Задачата на здравеопазването е да повиши качеството и продължителността на живота на българите

Задачите на здравеопазването трябва да се разбират не като действия за поддържане на здравето, а като работа за повишаване качеството и продължителността на живота на населението, новата здравна система изисква от хората да поемат отговорност за собственото си здраве, а от институциите да гарантират контрола и ефективността на дейностите.

По този начин приключи представянето на вариантите за новия здравноосигурителен модел от страна на здравния министър. Кирил Ананиев говори за дългоочакваните промени по време на кръгла маса, в която се включиха представители на различни институции.

Преди да разкаже подробно за двата варианта, министърът анализира положителните и отрицателни страни на настоящия модел. Сред предимствата му са висококвалифицираните специалисти, добрата система на интегрирани здравно-социални услуги, които сега се финансират с европари, бързият достъп до различните видове медицинска помощ и факта, че цялата система се управлява лесно.

Един от основните му недостатъци е, че въпреки увеличаването на публичните средства за сектора, пациентите продължават да са недоволни. Парите са нараснали от 810 000 000 лв. през 1998 г. до 4 300 000 000 лв. през 2017-а. Проблем е липсата на дългосрочно планиране, както и на контрол и регулиране на разходите.

Като основна цел на новата здравна система министърът посочи възможността да се подобри удовлетвореността на пациентите чрез постигането на социален консенсус.

Първият модел ще направи възможно наличието на алтернатива на НЗОК, която ще се конкурира със застрахователните дружества. Всички те ще се договарят с изпълнителите на медицински услуги, а НАП ще превежда парите всеки месец. Ще се създаде и гаранционен фонд.

Сред предимствата на този вариант Кирил Ананиев открои запазването на социалните механизми за преразпределяне, на размера на средствата на сегашното задължително здравно осигуряване, както и това, че всички плащат еднакъв процент на вноска и използват един и същ пакет здравни услуги.

Невъзможността да се финансират нови дейности и рискът от запазване на нерегламентираните плащания са сред недостатъците на този вариант, но те могат да се преодолеят ако той бъде приложен като втори етап на втория модел.

Основната характеристика на втория вариант е въвеждането на задължително допълнително застраховане или преминаването от солидарен към персонализиран здравноосигурителен модел. Финансирането е въз основа на три стълба, които гарантират устойчивост и възможности за развитие. Първият е 8% задължително осигуряване, вторият е задължително здравно застраховане, а третият доброволно здравно застраховане.

Според примерите, които бяха дадени, ако при старата система сумите за болнична помощ са общо 1696 000 000 лв., то при новата биха били двойно повече или 2 560 000 000 лв.

Сред предимствата на втория модел са личната ангажираност на гражданите, много по-високото ниво на контрол, осигуряването на повече пари за системата, но и на качествена помощ. Преструктурирането на болничния сектор и запазването на социалните елементи в системата, са другите положителни страни. От друга страна министърът определи като недостатъци административните трудности и фрагментирането на разходите, заради навлизането на повече „платци“ в системата.

Редактор: Гергана Караилиева
Източник: mh.government.bg
Снимка: zdrave.net