Доц. Борислав Китов: От 2001 г. няма правителство в България, което да има ясна политика за здравеопазването

Доц. Борислав Китов е възпитаник на Пловдивския медицински университет, на който сега е зам.-ректор. Той е и шеф на катедрата по неврохирургия. Бил е депутат последователно в четири народни събрания от коалиция “Български народен съюз” от Пловдив. Един мандат е бил и председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Доц. Китов беше във Велико Търново, където присъства на дискусиите за здравеопазването у нас, включени в честванията на Молловите дни, организирани от Регионалната колегия на БЛС.

Доц. Китов, като пряк участник в приемането на здравните закони чувствате ли се виновен за сегашното състояние на системата?

Не, не се чувствам виновен, защото много неща се направиха в системата и макар сега да отчитаме тревожни проблеми. Има и положителни промени. Идете на паркинга на великотърновската болница и ще видите какви модерни коли карат лекарите. Това преди 5-6 години не беше така. Преди няколко години на гости на парламентарната здравна комисия у нас беше здравната председателка на шведския парламент. По население Швеция е колкото България, но ние имаме над 400 болници, а те – само 80. Тогава нашият бюджет за здравеопазване беше 1 млрд. лв., а техният – 25 млрд. лв. Въпреки стабилното финансиране, шведите не си харесвали здравеопазването, а техните лекари – заплатите. Така че проблемът е идентичен в целия свят.

Вие сте твърдели винаги, че болниците у нас трябва да намалеят. Това не само че не стана, а обратното, те се увеличават. И как тогава да има пари за всичките?

Да, разбира се, че трябва да намалеят. Но не бива да става по административен начин. Русе има само две болници, а Пловдив – 20, като населението на областите е почти еднакво. От друга страна, колкото повече болници има, толкова ще е по-голяма конкуренцията. Но проблемът е, че няма кадри. Сегашното правителство не си дава сметка, че частните болници ще ликвидират държавните. Частниците взимат кадрите, осигуряват им по-добри условия и заплати. Частните болници си подбират по-скъпо платените клинични пътеки, а тежката патология остава за държавните стационари, които харчат много повече пари за лечение. Парадоксът е и този, че държавните и частните лечебни заведения са търговски дружества и са регистрирани по Търговския закон. Но частниците могат да си върнат ДДС-то при покупките на лекарства и консумативи, защото сделките минават през частните фирми на лекарите, а при държавните болници нормативно това не може да стане. Така частните стационари имат по-добро финансиране, тъй като към бюджетите им се прибавят и парите от ДДС. Още нещо. Мениджърите на частните болници си подбират лекарите, търсят изявени имена и специалисти.

По време на дискусията шефове на болници предложиха за лекарите да отпадне приемният встъпителен изпит на кандидатите за специализация. Причините са, че имало лекари с 15-годишен стаж, които били скъсани на такъв изпит и не можели да специализират. Вие като преподавател и зам.-ректор смятате ли, че това трябва да стане?

Това е абсурд. Например нашият университет е определил 4 места за специализанти, а се явяват 20 кандидати. Как да стане подборът? Няма друг начин, освен чрез изпит. Ако някой има претенции, винаги може да се провери кой как се е представил, особено на писмения изпит, където всичко е явно.

При вас има ли наплив от специализанти?

Не, няма. В момента здравното министерство определя броя за специализация на лекарите и на Пловдивския медицински университет са отпуснати 4 места. Но университетската болница, където докторът специализира, според Наредбата за специализациите трябва да плаща на специализанта от 2 до 4 минимални заплати. Това са от 580 до 1160 лв. А шефът на едно отделение в нашата болница взима основна заплата от 450 лв. Затова ректорският съвет взе решение да имаме по-малко специализанти, за да можем да им плащаме заплатите. Смятам, че тази наредба трябва да се промени и държавата да поеме част от разходите на специализантите. Иначе все повече български лекари ще заминават за чужбина, където осигуряват безплатно обучение и високи заплати.

Колегите Ви непрекъснато повтарят, че да има по-качествено здравеопазване, е необходима политическа воля. Вие бяхте политик. Като председател на парламентарната здравна комисия от вас зависеха много закони. Наистина ли нито едно правителство не е имало воля за по-големи промени в здравната система?

Наистина трябва политическа воля. Едно правителство за всяка реформа трябва да има финансова обезпеченост. Не може да се сменят министри постоянно, че не правели реформи. Един министър се назначава, за да изпълнява волята и реформите на правителството, а не обратното. Искам да ви кажа, че от 2001 г. няма правителство в България, което да има ясна политика за здравеопазването.

