Нито една повече, защото от началото на 2021 г. 15 жени са изгубили живота си, убити от близък мъж

Тъжна и непоносима е подобна статистика. От началото на 2021 г. 15 българки са изгубили своя живот. Не заради болест или нелеп инцидент, а защото близкият до тях мъж е решил, че трябва да бъдат наказани по възможно най-тежкия и поставящ окончателен край на живота им начин. Да бъдат наказани, защото не са се подчинили, заради изгаряща ревност или още по-страшното – да бъдат насилени и дъхът им спрян, защото са жени. Тъжно, непоносимо, неприемливо, безумно. Действия, които провокират ярост, непримиримост, тъга.

Насилие, което разтърсва със своята първичност и с безумството си, но което със сигурност поставя въпроса защо. Защо продължава? Защо се случва? Защо мълчим?

Нито една повече

Националната кампания „Нито една повече“ е начин не просто да бъде отбелязан, обявеният от ООН Международен ден за елиминиране на насилието над жени (25 ноември 2021 г.), но и за пореден път да се заяви, че не трябва да има повече жертви на домашно насилие. Организаторите са категорични, че проявата е в памет на убитите, но и подкрепа на живите.

„Нито една повече“ поставя началото на множество кампании не само в България, но и в целия свят, чиято основна задача е по-добрата информираност за насилието над жени. Те ще продължат 16 дни.

Подобни инициативи фокусират не само обществените интерес и внимание, но и поставят съществени въпроси.

Нетърпимостта на обществото към всички форми на насилие е в основата на възможността му да се бори с него. В същото време мълчанието му, нежеланието да се реагира, защото това са лични дела, създава средата, в която насилието съществува.

Сред хилядите заплахи пред така нареченото ни модерно общество, домашното насилие е една от най-страшните. То унищожава по еднакво силен начин и жертвите, и насилниците.

Оказва се, че в 21 век е напълно възможно на хиляди места по света да бъде извършено престъпление срещу жената, единствено заради пола, единствено заради закостенялата представа, че тя е тази, която трябва да се подчинява на мъжа, да бъде контролирана, да си знае мястото, да мълчи и да изпълнява.

Пандемията от COVID-19 задълбочи проблема и доведе до нарастване на домашното насилие. Една от всеки три жени в света е преживяла насилие от интимния си партньор, показаха данни, изнесени точно преди година (24 ноември 2020 г.) от СЗО. Насилието над жената в семейството засяга пряко и децата. Свидетели на грозните картини, те също стават жертви. Както посочва законът – всяко домашно насилие, извършено в присъствието на дете, се смята за психическо и емоционално насилие над детето. Тук е мястото да припомним, че проучване на УНИЦЕФ показва, че всяко второ българче е преживяло насилие. Стряскащо, нали?

Повече от 56% от българите признават, че са преживели насилие в дома си, показва национално проучване от 2019 г.

Статистика у нас няма. По данни на СЗО обаче, всяка трета жена е жертва на насилие.

И още за насилието над жени

Темата влиза в категорията на онези, по които общественият интерес се събужда и започват дискусии, едва когато научим за поредната смърт, която ни разтърсва със своята жестокост. Но и защото сякаш ни е трудно да разберем причините за нея. Още по-трудно ни е сякаш да им се противопоставим.

Така говоренето за безумното унищожаване на живота на едно човешко същество избухва като огнище на пандемия в рамките на дни и бързо бива потушено. И забравено. До следващото, което отново ще концентрира временно енергия.

Даваме ли си сметка, че точно тази обществена енергия на приливи и отливи е причината насилието да вирее?

Защото, когато липсва обществена непоносимост към него, когато средата е толкова отровена и толкова безсилна или нежелаеща да се противопостави, подобно зло може да се шири. Няма нищо по-ужасно от клишето, че това, което се случва в едно семейство, си е негова работа, че не може да се намесваме. Това ни дава успокоението, че нищо не зависи от нас. Помага ни по-лесно да затваряме очите и запушваме ушите си. Да не виждаме и да не чуваме. Затова пък крещим, когато научим за поредната нелепа и безсмислена смърт.

Организациите, посветили дейността си на защитата на жените от насилие, имат важно място, защото те провокират обществото да мисли за начините на противодействие. Инициативите им целят да заострят вниманието на гражданите, но и на управляващите, от които зависят законодателни инициативи.

