Заради насилие 50 жени са загубили живота си през последните две години

За последните две години 50 българки са убити след упражнено насилие. Това показват данните, които вероятно не са съвсем точни, защото у нас официална статистика по темата няма.

За домашното и насилието над жени у нас и в Европа, за политиките, които се прилагат и за начините, по които обществото се противопоставя, говориха представители на Европарламента, на различни институции в България и на неправителствени организации по време на дискусията „Противодействие на домашното насилие – европейски практики и ситуацията в България“, организирана от Европейския парламент в България.

Европейските политики и стратегии срещу насилието над жени

Според евродепутатът Петър Витанов пандемията от COVID-19 нанесе изключително тежки щети върху психическото и физическо здраве на жените, а с войната в момента ситуацията се е влошила допълнително. В същото време България се намира в състояние на перманентна война, защото не е в състояние да разреши проблемите, свързани с насилието над жените. Най-често то е скрито зад стените на дома, където хвърчат обиди и юмруци. И продължава да отнема животи.

Нужни са бързи действия и е време в страната да бъдат въведени мерките, които се прилагат в Европа и които ще дадат гаранции за безопасността и особено за финансовата независимост на жените.

Финансовата независимост на жените е един от ключовите въпроси, който е в основата на превенцията. Защото най-често подложените на насилие жени мълчат и продължават да живеят с насилника, защото не са в състояние да се издържат сами.

Недопустимо е да има разлика в заплащането между мъжете и жените. За извършването на една и съща работа жените получават 15% по-малко пари в сравнение с мъжете. А единствената причина се крие във факта, че са жени. Това трябва да бъде променено, категоричен беше евродепутатът.

От своя страна Мартина Тьорнквист, правен експерт в отдела „Равенство между половете“ от Еврокомисията заяви, че основната цел е да бъдат опазвани правата на жените, а насилниците да бъдат наказвани. Затова преди две години е създадена стратегията за равноправието между половете както и стратегията за правата на децата.

На 8 март 2022 г. е внесена нова директива, чиято основна задача е да бъдат усъвършенствани мерките в защита на жените. Няколко са проблемните области и сред тях са начините на закрила и подкрепа, достъпът до правосъдие и координацията между различните институции. Все още има държави в Европа, в които няма достатъчно кризисни центрове, липсват и горещи телефонни линии.

Къде е България

За последните две години са убити 50 българки. Всички те са жертви на насилие в дома си или провокирано единствено от факта, че са жени.

>>>Нито една повече, защото от началото на 2021 г. 15 жени са изгубили живота си, убити от близък мъж

Омбудсманът Диана Ковачева очерта едни от най-сериозните проблеми. Сред тях са липсата на законодателни промени, на координация между институциите и дори на официални данни.

Има жертви на насилие, но няма институция, която да ги чуе. Много често жените и деца биват прехвърляни от една на друга служба, биват принуждавани да разказват историята си многократно, което задълбочава допълнително психологическите проблеми.

В правосъдното министерство работят усилено по промените в Закона за защита от домашното насилие. Целта е да бъде създаден ефективен регламент с ясни правила, информира Лилия Симеонова, началник на кабинета на министъра на правосъдието.

Както стана ясно задачата е мерки да са такива, че достъпът до ефективна защита да бъде много по-бърз. Ще има денонощна телефонна линия и специализирани услуги. Ще бъдат създадени условия за координация между различни институции, което е от съществено значение при случаите на насилие.

Лилия Симеонова увери, че до месец работната група ще е готова с промените.

От своя страна народната представителка Елисавета Белобрадова, която е заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика, подчерта, че в Народното събрание очакват да бъде внесен ефективен и работещ закон. Тя насочи вниманието към нуждата от обучение на представителите на съдебната власт по отношение домашното и насилието над жени.

За липсата на кризисни центрове, на координация, но и на обществена нетърпимост говориха директорката на Фондация „Асоциация Анимус Надежда Стойчева и Геновева Тишева, която е председател на Сдружението „Алианс за защита от насилие, основано на пола“.

Неправителствените организации правят и невъзможното, за да помогнат на жертвите на насилие, особено като се има предвид, че държавните институции действат мудно и много често не чуват. Не за първи път те алармираха, че пандемията от COVID-19 е изострила и задълбочила проблемите. Данните показват огромното увеличение на случаите на насилие и на подадените сигнали.

Участниците в дискусията се обединиха около извода, че е крайно време в страната ни да започне да действа ефективно законодателство, което е в основата на реалните действия, насочени към защита от насилието. Не по-малко важно е обаче да бъде създадена обществена нетърпимост към насилието. Да се противодейства на всичко, което деформира, унижава, лишава и убива жената само защото е жена трябва да се превърне в постоянна отговорност за държавните институции и управляващите, но и за цялото общество.

Очевидно е, че дългото мълчание по тези въпроси, застоят в законодателството, продължил години, липсващата реална социална политика, която дава възможност на жените да бъдат икономически независими са сериозни проблеми, които спъват възможността за наистина действащи превантивни мерки. Още по-тежък е проблемът, свързан с отношението на обществото, което много често приема насилието вкъщи като личен проблем, в който не бива да се меси. Страхът на жертвите на насилие да говорят е другото голямо предизвикателство.

Това е поредната дискусия, която насочва вниманието към насилието. Да се говори затова е важно, още по-важно е обаче да започне прилагането на политики, които ще защитават и ще се грижат за всеки, претърпял насилие, ще осигурят бърз и навременен достъп до правосъдие, ще се погрижат не само за насиления, но и за насилника.