Тежкият кадрови проблем заплашва след няколко години общопрактикуващите лекари да намалеят драстично

Общопрактикуващите лекари над 60 и 70 години са много повече от тези до 50 години, очевидна е концентрацията на лекарски практики в големите градове и недостигът в малките, недофинансирането е системно, липсват желаещи да специализират обща медицина, стимулите не са ефективни, административната тежест е огромна. Тези и още множество са проблемите, за които се знае и говори от години, но продължават да висят като дамоклев меч над първичната доболнична помощ. Затова дискутираха на кръгла маса депутати, медици и представители на Министерството на здравеопазването, НЗОК и пациентски организации.

Събитието, което премина под мотото: „Проблеми, предизвикателства и възможни решения в първичната извънболнична медицинска помощ в България“, беше организирано от парламентарната Комисия по здравеопазване, БЛС и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Според председателя на Комисията по здравеопазване доц. Антон Тонев няма по-ефективен начин проблемите да бъдат решавани от обществена дискусия, която постига консенсус.

Проблемите

Нито един от проблемите, пред които са изправени както системата на първичната извънболнична помощ у нас, така и общопрактикуващите лекари, не е непознат. За всички тях се говори от години, но това не променя особено ситуацията. Те продължават да се натрупват, а това, че не биват решавани, ще провокира след няколко години криза, чиито размери е трудно да си представим. Защото ще се окаже, че огромен брой от българите ще бъдат лишени от достъп до здравеопазване.

Кризата с кадрите

Това е най-тежкият проблем, решение за който все още няма, а лошото е, че не се и търси или поне не се прави достатъчно сериозно и целенасочено.

Данните, които предостави председателят на Лекарския съюз, са стряскащи. Оказва се, че в почти цялата страна доминират общопрактикуващите лекари от възрастовата група над 60 и над 70 години. Средно около 40% са тези до 50 години. А когато те навлязат в следващата възрастова категория, ще настъпи хаос, каза д-р Иван Маджаров.

Така една от най-важните брънки във веригата на общественото здраве – личните лекари е реално заплашена. Защото системата не се възпроизвежда. За да функционира нормално в следващите години, е нужно годишно 150 медици да завършват специализация по обща медицина и то в продължение на години. Броят им сега трудно достига десет.

Ако сега не бъдат взети решения, то до няколко години кризата буквално ще ни помете, защото реално няма да има кой да лекува хората. „Решенията, взети днес ще дадат резултат след 8 години“, напомни доц. Тонев.

А това означава, че сме фатално закъснели. Липсата на кадри ще рефлектира директно върху хората, които реално ще бъдат лишени от достъп до здравеопазване. Сега този достъп е крайно диференциран. Повечето лекарски практики са концентрирани в големите градове. За сметка на това в малки и особено в трудно достъпни населени места лекарите са изключително малко.

Въпреки тежките дефицити обаче, председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Киров помоли да не забравяме, че България е една от малкото страни в света, в която за един ден пациентът може да мине през личния си лекар, през специалист и да си направи нужните изследвания.

Йорданка Пенкова от НЗОК съобщи, че към края на 2022 г. в страната има 3477 практики за първична помощ, в които работят 4010 общопрактикуващи лекари.

Статутът на общопрактикуващите лекари

Първичната медицинска помощ, която включва общопрактикуващите и спешните медици е първият контакт със системата, припомни председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) доц. Любомир Киров и подчерта, че през годините е създадена грешна представа у хората затова какво правят общопрактикуващите лекари.

Той настоя да се запази общомедицинският модел, според който първата среща на пациента е с общопрактикуващия лекар. Никой не познава по-добре проблемите на болния от него и той трябва да лекува спокойно. Тези практики трябва да разполагат с достатъчно свобода и с възможно най-малко административна тежест.

Финансирането

Проблемите с финансирането са от години. За съжаление у нас има огромна разлика в средствата, които се отделят за лечебните заведения и за доболничната помощ. В това се корени и един от най-сериозните проблеми в системата на общественото здравеопазване. А иначе е толкова просто – когато се отделят повече средства за превенция и профилактика и общопрактикуващите имат много по-голяма свобода на действие, то хоспитализациите ще са по-малко. Да припомним и това, че лечението в болница е много по-скъпо от това в доболничната помощ.

