Педофилите не търсят помощ и лечение заради страх и стигма

Акценти

Норвежко изследване показва, че педофилите често живеят с тревожност, депресия и са подложени на силен стрес. Те изпитват силен страх да не бъдат разкрити и отхвърлени и това от своя страна ги спира да потърсят помощ и лечение. Разрешаването на този проблем е в подготвянето на терапевти, които да подхождат към хората със сексуално влечение към деца с емпатия и експертен опит.

Защо педофилите изпитват страх да потърсят лечение

Агата Кронос изследва въпроса в своята докторска дисертация, посветена на превенцията на сексуалното насилие над деца, в университета в Берген. В нея тя проучва какви са нуждите от лечение, мотивацията и пречките пред хората с това психично разстройство.

Специалистите се обединяват под мнението, че съществуващата огромна стигма, свързана с педофилията, може да попречи на лечението. Това се потвърждава и от думите на Пол Грьондал, специалист по психология и изследовател: "Това означава, че някои хора предпочитат да останат незабелязани, отколкото да говорят с някого - защото това почти се превръща във вид гражданска защита срещу онези, които са извършили подобни деяния и които се борят да се върнат в обществото след това".

Как могат да се подобрят оценяването и превенцията

Изследванията на Агата Кронос се опитват да дадат отговор на въпроси като "Може ли да се предотврати сексуалното насилие над деца?" и "Възможно ли е да се лекуват хората, които извършват това насилие?". Тя проучва факторите и прави съпоставка между хората, имащи сексуално влечение към деца и нарушили закона, и онези с педофилски наклонности, които не са. Налице са ясни разлики между двата типа. Обширен преглед на по-ранни проучвания показва, че полът, възрастта, нивото на стигма и интелигентността оказват голямо значение.

Мъжете, по-нискоинтелигентните, по-възрастните и тези, които съобщават за упражнена стигма, са значително по-застъпени сред онези, които са действали в техен интерес. Когнитивни изкривявания, по-силно предпочитание към деца вместо към възрастни, преживяно сексуално насилие в детството и отглеждане на собствени деца също са по-често срещани сред онези, които са извършили насилие. Според Кронос подобни прозрения и профилиране могат да подобрят оценките на риска и да помогнат за по-целенасочена превенция.

Нейното изследване разглежда въпроса и как лекарите оценяват подобни случаи. В експеримент с 200 специалисти става ясно, че както криминалното минало, така и сексуалният интерес към деца водят до по-превантивни мерки. Това е знак, че самият сексуален интерес често се определя като рисков фактор, който лекарите искат да адресират.

Достатъчно компетентни ли са лекарите

По думите на Пол Грьондал опциите за лечение на хора, изпитващи сексуално влечение към деца, значително са се подобрили в рамките на няколко години. В Норвегия съществува национална служба, която предлага подкрепа в затворите, телефонна линия, чрез която се предоставя помощ, и възможност за анонимна консултация при наличие на мисли и чувства, свързани с педофилия. Хората, които се нуждаят от подобна помощ, няма нужда да взимат направление от лекар или психолог.

Грьондал посочва и друга пречка - много малко лекари и психолози се чувстват достатъчно уверени и компетентни, когато обсъждат сексуалността като цяло и особено когато става въпрос за сексуални отклонения или проблеми. Според него познанията и уменията в това отношение са ниски. Това може да спре мнозина да споделят за мрачните си или забранени мисли и чувства, които изпитват. Грьондал допълва, че по всяка вероятност областните психиатрични центрове не са адекватно оборудвани и подготвени за този проблем и може би изобщо не са фокусирани конкретно върху него.

Съществуват сериозни предизвикателства и при психиатричната оценка и лечението на хората с педофилски наклонности, като тук се включва и несигурността по отношение на това доколко е ефективна прилаганата терапия. Изследванията по темата не посочват да има много силен ефект.

Какво се прави на ниво институции

Преди няколко години започва национална инициатива в Норвегия с цел предотвратяване на превръщането на мислите и чувствата в реални действия. С такава задача са се заели от специализираната амбулаторна клиника в Университетската болница в Осло. Там психиатри работят с хора, които изпитват сексуален интерес към деца. Също така лечебното заведение участва и в програмата BASIS, която е за осъдени пациенти, смятани за високорискови относно опасността от рецидив. Лекарите пътуват до съответните затвори.

Ан Уолд, ръководител на Комисията по съдебна психиатрия към Норвежката психиатрична асоциация, коментира, че с този проблем са свързани много срам и стигма, включително и към хората, работещи в тази област.

В страната работи и Център за компетентност по сигурност, затворническа и съдебна психиатрия, който е създал регистър за медицинско качество. В него се помества информация, предоставена доброволно от пациенти, която се съхранява и анонимизира. Специалистите се надяват благодарение на тези практики да научат повече какво отличава и характеризира хората, които изпитват сексуално влечение към деца, какви трудности са изпитвали и дали терапията действително помага.

Въпреки несигурността на данните, международни изследвания сочат, че минимум 2% от възрастните мъже имат педофилски наклонности. Проучване, направено в Германия, посочва, че педофилите, които успяват по-добре да контролират себе си, не извършват физическо насилие, за разлика от другите, които не могат да се контролират.