Мариана Петрова: Решението на управляващите по казуса Национална детска болница е несправедливо и цинично!

Тя е адвокат. Признава, че да бъдеш адвокат в България е задача тежка и често свързана с компромиси. В същото време обаче е професия, която носи удовлетворение, особено когато си успял да решиш случая и да постигнеш справедливост – понятие твърде условно понякога, а и с остър дефицит у нас.

Тя е адвокат Мариана Петрова и споделя, че каузата Национална детска болница е станала нейна веднага след като разбира, че решението на управляващите за изграждането й е не просто незаконосъобразно, а подмолно, несправедливо, нечестно и цинично спрямо най-уязвимите – децата на България. Като майка на две деца за нея няма друг път освен този, по който може да се стигне до справедливост и до създаването на истинска детска болница. Вярва, че ще се случи. Както вярва в силата на обществото, което може да окаже натиск. Признава, че силният натиск, гражданското неподчинение и медиен шум могат да имат по-голям ефект, отколкото петициите, професионалните експертизи и интелигентният тих диалог. Очевидно у нас работи повече първото.

Адвокат Мариана Петрова е убедена, че трябва да отстояваме правата си, да водим всекидневни битки за тях, за ценностите си и за свободата. И не, нека това не ви звучи като поредното клише, защото то е смисъл за много българи, които приемат всички рискове в името на това да обитават не просто територия, а земята на дедите си. Като адвокат Мариана Петрова. Чуйте я.

Адвокат Петрова, като част от хората, които не искат да бъде направен компромис и настояват бъдещата национална детска болница да отговаря на стандартите, как се чувствате след решението на правителството да обяви скелета на един четирдесетгодишен строеж за обект от национално значение?

Това решение на Министерски съвет беше очаквано. В няколко интервюта от последните седмици министър Ананиев обяви готовността на правителство да го направи. Легална дефиниция на понятието „национален обект“ е дадена в Закона за държавната собственост (ЗДС) и в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Решението на МС да даде статут на един обект като „национален“ по смисъла на ЗДС и с „национално значение“ по смисъла на ЗУТ има като единствена последица промяната на компетентността при и по повод административното обслужване на обекта. След промяната на статута на обекта, компетентен да издаде актовете, свързани с процеса на строителството като виза за проектиране, разрешение за строеж и др., е министърът на регионалното развитие и благоустройство, вместо главният архитект на Столична община. Целта е проектът да се „затвори“ в рамките на Министерски съвет. Да не би случайно някой друг административен орган да се „замисли“ и откаже да издаде незаконосъобразните актове, които следва да бъдат издадени. С други думи, правителството и министерство на здравеопазването продължават упорито и в съкратени срокове да пробутват проекта си, без изобщо да се съобразяват с негативния обществен отзвук, който се получи. Управляващите не държат сметка за хилядите събрани подписи за преразглеждане на това решение, не чуват гласовете на всички педиатри, проектанти, юристи, родители, които показват с активната си гражданска позиция, че няма да приемат този проект, защото той е един недодялан компромис и защото той е циничен отговор на очакванията на цялото ни общество, чакало десетилетия да получи модерна детска болница. Как ме кара да се чувствам това решение на правителството? Гневна.

На какво според Вас се дължи това престъпно пренебрежение към волята на повече от 18 000 души, които подписаха петицията, в която настояват за оставката на министър Ананиев и за прекратяване на договора, както и към професионалното мнение на архитекти и педиатри?

Пренебрежителното отношение към активната гражданска позиция е много характерно за това правителство, а като се замисля може би и за всички правителства. Министър Ананиев стигна до такава „висота“ на пренебрежението си, че в едно интервю сподели, че не било ясно как са събрани тези 18 000 подписа. Той можел да направи кампания, в която да събере 1 000 000 подписа. Докато го гледах, си помислих – прав е! Малко сме. Тихи сме. Прекалено изтънчени сме в начина, по който изразяваме нашата позиция. В последните години събирането на подписи, изготвянето на обосновани професионални становища и интелигентното говорене по медиите не води до нищо. Единствено масовите протести, проявите на гражданско неподчинение и разтърсващите медийни скандали карат управляващите да търсят и да намират някакво адекватно решение. В една нормално функционираща демократична система изобщо не трябваше да се стига до изготвяне на петиции и до подобни интервюта „след дъжд качулка“. Правителството трябваше да обяви намерението си да „санира“ тази 40-годишна постройка. Това решение трябваше да бъде подложено на обществено обсъждане, да се изработят становища от експерти и чак тогава да се възложи обществената поръчка. Това, което ние, гражданите на България, очакваме, е нова болница, която да бъде „лице“ на нашата медицина за следващите 50 години. И това можехме да заявим ясно и предварително. Но вместо това в момента сме подложени на унизително, пренебрежително и цинично говорене от страна на управляващите, размахване на пръст от телевизионните екрани, заплахи, че или приемаме това решение, или ще видим детска болница „на кукуво лято“. Е, за да ни чуят и за да ни забележат ние трябва да им отговорим със същото поведение. Винаги към се питала на какво се дължи този разпад на комуникацията между гражданското общество и управляващите? Отговорът ми е, че до голяма степен това се дължи на емоционално-психологическите характеристики на личностите, които са начело на властта. Разбира се, ние си ги избираме точно такива… и цикълът се затваря и усещането е, че няма изход. Изход обаче винаги има и той е постоянното говорене, в ежедневните малки битки, в които влизаме, в петициите, в протестите, в мобилизацията по време на избори, не трябва да се отказваме.

