Съдът: МЗ е длъжно да предостави на АКФ договорите за доставката от Китай на маски и респиратори

Административният съд задължи здравния министър Кирил Ананиев (като принципал на здравното министерство) да предостави на Антикорупционния фонд (АКФ) договорите за доставката от Китайската национална фармацевтична компания на маски и респиратори. Стойността на направената от здравното министерство поръчка е 4 600 000 евро.

Решението на съда е в сила от края на юни, но до този момент министър Ананиев не го е изпълнил. Самият той преди време обясни, че няма как да прекрати договора с фирмата, спечелила обществената поръчка за строеж на детска болница, защото ако го направи няма да излезе от съдебната зала. В този смисъл, забавянето в изпълнението на нареждането на съда е доста странно за институция като Министерството на здравеопазването, от която трябва да очакваме изрядност и прозрачност.

Историята започва в началото на април 2020-а, когато АКФ подава заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до здравния министър. От фонда искат да им бъдат предоставени копията на договорите с китайски и български производители за доставката на предпазни средства и медицинска апаратура. Искат информация и за типа на предпазните маски, спецификациите им, цените и сроковете за доставка. Договорите са сключени през март 2020-а и бяха широко огласени и давани за пример за действия в критичната ситуация. Според излъченото в медиите бе направено и невъзможното, за да снабдят болниците със средства за защита и апарати за обдишване.

На 23 април 2020-а (както съобщават от АКФ), министър Ананиев им отговаря с имейл, че той не разполага с информацията за договорите с българските производители и ги препраща към „БУЛ БИО“. Предприятието е собственост на здравното министерство, държавно е. В този имейл няма и намек, че здравният министър е отбелязал и зададения въпрос за договорите с Китай.

Това е мълчалив отказ в чистия му вид и тъй като става дума за искане на обществена информация, е и нарушение на ЗДОИ.

След като Антикорупционният фонд обжалва мълчаливия отказ, Административният съд София град решава, че жалбата е основателна. Единствената призната от закона възможност на министър Ананиев е да постанови изричен акт по заявлението до него. Както казват от АКФ, съдът е подчертал изрично „значимостта на правото на достъп до информация като естествена част от конституционното право на свобода на словото. Това е фундаментален принцип на всяко демократично общество и условие за напредъка му и за развитието на всеки човек“. В решението на съда е записано ясно, че „информацията за управлението на обществените процеси трябва да бъде достояние на всеки български гражданин, който иска да я получи.“

Съдът споделя доводите на АКФ, че „в условията на пандемия доверието на гражданите в институциите и адекватността на управленските решения и мерките, са ключ към успешните усилия да бъде овладяна епидемията от COVID-19. Обществото трябва да разполага с максимално точна и детайлна информация, което обезпечава прозрачността при изразходването на публични средства и отчетността“, пише още в решението на съдиите, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

И това решение, и фактът, че министър Кирил Ананиев продължава да мълчи и да не го изпълнява, са изключително притеснителни, особено съчетани с други новини от близките месеци. Примерите с казуса Национална детска болница, с удължаването на срока за ТЕЛК решения, с протестиращите медицински сестри са напълно достатъчни.

Директорът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев изрази задоволството си от съдебното решение. Известният журналист подчерта, че доверието на гражданите може да бъде запазено единствено, когато има пълна прозрачност на решенията за COVID-19, които властта взима.

На нас, гражданите, не ни остава друго освен да очакваме, но и да настояваме решението на съда да бъде изпълнено и да бъдат предоставени всички документи. Ако не се случи, не бихме се учудили това да породи поредния скандал и трус в управлението.

Нежеланието да се дават отговори, решенията да са обвити в мъгла и прозрачността да е химера, са в основата на повечето ни неуспехи като общество. Затова и повече от половината българи не вярват, че COVID-19 съществува, и приемат конспиративните теории за нещо нормално.

Голяма част от тях вече не вярват и на управляващите, съмняват се в изреченото от тях (последните дни го показаха). Правят го не поради характерна особеност на националния характер, а заради начина, по който властта "действа и бездейства, говори и мълчи, лъже". Или пък въобще не е така, а просто не желае или не може да отговори на зададен въпрос. Би било трагично, ако липсата на яснота по този случай се дължи на поредната бюрократична неразбория.

Сега няма друг начин, по който хората да си обяснят това мълчание, освен като поредната конспирация, клечка кибрит в наситено с емоции време. Ако вярваме в народната мъдрост, че истината винаги излиза наяве, то дано не е късно, когато това се случи. Късно за нас, като общество, и за бъдещето ни.

Емоциите са лош съветник и ако забавянето е предмет на поредното бюрократично недоглеждане (типично за доста решения от последно време), това е наистина пламъчето, което може да предизвика пожар. Напоследък обстановката е прекалено пожароопасна, за да се допускат такива рискове. Особено когато неяснотите касаят сума от 4 милиона и шестстотин хиляди евро, дадени за маски и респиратори в едно наистина трудно и неясно време.

Г-н Ананиев, вашият коментар?

Решението на съда в полза на АКФ

 Оригиналната публикация на сайта на АКФ