Една от тях, Българският фонд за жените (БФЖ), изпрати писмо до новоизбраните депутати и бъдещи управляващи, в което призова за спешни мерки за борба с домашното насилие и насилието над жени.

Отвореното писмо на Българския фонд на жените

На 16 ноември 2021 г. БФЖ изпрати отворено писмо до новите депутати и до бъдещите членове на правителството. В него се посочва, че в навечерието на Международния ден на ООН за борба с насилието над жени и на фона на невижданата ескалация от домашно насилие, причинена от COVID-19 и наложените мерки, от организацията продължават да броят труповете на жени, изгубили живота си от ръката на своите партньори, бащи, синове или други близки мъже.

Припомнят поредният случай, разтърсил България – убийството на Евгения Владимирова. Подчертават, че този вид насилие се нарича фемицид – престъпление от омраза, извършено заради пола.

БФЖ призовава бъдещите управляващи, новите народни представители и президента да приемат за приоритет борбата с домашното насилие и това над жени.

Мерките, които според организацията трябва да бъдат предприети незабавно, включват:

• Приемане на промените в Закона за защита от домашно насилие, разработени от правосъдното министерство през януари 2021 г., чрез които се въвеждат правила за превенция, става възможно събирането на информация и статистика, която да покаже размерите на проблема, включително и създаването на орган, който ще координира действията за борба с домашното насилие.
• Въвеждането на дефиниции за фемицид, насилие, основано на пола в Закона за защита от домашно насилие и в Наказателния кодекс.
• Поемане на политическа отговорност и остро осъждане на всеки акт на насилие.
• Инвестиция за постигане на равнопоставеност на половете в България и в организации, които работят за правата на жените.
• Увеличаване на финансирането за услугите, насочени към пострадалите от насилие.

От БФЖ са категорични, че насилието над жени не е проблем на българките, а проблем на цялото общество, който е добил размерите на пандемия и има реални социални и икономически измерения. „Докато България продължава да е гробище за жени, нито една криза не може да бъде преодоляна напълно и нито една реформа не може да бъде извършена качествено!“

В края на отвореното писмо политиците биват призовани да демонстрират истински ангажимент срещу насилието над българските граждани.

Призивът към институциите е да станат част от решаването на проблемите и да създадат условия за партньорство, а към гражданите – да имат нулева търпимост към домашното и насилието над жени.

За жените, жертви на насилие

В повечето случаи техните истории стават публично достояние едва след като смъртта ги е споходила. А можеше да бъде различно. Ако бяхме чули, разбрали и осмислили това, което казват, и онова, което премълчават. Ако бяхме разгадали знаците, които ни дават. Ако…

Сайтът spasena.org е едно от местата, където писъците оживяват, трагичните истории не само разтърсват, но и дават отговор на въпроса защо са се случили.

Той е създаден през 2018 г. и е част от проекта „Картографиране на убийствата на жени в България“. През 2021 г. той вече се превръща в платформа за помощ на пострадалите, на свидетелите, но и на реални или бъдещи извършители на домашно насилие, основано на пола.

В раздела „Техните истории“ са описани драмите на тези жени. Разказите навлизат в света на злото, на ужаса и на края, но и срещат с премълчаването, с нежеланието да помогнеш, с липсата на съпричастност и емпатия, с очертаването на свят, който не смее да се противопостави.

Тук е историята на Джейлян, която маха на преминаващите коли за помощ. Ако само една беше спряла, сега Джейлян щеше да е жива. Не се случва. След системния тормоз, на който е подложена, изолацията и преследването, тя намира смъртта си заради неоправдана ревност, намушкана с нож от съпруга си.

Не по-малко разтърсващи са историите на Надежда, която умира, защото синът й я пребива редовно или на Ивелина, простреляна от мъж, който не приема, че някой може да му откаже. На брутално убитата от съпруга си Троянка и на още десетки, които вече не са между живите.

В тяхна памет, но и в името на живота на всички останали е време да променим отношението си към демонстрираните явно и скритите актове на насилие като общество. Да бъдем нетърпими, да реагираме и да не си затваряме очите с извинението, че нищо не зависи от нас. Зависи, време е да повярваме в това.