За здравната реформа като революция или в плен на клишетата...

След поредицата от стачки и неудачи в българското здравеопазване, в края на 2010 бе обявена нова насока на здравната реформа, която ще се осъществява през 2011.

Новите приоритети са повече от ясни, НЗОК с ръководна роля, окрупняване на болниците, центрове за 24 часов достъп до лекарските услуги, нови критерии за доставчиците на медикаменти за здравните заведения, въвеждане на диагностично свързани групи.

Предвижда се да остане сегашният солидарен модел на здравните осигуровки, като се поощрява и доброволното здравно осигуряване. Аргументите на министъра са повече от разумни - средната продължителност на живота у нас е 6 години по-ниска от тази в ЕС, смъртността при нас за 2009 е 14.2% при 9.6% за ЕС през 2008, три пъти по-висок процент смъртност от сърдечносъдови заболявания, почти два пъти по-голям процент перинатална смъртност при децата, всичко това при увеличени разходи от 96.2 милиона лева /2009/ спрямо 62 милиона лева /2006/, само за 1 месец болнична помощ.

Пишейки това кратко въведение, в главата ми постоянно се върти мисълта за един човек, който много от днешните хора не помнят - Лев Троцки, останал в историята с дейното си участие в налагането на комунистическо управление в Русия, както и с неговата идея за „перманентната революция". Революционната активност никога не трябва да спира, до окончателната победа на комунизма в световен мащаб. Ако помислим трезво, тази идея не предполага друго, освен пълен хаос, от който теоретично трябва да се роди едно хуманно управление, което да дари хората с глобален мир и благоденствие, а до тогава...на нож и нащрек!

Като се замислим, няма по-добра аналогия за „българската здравна реформа". Преди 30 години безплатната здравна грижа бе една от основните причини за гордост на тогавашното управление. Във всяко село - медицински пункт, по няколко болници във всеки град, хората влизаха в болница, за да си починат малко...Покрай трусовете в управлението, здравеопазването също започна да накуцва.

За първи път за реформа се заговори около 1990, когато се оказа, че държавата вече няма пари за болниците, че старата система не отговаря на тогавашните демократични промени, че е нужно да се положи ново начало.

Основни положения - начало на легалната частна практика и отпадане на държавния монопол.

През 1995 отпада и държавния монопол върху доставките на лекарства в болниците. Започва изграждането на здравната администрация, която до някаква степен да разпредели управлението в конкретните общини, като остават пряко подчинени на МЗ. През 1991 за първи път се заговаря и за болнично самоуправление, което не може да се осъществи тогава, заради финансовите ограничения. Нужна е нова система, която да осигури адекватни приходи на болниците. Безплатната здравна грижа е вече мит от миналото. Но едва през 1994 се поставя началото на днешната НЗОК.

Първата официална концепция за развитието на здравеопазването е факт през 1995 - Национална здравна стратегия „Здраве за България". Същинската реформа започва едва през 1997, когато се приемат пакет закони, които да регулират всичко в здравеопазването - за здравното осигуряване, за съсловните организации и за лечебните заведения. За няколко години се извършват революционни промени- отпада напълно здравния монопол, нова система на частна здравна помощ, която е алтернативна на държавната, нови системи за икономическа независимост, механизми за саморегулация. За всички е ясно, че реформирането е трайно и окончателно. Тръгват непопулярните мерки за рационализация на болничната мрежа, които предизвикаха и все още предизвикват обществени трусове.

Поставя се едно ясно и ново начало, което трябва да доведе до бързи промени в системата.

През 2006 НЗОК се налага като единствен източник за финансиране на болниците. Налагат се и частните болници, които през 2004 са едва 40, с 819 легла. Управляващите правителства ясно и целенасочено /така казват поне в официални изявления/ развиват темата за здравето и за реформата. При което резултатите /виж началото на статията/ стават все по-лоши. Вече никой не помни за началото, никой не е наясно какво става в момента, както и никой не знае въобще към какво се реформираме и кой избира пътя към крайната цел, каквато и да е тя.

Каквото и да си кажем, като български гражданин аз започвам да осъзнавам, че понятието „здравна реформа" се е превърнало в една „перманентна революция". Именно и заради това, в здравеопазването цари пълен хаос, който някои може да има и цинизма да нарече „творчески", но с лошите резултати от него е съгласен дори и доктор Константинов, колкото и меко да се изказва в официалната си презентация.

Почти изминалата 2010, 20-та поредна година на една сякаш вечна реформа, ясно показа, че нещата не само куцат, а и са директно спънати. Не искам да коментирам събитията, които намериха своето място в медиите - стачки, скандали, корупция, пари и престъпления - и всичко това с марка „здравеопазване".
Има нещо, което всички управляващи сякаш забравят - дами и господа, нужни са конкретни действия, сега и на място, защото нещата излизат от всякакъв рационален контрол. Какъв е смисълът от това да сме в реформа, когато през определено време се извършват драстични промени, които директно обезсмислят направеното до момента. Кога реално се очаква да завърши тя, защото вече не ни се чака. Каква е ползата от този хаос, освен да оправдае /отчасти/ извършените до момента престъпления и злоупотреби? Не е ли грешка, че няма ясна стратегия, която да се спазва, а ако такава има, то здравето ни не е крайна цел там...Колко още време ще се реформираме, ако дори и не е ясно какви искаме да станем?

И докато чакаме реформата да продължи, не може да не коментираме и следните факти, за които никой не се сеща:
- обедняваме за квалифицирани лекари и персонал
- липсата на адекватно електронно здравеопазване в момента е причина за огромни загуби и злоупотреби
- Националната здравна карта е все още предмет на изработка, която тече от години...в резултат губим милиони от европейски програми
- как да накараме хората да си направят доброволни осигуровки за здраве, след като над милион не се осигуряват въобще, а голяма част от работещите в частния сектор са осигурявани на минимални прагове и са доволни от това
- какъв е смисълът въобще от осигуровките, ако парите влизат в система, която обективно не работи...
- защо не се следва ясна стратегия в реформата , а се взимат противоречиви решения през няколко години
- защо лекарите стачкуват в национален план, а месец след това дори няма и следа от техните искания
- защо е по-добре да си санитар в Англия, отколкото специалист в България.

Толкова много въпроси, а дали някой въобще може да даде отговор. В същото време, България стои гордо на 80то място по продължителност на живота. Вярно, оптимистите ще кажат, че живеем два пъти по-дълго от хората в Свазиленд. Реалистите обаче ще отбележат, че живеем 10 години по-малко от хората в Европа. И докато тече реформата, кой ще ни лекува...? Защото уви, живеем и боледуваме сега, а не утре.

Фрамар очаква вашето мнение: Ефективни ли са реформите в българското здравеопазване?

Ще очакваме и писмата ви на media@framar.bg. Най-интересните писма ще бъдат публикувани и ще получат награди от нас.