"В България живеем от едно изтезание до друго", коментира Лиляна Панделиева

Публикуваме поста на Лиляна Панделиева в Моята позиция, за да покажем една добра гледна точка. Защо наистина не се говори за нуждата от справедливост, а вместо това ни се дава възможност единствено да протестираме "на парче", като противопоставяме един протест на друг? За кого трябва да бъде протестирано повече? Има ли тогава случаи на насилие, за които няма смисъл да се протестира?

Публикуваме оригиналния пост от социалната мрежа Facebook

"Ненавистно противопоставяне като механизъм за доказване на личен морал и издигане над другите "плебеи" в куп коментари във връзка с 8-годишната присъда на изверга, изтезавал 5-годишния Адриан и как за него нямало никакви протести, а той заслужавал повече от котките.

Пълен абсурд! Вероятно с помощта на лекари и много добри психолози Адриан ще изличи от паметта си ада на ежечасния терор над него и ще заживее като истинско дете.
И коментарите вървят така: "Значи протести за котка може, но щом е за дете - не може!"; "Само разни печалбари правят протести за животни, но за децата никой не плаща"; "Значи за жени може, ама за едно момченце не може!"
Най-активната интернет плява дрънка колко добре се плащало за протести в защита на жени и животни.

Горчивата истина е, че живеем от едно изтезание до друго, от едно абсурдно издевателство до друго, от едни смазани на пътя хора до други. А сред най-зле платените у нас държавни служители са тези в психиатриите и социалните работници.
Истината е, а тя е ужасяваща, че не знаем колко системно малтретирани деца живеят в България и колко от тях изобщо стигат до полезрението на социалните. Не знаем колко са жертва на сексуално насилие именно в семейния кръг, колко са експлоатирани и изтезавани, без някога да са попадали пред очите на смислен възрастен, който да подаде сигнал.

Само в днешните новини видяхме лицето на смазаната от бой жена в Ямбол, чиито насилник първо бил освободен (те в полицията не знаят какво да правят с насилници), а после, след мощна реакция и то най-вече в социалните мрежи, е задържан отново. Жената била с мозъчно сътресение, но видите ли - това е лека телесна увреда. За тежка вероятно би трябвало да тече мозък от поне едно ухо, от двете - за най-сигурно.

Пак в същите новини научихме за нови педофили, продавали гнусни видеа онлайн, чиято най-млада жертва била на 2 месеца. Как се става жертва на педофили на 2 месеца, ако майката не е дала съгласна?

Горчивата истина е, че за нашата държава най-слабите не са обект нито на интерес, нито на истинска закрила: страдащите от всички видове зависимости, безгласните животни, инвалидите, хората с редки заболявания, децата, старците, умствено изостаналите, хора, тероризирани с години от агресивни съседи. Явно някой свише им е отредил тази съдба - да се оправят.

Докато бяхме заедно с дъщерята и тя научи за зверствата над животинки, чиито видеа са продавани онлайн, тя ми разказа за друг случай от САЩ. Жена заминава с кученцето си от Маями за Колумбия, но на летището се оказва, че документите му не са подготвени както трябва и то не може да лети. Жената влиза в една от тоалетните, удавя кученцето, хвърля трупчето му в коша с боклуци и заминава. Арестувана е в мига, когато се връща обратно в САЩ. Може да бъде осъдена на 7 години затвор и глоба от 15 хиляди долара. Никой не се съмнява, че присъдата ще бъде факт.

Истината е, че можем да протестираме всеки ден без изключение и противопоставянето на един протест на друг е абсурд. Въпросът е защо законодателят не желае да промени наказанията за всички видове насилие и скоростта с която се налагат мерките.
Няма как да се гради здраво общество, когато абсолютно всеки ден виждаме, че ако нещо липсва генерално и на всички, то е справедливост. А хората от трибуните в парламента говорят за постове, за джуджета, за записи помежду си. Това е техният свят, това са техните теми. Едно е сигурно: те не знаят що е болка, ужас, страх, безпътица, безсилие и изобщо не ги интересува."