Протест на работещите в държавните психиатрии: обмислят колективна оставка

Акценти

Севлиево, Карлуково, Царев брод, Ловеч, Церова кория, София, Раднево, Пазарджик, Карвуна, Кърджали. Местата, където работят лекари, медицински сестри, санитари, лаборанти. Лекуват и полагат грижи за хиляди българи, страдащи от различни психични разстройства. 12 са държавните психиатрични болници с близо 2200 легла.

От 17 до 19 март 2025 г. работещите в тях протестират. Срещу мизерното заплащане, ужасните условия на труд, срещу липсата на смислени държавни политики, срещу това, че проблемите на психиатриите, на работещите в тях и хората с психични проблеми биват пренебрегвани от десетилетия. Срещу никога неспазените обещания на управляващите.

Исканията на работещите в държавните психиатрични болници

Няколко са основните искания на протестиращите:

• Увеличение на заплатите с 50%, което да залегне в бюджета за 2025 г. Възнагражденията за санитарите да достигнат 1600 лв., за медицинските сестри 2400 лв., за лекарите 3378 лв., а за началник на отделение – 3992 лв.
• Работната заплата да се повишава с 20% всяка година
• Да бъде въведена национална система за оценяване труда на лекарите и медицинските специалисти, ангажирани с психиатричната помощ
• Работещите в ДПБ да преминат към втора категория труд

Това са конкретните искания по време на настоящите протести. Към тях със сигурност се добавят и още, които без да бъдат формулирани, са част от решението на тежката криза, обхванала сектора, пренебрегван и неглижиран от десетилетия.

>>>Критичната липса на медицински сестри застрашава здравната система

Например, най-накрая да има регистър на хората с психични заболявания, защото здравните власти трудно отговарят на въпроса колко са те в България. Да се прилагат реално политиките за проследяване на хората, лекуващи се в домашни условия. Да има ясни правила, какво се случва след като пациентът бъде изписан, кой проследява състоянието му и какви грижи се полагат. Да не говорим за стандартите в психиатрията и за финансирането.

И разбира се особено тежкият проблем, свързан с кадрите. Стават все по-малко, напускат системата обезверени и съкрушени, възрастта им се увеличава, липсват. Какво ще стане след пет или десет години? Някой мисли ли затова? Едва ли, защото в противен случай извън празнодумството, голите обещания, създадените планове и стратегии, които винаги си остават на хартия, щяха да бъдат предприети реални действия и водени смислени политики. Това, което виждаме за съжаление е, тъжната картина на хаоса и безхаберието. Мизерни условия, лекари, сестри, санитари и друг персонал, които се борят не само за здравето на хората, но и със системата.

Д-р Цветеслава Гълъбова

Директорката на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в столицата е категорична, че на това безобразие трябва да бъде сложен край.

„Днес (18 март 2025 г.) ще ограничим протеста до надписите „Аз протестирам“, защото е ден на траур. Не може да имаме изявени протестни действия, когато подобна драма се е случила у нашите съседи и толкова деца и млади хора загинаха. Утре продължаваме. Ако няма резултат, следващите действия са с протест пред здравното министерство и искане за среща. Настояваме за реален резултат, а не за голите обещания, каквито получаваме десетилетия наред“, казва д-р Гълъбова. И понеже е реалист и е в системата от години, тя е сигурна, че сега отново няма да бъдат чути, защото „се правят, че нас ни няма.“

Големият въпрос е, защо нищо не се променя, а в продължение на години единствено и само се говори и се дават празни обещания. Защо дори когато проблемите биват назовавани, няма реални, бързи и конкретни действия за решаването им.

„Защото нито управляващите, нито обществото припознават това като проблем. А всъщност управляващите са функция на обществото, не са от Марс. И не става дума за хората, които сега са във властта, тъй като блатото е от десетилетия и управляващите не са направили нищо. Ситуацията става все по-тежка и по-нетърпима! Затова обмисляме всички работещи в 12-те държавни психиатрични болници да подадем оставки. Да не тежим повече на Министерство на здравеопазването, на общество, на правозащитни организации, на всички, които постоянно ни проверяват, мониторират, наказват.“

Дали управляващите си дават сметка, какво би се случило при подобна колективна оставка?

Според д-р Цветеслава Гълъбова те нямат идея, просто защото не ги интересува, а и смятат, че няма да се случи. Специалистката подчертава, че всички инциденти в психиатриите се дължат на липсата на персонал.

„И запалените хора, и самоубилият се миналия месец в „Александровска“ пациент, един много, много тежък инцидент, са резултат от тази липса. В тези 12 държавни психиатрични болници, от които само една-две не са коптори, има 2200 легла, заети с психично болни хора. И те ще останат и без мизерното обслужване, което получават сега.“

Може ли обаче подобно колективно подаване на оставка да промени ситуацията? Едва ли.

>>>Казусът „Пирогов“ като огледало за сгромолясващото се здравеопазване

„Ако го направим, ще има спешно събиране, ялови обещания и ще гледат да замажат ситуацията. Никой няма да ни отговори на въпроса, защо за нас няма пари за заплати, а за депутатите има автоматично увеличаване с 800 лв. Как така за тях винаги се намира? Защо за нас е 1% прослуженото време, а за тях е 2%?“

Какво да се прави

За реформа в психиатричната помощ се говори повече от три десетилетия. Както и за реформа в здравеопазването. Не се случва. Въртим се в порочния кръг на констатирани проблеми и уж предложения за решаването им. През всичките тези години се трупа грамада от нерешените въпроси. Всички те постепенно унищожават доверието в системата, обезверяват, лишават от смисъл. И така година, след година. До момента, в който поредният протест предизвиква желанието за спешни реформи, защото...

>>>Българското здравеопазване - пореден месец в плен на приспивното клатене

В отговор на въпроса ми дали има начин нещо да започне най-накрая да се променя и в здравеопазването, и в обществото, а не само да се говори напразно, и с уговорката, че не е сигурна колко е за казване, д-р Цветеслава Гълъбова казва: „Нали знаете в Китай как наказват за корупция? Знам, че звучи ужасно, но корупцията убива в прекия, преносен и всякакъв смисъл на думата. Освен това нашият политически живот се свежда до избора на случайници. Да проследим през последните повече от три десетилетия каква е селекцията на партиите, които ни предлагат кандидати за политици, отчитаме дълбока регресия в геометрична прогресия – толкова е зле. Така в парламента попадат хора, които са там не за да решават нашите проблеми, а да оправят собственото си финансово положение.“

>>>Здравеопазване 2022 – възможна ли е реформата

Тъжна и страшна констатация, която показва колко дълбока е ямата, в която сме пропаднали. Въпросът е, има ли обществена енергия и личности, които са в състояние да предприемат действия, за да излезем от нея и да не продължаваме да затъваме.