Национална стратегия гарантира равен достъп до здравни услуги

Акценти

Приетата от Министерския съвет на 10 септември 2025 г. национална стратегия показва ясния ангажимент на държавата да гарантира равен достъп до здравни услуги на всички българи.

Думите са на министърът на здравеопазването Силви Кирилов след заседанието на кабинета „Желязков“, на което министрите приеха стратегическия документ,  пълното име на който е: „Националната стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболнична медицинска помощ и за балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи до 2027 г.“

„С тази стратегия поставяме основите на една по-справедлива и балансирана здравна система“, каза още министър Кирилов.

Стратегията

Стратегията и планът към нея са част от Националния план за възстановяване и устойчивост. От здравното ведомство уточняват, че документът предлага конкретни решения на едни от най-сериозните проблеми, пред които е изправено здравеопазването у нас от години. Става дума за критичния недостиг на медицински специалисти и особено на разпределението им в различните населени места в страната.

Документът представя стъпките, които се предприемат, за подобряване на системата чрез достъп на всички до здравна помощ, но и като бъде разширен обхватът на извънболничната и като се предприемат мерки да се преодолее дисбалансът, който съществува от години между районите в страната и се задълбочава все повече.

Мерките, чрез които системата се подобрява

Важен акцент в стратегията е достъпът до медицинска помощ. От години хората, които живеят в труднодостъпни и отдалечени райони на страната реално са лишени от медицинска помощ. Стотици са малките населени места, които отдавна са се превърнали в „медицински пустини“. В тях няма лекари, а като се има предвид, че най-често хората в тях са възрастни и често живеят сами, е повече от ясно, колко трудно могат да получат нужната им помощ.

По думите на здравния министър общопрактикуващите лекари в отдалечените райони ще бъдат подкрепени. Идеята е да се открият амбулатории за първична помощ и здравни грижи. Така хората нямат да пътуват десетки километри, за да отидат на лекар.

Здравните власти ще работят активно и с общините като подкрепят политиките им, с които те смятат да привлекат, но и да задържат нужните медицински специалисти. Най-често, което и сега се случва в някои от българските общини, е осигуряването на стипендия по време на обучението, но и жилище, както и подкрепа за семейството.

Предстои да бъде създаден нов стандарт за заплащане. По думите на здравния министър заплатата на медицинските специалисти ще бъде обвързана с квалификацията им. Това осигурява не само справедливост, но и предвидимост.

 Сред другите новости е идеята за изграждане на консултативни здравно-социални звена. Новият модел е в подкрепа на най-уязвимите в обществото. Това са семействата с деца с увреждания, страдащи от хронични заболявания или със специални потребности, младите майки и възрастните хора с риск от социално изключване. Целта е не само грижа и подкрепа за хората, които имат най-голяма нужда, но и възможност да бъде намалена тежестта върху болниците.

Нов момент в стратегията е и въвеждането на единна информационна система. Тя ще следи в реално време броя, квалификацията и териториалното разпределение на работещите в системата на здравеопазването. Така решенията, които здравните власти взимат, ще бъдат смислени и стъпващи върху реални данни, а това от своя страна позволява при недостиг да се реагира навреме.

Представяйки стратегията, министър Силви Кирилов изрази увереност, че мерките ще върнат доверието на хората, но и осигуряват бъдеще на здравеопазването.

Има ли бъдеще здравеопазването

Въпросът е важен, защото без смислена, справедлива и здравна система, която поставя в центъра човека, бъдеще няма. И не само за здравеопазването.

Години наред у нас се приемат програми, планове, стратегии. Купища от документи, които за съжаление в повечето случаи си остават там, в купа.

Целите и идеи са просто добри пожелания, които рядко биват реализирани в пълнота и докрай, най-вече защото у нас всяка нова власт започва отначало. И така десетилетия наред.

Проблемите, които иначе всички посочват и говорят с огромна загриженост за тях, не само не намират решение, но се задълбочават до крайност. Въпросът е докога системата ще издържи. Ясно е, че не й остава много. И затова дано поредната стратегия, задачата на която е не само „да върне доверието“, но и направи възможно „бъдещето на българското здравеопазване“ да не остане само на хартия и да бъде забравена бързо. Защото в противен случай бъдеще няма.