ППДБ предлага бързи мерки вместо изграждане на нов регистър на педофилите

На 18.07.2023 група народни представители от ППДБ внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Въпреки ясните мотиви и важната тема, част от предложенията предизвикаха бурен обществен отзвук, най-вече свързан с предложението за прекратяване на разработката на "Национална информационна система за превенция и защита от педофилия", известна още и като "Регистър на педофилите".

На въпроси отговаря Божидар Божанов, депутат от ППДБ

Депутатът Божидар Божанов (част от екипа, подал въпросния законопроект) отговори специално за framar.bg на няколко от най-ключовите въпроси, които интересуват всички.

Съществува ли към момента "Национална информационна система за превенция и защита от педофилия", каквато бе предвидена да се направи в предния парламент?

Не, не съществува. Изграждането му дори не е започнало, като причините за това са традиционната мудност на МВР от една страна, и концептуалните проблеми с него от друга - при наличие на посочената информация в две други системи - единната информационна система за противодействие на престъпността на прокуратурата и централизираната система за съдебен статус на Министерство на правосъдието - е излишен разход и загуба на време да се прави трета. Предлагаме промените именно за да се навакса това натрупано забавяне.

Каква информация съдържат регистрите в системата на Прокуратурата и на Министерство на правосъдието?

В системата на Прокуратурата има данни за всички наказателни производства от досъдебната им фаза, през съдебната, до присъдите. В системата на Министерство на правосъдието има данни за всички влезли в сила присъди, като тя се използва за издаване на свидетелства за съдимост.
Ние предлагаме именно тези регистри да се използват, за да не се допускат до работа с деца лица с влезли в сила присъди за сексуални посегателства срещу деца. Предлагаме и превантивни мерки за лица, които са подсъдими за такива престъпления - преди да има влязла в сила присъда. Тук е важно да посочим, че действащите текстове предвиждат вписване единствено на лицата с влезли в сила присъди, а ние разширяваме мерките до лица, в ролята им на подсъдими.

Какво би спестило използването на готовите регистри?

На първо място - време и пари. Времето тук е изключително ключово, защото докато чакаме някой да направи нова система, не могат да се прилагат мерки за превенция - това осъдените за сексуални посегателства да не бъдат допускани до работа с деца. Именно с тази цел е нашето предложение - да започнат да се прилагат такива мерки веднага, а не след 1-2-3 години.

На второ място, когато една информация се дублира на няколко места, това създава проблеми по нейното синхронизиране - кой, при какви условия я изпраща, какво става, ако има технически проблем и данните не са получени и т.н. Този проблем го наблюдаваме нагледно при връзката между Кадастъра и Имотния регистър, където се водят дублиращи се данни, и съответно те се разминават - в кадастъра има едни, а в Имотния регистър - други. Представете си, че заради технически проблеми при синхронизацията на данните, някоя присъда не влезе в новата система, но я има в първичната - тази за съдебен статус?

Защо е изключително висока негативната реакция?

Защото темата се използва за предизборна пропаганда - "ето вижте ги, ППДБ пазят педофилите". Но няма нищо подобно, и виждам и доста позитивни реакции на хора, които реално са разбрали какво предлагаме и виждат, че с нашия подход превенцията ще започне максимално бързо, а ако нещата останат във вида, в който са, нищо няма да заработи скоро.

Лесно е да се каже "премахват регистъра, значи са за педофилите", но мисля, че повечето хора разбират, че въвеждаме допълнителни ограничения и предлагаме нещата да станат бързо. Предизборната пропаганда, за съжаление, може да попречи на реалното въвеждане на мерките.

Може ли подобен регистър да бъде със свободен достъп - "всеки да проверява всеки"?

Съгласно GDPR (Общият регламент относно защитата на данните), данните за съдебния статус на лицата са т.нар. "чувствителна категория" и презумпцията е, че не следва да се разпространяват свободно. Със сигурност обаче, заинтересовани страни трябва да бъдат уведомявани - напр. ГДБОП, Държавната агенция за закрила на детето, работодатели.

Приетите миналото лято текстове също не предвиждат публичност на този регистър - достъпът е ограничен до държавни институции. Отбелязвам това, защото се чуха и твърдения как искаме да скрием данните - няма текстове за публичност на тези данни дори в действащия закон.

За кого е отворен такъв регистър?

В нашето предложение той е отворен за ГДБОП и Държавната агенция за закрила на детето, като всеки работодател в определени сфери е длъжен да получи свидетелство за съдимост, като по този начин на практика също проверява тази информация.
По отношение на работодателите има две хипотези - изискване на свидетелство за съдимост преди постъпване на работа, като влезлите в сила присъди (без значение от реабилитацията) са основание за отказ от сключване на договор - този текст в предния парламент влезе по мое предложение, иначе регистърът щеше да е просто информативен, без реални превантивни последици. Сега предлагаме и допълнителни мерки - работодателите да бъдат уведомявани в случай на наказателно производство (и на влезли в сила присъди), като влезлите в сила присъди да са основание за прекратяване на договорите.

Възможно ли е изтичане на данни от регистъра да провокира саморазправа?

Възможно е, именно затова GDPR предвижда такива ограничения по отношение на чувствителните категории с данни. Работата на законодателя е да предвиди устойчиви мерки за ограничаване на рисковете от престъпления и именно върху това сме се фокусирали. Задължение на органите, администриращи и ползващи информационните системи е да предвидят мерки за защита на данните.

Какви биха били ограниченията за човек, който присъства в подобен регистър - ограничение откъм наемане на работа, откъм граждански права?

Накратко, предлагаме ограничаване на всякакви форми на работа с деца. Забрана за сключване на трудови договори с дружества, чиято дейност е свързана с работа с деца; забрана за заемане на позиции, свързани с работа с деца (без значение от основната дейност на работодателя - напр. ако голяма фирма отвори собствена детска занималня), прекратяване на вече сключени договори, забрана (и регулярни проверки от страна на ДАЗД) за граждански договори за дейности, свързани с работа с деца; забрана за участие в управителни и контролни органи на дружества, чиято работа е свързана с деца (тъй като има случаи на осъдени за сексуални посегателства, които са били управители на детски клубове); отнемане на лицензи на дружества в сфери, свързани с работа с деца, чиито собственици или управителни органи имат влезли в сила присъди за този вид престъпления.

Има ли срок на присъствие в подобен регистър?

Не, няма срок и ограниченията се прилагат без оглед на реабилитацията, защото при този вид престъпления, вероятността за рецидив е висока, особено ако не се прилагат мерките за превенция, описани по-горе.

Обобщение