Ако вие станете министър сега, какво ще направите?

Никога няма да се съглася да стана здравен министър. Просто изгарям, ако се случи. Сега няма адекватно финансиране и това ще бъде провал за мен.

Доц. Китов, всяка година сегашното правителство осигурява все повече средства за здравеопазване, те са вече над 3 млрд. лв. И все не достигат. В същото време сме свидетели как в болници изтичат пари по граждански договори за доставка на книги и големи бонуси за администрацията. Значи, не е виновно правителството?

Тези 3 млрд. лв. са 65 % от необходимите средства за здравеопазването у нас. Всеизвестно е, че болниците се финансират по клинични пътеки, които здравната каса заплаща. Но в цените, не е заложен лекарският труд, амортизациите, декапитализацията на търговските дружества, няма ток, вода и капитално строителство. Ако искаме болниците ни да работят добре, всичките тези пера трябва да бъдат калкулирани 100 % в цените на клиничните пътеки. А сега стационарите икономисват от заплатите, капиталното строителство и инфраструктурата, за да плащат останалите разходи. Здравната реформа стартира като фондово здравеопазване, където всички плащаме здравни вноски, а ползват тези, които имат нужда. Здравният фонд беше самостоятелен и се управляваше от здравната каса. Сега здравната каса е одържавена, пари се прехвърлят към здравното министерство, слагат се на влог. Това не може да продължава.

Какво трябва да стане?

Първо трябва да сме наясно, какво искаме да правим със здравеопазването. Трябва да се намери начин да се извадят здравните вноски от консолидирания бюджет на страната. Но има и друг начин. По данни на финансовото министерство у нас за лечение пациентите плащат под масата около 1,5 млрд. лв. Тези пари трябва да се регламентират и аз съм за регламентираното доплащане. Сега какво става? Чрез данъците и социалните осигуровки ние плащаме за здравето на децата, пенсионерите и социалнослабите. Внасяме и собствените си здравни осигуровки. Трети път държавата чрез бюджета прехвърля в здравната каса пак наши средства и четвърти път – плащаме кеш в болниците.

Ако се вдигне обаче здравната вноска с 2 процента, а осигурителната тежест се намали с 2 %, може да се повиши делът на БВП за здравеопазване. Но Еврокомисията, която де факто в момента играе ролята на борд, казва, че преразпределението на средства в държавата не може да бъде повече от 35-40 %. За да не превишим този лимит, трябва да има регламентирано доплащане, и то индивидуално. Затова всеки трябва да си направи допълнително здравно осигуряване в някои от частните здравни фондове, които вече стартираха у нас. Така болните няма да бъдат лъгани, че им са правени дадени манипулации. Защото болницата ще даде фактура за услугите, които е извършила над тези, платени от здравната каса. А и всеки може да си избере лекар или стая, където да бъде лекуван, защото частният фонд ще плати за всичко това.

Сигурен ли сте, че доплащането ще ликвидира корупцията в болниците?

Не, няма да я ликвидира напълно, но ще я намали, защото аз съм си платил веднъж регламентирано и няма да искам да плащам втори път кеш. Третият плюс е, че ако това доплащане се регламентира чрез доброволните фондове, то те ще следят заради клиента си всяка една стотинка, която се харчи за него в дадена болница. По този начин се засилва контролът в здравеопазването. Другото, което е добре да се направи, е да бъде променен Законът за лечебните заведения и да се даде възможност да съществуват малки болници с едно или две отделения, а не задължително с четири, както е сега. Така ще се спре изкуственото поддържане на определени отделения, само и само болницата да съществува. От друга страна, все повече имаме нужда от малки стационари за долекуване и хосписи.

Но преди това трябва да се анализира обемът на доболничното лечение и да се даде възможност за още по-добра ранна диагностика. Трябва да бъде регламентиран и домашният стационар за по-леките случаи. Всичко това ще отнеме от товара на болниците. Такава беше и философията на здравната реформа преди 12 г, която определяше стационарите като база за спешните и най-тежко болните.

И още нещо, което аз бих направил, бих търсил възможности за нов закон за стопанската дейност на болниците. Както вече ви казах, държавните стационари не могат да прибират ДДС-то. А това може да се поправи, ако те бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел – собственост на фондация. Ако пък си останат както сега като стопански субекти, да могат да си взимат ДДС-то. Но здравеопазването е консервативна система и за съжаление всяка новост у нас се приема на нож от обществото. Но така е и в другите държави.