Д-р Любомир Киров беше категоричен, че е крайно време да се повиши размерът на потребителската такса, който не е променян от 2013 г. Тя е 2,90 лв., пенсионерите плащат 1 лв., а децата са освободени от нея.

„Крайно време е това да се промени. Дори само с 1 лв. да е увеличението, но да го има. Ние, от НСОПЛБ, смятаме, че би трябвало да се въведе и за децата като може да бъде по механизма за възрастните, тоест част да плаща пациента, а останалото да бъде от държавния бюджет“, представи идеята на колегията д-р Киров.

Сумата между 12 лв. и 15 лв. за преглед при личния лекар е крайно недостатъчна и трябва да се повиши поне до 20 лв.

Сериозен е и проблемът с българите, които нямат здравни осигуровки. Става дума за близо 1 000 000 души, заради които всяка година системата губи 360 000 000 лв. Крайно време е държавата да намери механизмите, с които да се справи с това.

Въпросът е, дали увеличаването на парите в системата ще решат проблемите. Едва ли. В последните години това се случва редовно, но промяна няма. Разбира се, важно е и това как точно се разпределят средствата.

Има ли решение

Освен че очертаха проблемите, участниците в кръглата маса насочиха вниманието си и към начините, по които те могат да бъдат решени.

„Нужна е глобална и радикална концептуална промяна“, категоричен беше председателят на здравната комисия Антон Тонев, който представи пред колегите си някои от идеите, с които промяната в сектора би могла да започне.

>>>Здравеопазване 2022 – възможна ли е реформата

Една от тях е свързана с възможността общопрактикуващите лекари да получават диференцирано заплащане. Доц. Тонев обясни каква е идеята. Дава се най-малък бонус, когато пациентът се насочи директно към болница. По-високо да бъде заплащането, когато общопрактикуващият насочи към специалист, а най-високо, ако задържи пациента и го лекува. Това е начин напълно ненужните хоспитализации да бъдат ограничени.

Другата идея е за неотложната помощ, превърнала се в огромен проблем и сериозно предизвикателство за системата. Новата концепция е да бъдат създадени кабинети, които да са ангажимент и отговорност на общините. Специалистите в тях ще насочват за домашно лечение или към лечебно заведение. Така ще отпадне и принципът на непрекъснатост, защото не може общопрактикуващият да бъде на разположение 24 часа 7 дни в седмицата и 365 през годината.

Политическата криза и отражението й върху здравеопазването

Поставените проблеми и предложените идеи за решението им обаче могат да се случат единствено при наличието на работещи парламент и на правителство, които не се сменят през няколко месеца.

Политическата криза у нас е твърде продължителна и оказва негативен ефект. Политическата класа от своя страна така и не успява да разреши проблемите независимо от това дали има, или няма криза. Както подчерта и д-р Симидчиев, когато е налице екстремно увеличение на политическата нестабилност, е невъзможно да има консенсусни решения.

Затова и председателят на здравната комисия предложи да бъде създадена работна група, чиято цел е да подготви концепции и предложи решения за стратегическа промяна и разработи всичко това в детайли. И така дори при липсата на Народно събрание и подготовката на нови избори, реално да се работи, а при конструирането на новия парламент и правителство документите да бъдат внесени. Така няма да се губят време и енергия.

>>>Българското здравеопазване - пореден месец в плен на приспивното клатене

И тази дискусия показа ясно, че проблемите са идентифицирани. Представителите на лекарското съсловие, които познават в детайли системата, пробойните и недостатъците й, знаят до какви поражения ще доведе бездействието. Проблемът е, че реалните действия са в ръцете на управляващите. Те обаче се сменят със скоростта на светлината, от една страна, а от друга дори и онези, които бяха в продължение на един или няколко мандата по-скоро имитираха дейност. Така въпросът е: ако обещаното на кръглата маса стане факт, дали следващите управляващи ще си свършат работата.