Д-р Меджидиев – трудните месеци на служебния министър на здравеопазването

Честата смяна на управляващите в България започва да става традиция, която добре се вписва в абсолютния хаос в държавата. Циниците могат да се шегуват, че това е най-добрият начин да открием "подходящите". Това далеч не е добра основа за устойчив растеж и развитие, ако въобще можем да говорим за такива.

Всеки пореден министър на здравеопазването бива приет с очакване и надежди, но си отива без почести. Нищо лично, такива са дните.

Проф. Асена Сербезова пое поста с огромни очаквания към нея, както и към цялото управление на „Продължаваме промяната“. Бе поставено началото на важни проекти, които остават незавършени с края на това правителство. Смяната й се случи точно когато трябваше да заработи (както трябва) електронното здравеопазване. За останалите проекти – къде завършени, къде само започнати – ще поговорим по-късно.

Нов министър, нов късмет. Така можем да коментираме назначаването на д-р Асен Меджидиев на горещия пост министър на здравеопазването.

Относително неразпознаваем като обществена личност, върху д-р Меджидиев ще падне отговорността за ключовите проекти, започнати в различни периоди от миналото. За период от около 2 месеца (до съставянето на редовно правителство след изборите на 2 октомври 2022 година) не очакваме чудеса, но всяко движение е важно, особено в условия на глобална енергийна, социална и политическа криза.

Не е лесно да си поредният здравен министър в служебно правителство. Най-малкото защото в следващите два месеца ще му се наложи (иска или не) да действа по начин, който да не допусне избухването на тлеещите пожари.

Електронното здравеопазване

Е-здравеопазването е не само вечната тема, но и сериозната болест на българското здравеопазване. Как то да се превърне в дигитално? Резонен въпрос, но по-същественото е да си отговорим дали сме готови за това.

Ако не беше COVID кризата, все още щяхме да си караме на обещания и половинчати решения, които си отиват с поредната промяна в управлението.

Ще ви припомним само за пръстовите отпечатъци – проект за милиони левове, ангажирал десетки хиляди работни часове, който безславно се изнесе в небитието само месец след официалния му старт. За електронните рецепта, направления и досие се говори от десетки години. Ще се учудите колко трезво и уверено звучат политиците, които ги обещават „до година и малко отгоре“.

Приложението на НЗОК (електронно досие) бе представено няколко пъти, но както разбираме, още не е официално в употреба. Жалко, защото и това е проект с дългогодишна давност. Ясно е, че все някога разработката трябва да свърши, но няма да е скоро. Има почти завършени странични частни проекти, които обаче все още няма как да получат свързаност с базата данни на НЗОК. Тоест, много хубаво, ама не работи.

Много от етапите на дигитализацията вече са факт и са в различни стадии на завършеност. Остава да намерят и своето приложение. Не са добри отзивите от някои от професионалистите в здравния сектор. Отчасти защото това е решение, което изисква ново мислене, инвестиция за съвременен хардуер, начин на работа. Не е за подценяване и това, че голяма част от медиците у нас са около и над пенсионна възраст и не желаят или не могат да се справят. Въпроси, които отдавна трябваше да намерят решение, ако не се работеше на парче, с прекъсвания и резки обрати. Краят на хартиените направления бе обявен през 2015 година. Но все още не можем да говорим категорично за това, че те са в миналото.

Трябва да сме готови за промяна, иначе още години можем да обикаляме с папки и хвърчащи листи из болниците. Дано взетите решения да са окончателни и това да бъде истинското начало. Без път назад.

Казусът с национална детска болница

Ако има лакмус за човечност и за далновидна политика за бъдещето на България, то националната детска болница е един от тях. За съжаление, търпим пълен провал по темата. Дългогодишен проект, по който няма тухла върху тухла, въпреки обещанията, очакванията. Ние от години ви държим в течение, но това не решава огромната дупка в българското здравеопазване, в която попадат най-чувствителните – нашите деца.

Отлагаме, отлагаме, отлагаме! Мислим стратегии, обаче... никой не прави нищо. Освен да говори, говори, говори, а накрая и планира да говори още. С това националната детска болница приключва. Отидат ли си децата ни, отиваме си и ние. Горчивата истина.

Казусът със заплатите в здравния сектор

Да държиш специалисти с висока ангажираност и работещи под постоянен стрес на заплати, които не са адаптирани спрямо растящата инфлация – това е чиста проба хазарт. Нуждата от грамотни и можещи лекари е международна, а младите ни специалисти нямат притесненията, че напускат своята родина.

Накъде ще поемат? Светът е отворен за тях.

Расте сериозната нужда от „свежа кръв“ в болниците и аптеките. И не че няма пари. Пари има, но разпределението им куца. За да може директорът на болницата да получава десетки хиляди на месец, някой под него трябва да получава под хиляда.

Далеч не говорим единствено за лекарите – не забравяйте сестрите, санитарите, обслужващия персонал. От години ниското (но относително редовно заплащане) привлича там предимно хора без особени компетенции, които тихо чакат пенсиониране, без да влагат усилия. От това страдаме всички ние – пациентите. Редовно съобщаваме за шокиращи случаи на пълна липса на хигиена или отношение в лечебните заведения. Не, парите няма да променят хората, но адекватното заплащане ще даде възможност на онези, които реално искат да работят там и да се развиват. Не само тези, които са там, защото другаде не биха ги взели. Проблемът на много от назначените в държавния сектор, дори и на по-високи нива.

