хоспитализациите, работи се по създаването на 35 електронни регистъра и повече от 50 електронни услуги.

>>>Задължителното издаване на електронни рецепти започна от 1 юни 2021 г.

Сериозно предизвикателство за управляващите ще бъде задържането на медицински кадри у нас. По време на дискусията беше направена заявката, че това ще бъде основен приоритет за тях, защото те са в основата на работеща здравна система.

Бъдещето на здравеопазването

И тази дискусия подобно на множество, провеждани през годините, показа ясно няколко важни неща, когато става дума за здравеопазването в България.

Проблемите са видими, назовани и констатирани от години. По време на COVID кризата те просто се изостриха до крайност и за тях започна да се говори още по-отчетливо в обществото.

Никой не отрича добрите практики и постижения, но е факт, че нито пациентите, нито лекарите, а както става ясно и здравните власти, не харесват системата на общественото здравеопазване.

В този смисъл от години се поставя въпросът защо здравеопазването продължава да бъде в състояние на постоянен колапс и криза, защо има по-често заявки за реформи, но не и реални действия те да се случат. Защо липсва политическа воля?

COVID-19 разголи до крайност системата, но и нанесе допълнителни поражения, които могат да бъдат преодолени единствено, когато управляващите не само обещават и говорят, а работят реално.

Когато политиките в сферата на здравеопазването са смислени и реално работещи и не остават единствено на хартия. Когато в центъра им е човекът. И безспорно, когато има обществен консенсус затова, че системата е отговорност както на управляващите, така и на неправителствения сектор и гражданите.