Националната детска болница: мираж или реална национална кауза

„Изграждането на Национална детска болница е кауза на настоящото ръководство на Министерството на здравеопазването“, това каза по време на пресконференция на 7 юли 2022 г. проф. Асена Сербезова, министър на здравеопазването в оставка.

Началникът на кабинета й доц. Васил Пандов обяви, че сградата фантом в Александровска болница няма как да се превърне в детска болница, а в момента ведомството проучва пет имота в столицата.

Казусът Национална педиатрия

Информацията, която беше представена по време на пресконференцията:

Проверките, назначени през 2021 г. от здравния министър, са приключили. Заключението на Агенцията за държавна финансова инспекция е, че обявената по Закона за обществените поръчки процедура, е с невъзможен предмет. Така е, защото според законовите изисквания по отношение устройството на територията проектът, свързан с недовършената сграда, не може да бъде осъществен.

Между другото, още по време на служебното правителство имаше яснота по тези въпроси.

През юни 2021 г. след проведена среща между министрите на здравеопазването и на регионалното развитие Стойчо Кацаров и Виолета Комитова и представители на Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ стана ясно, че нова сграда върху стария строеж не може да има, защото е незаконно.

>>> Казусът Национална детска болница: стъпка напред с обявената идея за нов строеж

През август 2021 г. д-р Стойчо Кацаров сезира прокуратурата заради закононарушения, свързани с процедурата около строежа на Националната детска болница.

Да припомним – руината в двора на Александровска не е част от Подробния устройствен план, а това означава идея, мъртва в зародиш, защото управляващите в този период няма как да не са знаели. Да предлагаш осъществяването на цел, за която лекари, родители и общество мечтаят от няколко десетилетия, с незаконни действия, е не просто неморално. Честно казано, това е подигравка. Неглижиране на проблема, пренебрежение към хората.

През последните няколко години, когато темата фокусира общественото внимание и се превърна в истинска кауза за стотици, точно подобни действия, лишени от смисъл и сякаш предложени единствено за да отбият номера, караха хората да недоволстват, да протестират, но и да търсят начини да покажат как трябва да се работи, за да може Националната детска болница да е не мираж в пустинята, а реалност.

Какво съобщи още на 7 юли 2022 г. доц. Васил Пандов. На първо място, че е започнало предпроектно проучване за имоти в столицата, които са собственост на МЗ, за да се види дали някой от тях отговаря на изискванията. Проучването трябва да приключи до края на юли. Пет са имотите, които има вероятност да отговарят на условията и това са Университетските болници „Света Анна“ и „Лозенец“ (между другото, служебният министър Стойчо Кацаров предложи именно в двора на „Лозенец“ да се изгради новата педиатрия), филиалът на Специализираната болница по физикална терапия и рехабилитация в квартал „Овча купел“, УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ и Специализираната болница за рехабилитация в Банкя.

Доц. Пандов информира още, че до края на 2022 г. трябва да бъде проведена процедура по Закона за обществените поръчки за изготвяне на задание за построяването на Национална детска болница. Заданието ще представи и реалните параметри – какви отделния са нужни, колко трябва да са леглата и специалистите. Ще бъде създаден и обществен съвет като задачата му ще е да осъществява връзката между държавните органи и неправителствените организации.

Всеки, който следи темата за изграждането на Национална детска болница, със сигурност е изпитал усещането за „дежа вю“.

>>> Националната детска болница няма да бъде строена върху руини – МЗ прекратява договора с ДЗЗД „Детско здраве“

Търсим терени, ще изготвим задание, ще създадем обществен съвет, ще чуем мнението на специалистите и на неправителствените организации, ще...

Всичко това вече сме го чували, всичко това се повтаря при всяка смяна на властта. Затова точно сега, през юли 2022-а, не мога да си помисля, че е направена поредната стъпка напред и че има надежда Националната детска болница да бъде кауза, обединяваща всички, да бъде приоритет. Защото след още едни избори по добра българска традиция новото ръководство ще започне всичко отначало и колелото ще се завърти. А докато то се върти и се връща винаги в началото, ще продължаваме да бъдем свидетели на случаи като този на бебето Андрей.

Поредният частен случай

Случаят с бебето Андрей е поредното ярко доказателство колко е нужна Националната детска болница.

Почти не остана медия, която да не разкаже, затова накратко ще припомня ходенето по мъките на Мартина Петкова и бебето й.

В нощта на 5 срещу 6 юли Андрей, който е на седем месеца, вдига висока температура – 39,6 градуса.

Линейката идва след 40 минути, но се оказва, че не това е проблемът. Проблемът е обикалянето из нощна София в търсене на болница, където да приемат изгарящото от температурата дете. Тъй като става дума да усложнение от COVID-19, се оказва, че легла няма. Обиколката включва „Майчин дом“, Инфекциозна, ВМА, Специализираната болница по детски болести „Проф. Иван Митев“. Едва на сутринта детето и майката са приети в детското отделение на „Пирогов“.

И това звучи познато на всички ни, нали? Нищо не се е променило. За съжаление.

Ще продължават разтакаването, обиколките, прехвърлянето от една болница в друга, търсенето. И всичко това в ситуация, когато едно дете страда, а родителите не знаят на кой свят са от притеснения и тревоги. У нас не им остава друго освен да стискат зъби и да обикалят с крехката надежда, че ще намерят спасение.

Мираж или истинска национална кауза

Националната детска болница е наистина кауза. За хиляди българи. Проблемът е да се превърне в такава и за управляващите, независимо кои са те. Само при това условие всеки следващ, седнал на стола на властта, няма да започва всичко отначало, а ще продължи работата, свършена от предшественика му.

И да припомня, Националната детска болница не е просто сграда. Тя е преди всичко визия за детското здравеопазване, мисъл за специалистите, които са нужни, истинска грижа за децата на България. Затова изборът на терен е важен, но не е и най-същественият въпрос, който трябва да бъде решен.