Нова COVID-19 вълна

COVID-19 е отново на вратата ни. Смяхме му се, шегувахме се с него, бяхме убедени, че сме го победили. Оказа се, че грешим.

Дали в държавата има готовност за поредната криза – със запаси от лекарства, активни специалисти и навременни решения? Готвим ли се за най-лошото, като сме щастливи да се случи и нещо различно? Или по стара традиция не правим нищо и очакваме да не се случи каквото и да е. Били сме късметлии понякога, но това не е основание да се надяваме. Явно ни предстои да разберем. Чакат ни бързи и адекватни работещи решения или поредното време, богато на „директни излъчвания на специалисти от щаба“  – скоро ще разберем. В това време – разчитаме, че ще получим съдействие при нужда. И няма да обикаляме с линейка, нали? Поне това трябваше да бъде решено вече.

Казусът с Плюсмен и медийната политика на Министерство на здравеопазването

Много сили (вероятно и пари) бяха вложени в портала https://plusmen.bg на МЗ. Както и много надежди, че той ще стане рупор на проверена информация, която мотивира хората за правилни решения.

Случи ли е нещо, беше ли plusmen.bg източник на здравия разум и науката? Или и той е доказателство за поредните пари, налети в нещо, от което никой няма полза. Не защото излага неверни твърдения, но дали достигат до хората?

Въпрос на ангажирани специалисти. Не са виновни любителите на конспирации, че тяхната дума се чува по-силно. Всъщност достатъчно силно се чуваше посланието на постове като тези, които провокираха разнопосочни коментари. Не знам дали мотивираха някого да получи ваксина. Същия въпрос си поставяме и за томболата със смарт часовниците.

Ще поискаме официални данни от Министерство на здравеопазването за случващото се с портала plusmen.bg и ще ги споделим с вас. Интересно е да се разбере, какво е постигнато, как оценяват своята работа и на каква стойност е бил целият проект. FB страницата Плюс мен е натрупала 1700 последователи. Много или малко, как мислите? Добре ли е като за национална кампания по жизненоважна тема? Адекватно ли работят информационните програми, организирани от Министерство на здравеопазването?

Националният план за възстановяване и развитие

Националният план се приема от доста време едва ли не като панацея. На него се възлагат надежди за решаването на проблеми, които вероятно не биха съществували, ако през последните няколко десетилетия управляващите следваха визия, очертаваща развитието на общественото здравеопазване и битката за здравето на нацията неотклонно, а не започваха всичко отначало при всяка смяна. Планът и средствата от него са важни, за да бъдат реализирани множество инициативи, сред които и създаденият най-накрая Национален план за борба с рака. На парите от Европа се разчита и за купуването на хеликоптерите за спешната въздушна помощ, за която също се говори от десетилетия. Но както често случва, ще получим това, което заслужаваме. Не и това, което искаме.

Нови дейности и болници

България е твърде малка, за да има толкова много лечебни заведения. Болници, които често се дублират една с друга, за да работят предимно по интересните и добре платени пътеки от НЗОК. Зад този извод застават много от здравните експерти и медици. И както през годините тази теза бива защитавана и дискутирана, така в същото време в страната се появяват още болници. Проблемът е, че това става най-често в няколко от големите градове, за сметка на десетки населени места, в които лечебни заведения няма или са сведени от медицинска служба от началото на миналия век.

Оригиналната идея бе те да бъдат свързани с бърза и компетентна логистична верига. Дали това е реализирано? Някога, но не точно сега ще дойдат и хеликоптерите. Но засега нямаме дори и магистралите, по които да се движат линейките.

Трудните въпроси към д-р Асен Меджидиев не са малко

Това са част от парливите въпроси, с които новият здравен министър ще трябва да се захване – шумно дискутираните и най-обществено значими. До момента д-р Асен Меджидиев е заявил публично единствено, че ще "продължи работа по добрите инициативи и ще постави реалистични цели, за да има полезни промени и за съсловието, и за пациентите".

Тепърва ще стане ясно кои са реалистичните цели, които новият служебен здравен министър поставя пред екипа си. Ясно е, че няма как да очакваме окончателни решения от него, най-малкото защото срокът, в който ще бъде на горещия стол е твърде кратък.

В следващите дни и с първите решения на д-р Асен Меджидиев ще стане ясно дали настоящата политика ще бъде продължена, дали стъпка по стъпка ще бъдат решавани проблемите или за пореден път ще ни се наложи да коментираме как "всичко е хубаво, ама не работи", а хаосът в системата, за който говорим от години, се превръща постепенно в нов ред. Желаем да подкрепим управление, което ще продължи реформите и ще движи напред българското здравеопазване.

Има още много, много проблеми, ако някой реши да дълбае по-надолу. Явно още ни предстои да стигаме до дъното, щом има какво да се дълбае, биха казали оптимистите. Засега не сме сред тях.