Има ли законови основания обществената поръчка да бъде прекратена?

Процедурата по обявяване на обществената поръчка завърши с влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд. То е окончателно. Има законно избран изпълнител. Има и валидно сключен договор с избрания изпълнител. Съвсем отделен е въпросът, че договорът беше сключен набързо, по време на действието на „извънредното положение“. Така или иначе законът е спазен. Според действащото българско законодателство никой, освен страните по самия договор, няма правен интерес да го атакува. Има вариант договорът да бъде прекратен едностранно от МЗ, без неустойки и това е предвидено като клауза. Но за да се стигне до тази възможност, е необходима воля от страна на управляващите, каквато те не проявяват към момента. Според мен тази клауза в договора е предвидена, не за да се откликне на обществената нагласа, а отново в интерес на безнаказаното отърваване от отговорност. Представете си например следната хипотеза – първият етап от „инженеринга“ е дейността по изработване на проект във фази „Идеен проект“, „Технически проект“, „Работен проект“. За тази дейност е предвидено да се осигури финансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за периода 2014 – 2021 г. Ако след изработването на проекта и изхарчването на тези пари изведнъж се окаже, че действително този скелет е невъзможно да се превърне с сграда и правителството реши ненадейно да се „съобрази“ с обществения натиск, то ще се постигне двоен ефект – хем ще ни „запуши устите“, хем ще изпълни първоначалния си план – да бъдат усвоени европейските пари и да потънат в някой дълбок джоб. Насреща ще имаме проект за реконструкция и модернизация на 40-годишен скелет, но няма да има болница.

Защо каузата Национална детска болница е важна за Вас?

Запознах се в детайли с идеята и цялостния проект, предложен от МЗ, по време на подготовката ми като процесуален представител на Камарата на архитектите в България (КАБ), които подадоха жалба против решението на Министъра на здравеопазването за откриването на обществената поръчка, потвърдено от КЗК. Делото беше образувано във Върховния административен съд и аз трябваше да защитавам позицията на КАБ. Тогава разбрах, че освен нецелесъобразно и, по моя преценка напълно незаконосъобразно, това решение на правителството е подмолно, завоалирано, несправедливо и толкова нечестно и цинично спрямо най-уязвимата и беззащитна група в нашето общество - децата. И като майка на две деца реших, че освен професионален ангажимент, битката за детска болница ще стане моя лична кауза.

Адвокат Петрова, вярвате ли наистина в зрелостта на обществото ни и в силата му да изисква от управляващите да се съобразят с волята му?

Да. Вярвам в това. И причината е в хората, с които се срещам ежедневно по тази тема – интелигентни, можещи, професионалисти всеки в своята област, родители, които искат най-доброто за децата си, смели хора, отдадени на каузата. Радвам се, че имам възможност да общувам с такива хора, те ме обогатяват. Всички ние знаем, че нямаме друг избор, освен да проявяваме активност, да оказваме обществен натиск по всякакъв възможен начин.

След почти година аз продължавам да нямам отговор на въпроса защо министър Ананиев не иска да чуе разумния глас на професионалистите, Вие имате ли?

Този проект от самото начало си е „техния проект“, „нечий проект“, измислен от някого с определена цел – да задоволи нечий интерес, а в същото време се пробутва като обществено значим, с грижа за нашите деца, за децата на България. Министър Ананиев много добре знае, че този „скелет“ няма да се превърне в болница. Той знае това още от 2004 г., когато в качеството му на заместник-министър на финансите отново е участвал в разработването на тази идея. Защо го прави е риторичен въпрос. Възможните отговори са много, но никой от тях не води към идеята за грижа, за любов, за бъдеще, за смисленост, за възвишеност.

Всички действия на управляващите по казуса Национална детска болница водят до извода, че не живеем в правова държава. Интересно ми е какво мисли затова личност като Вас, която професионално е посветила живота си на правото.

Чудесен и провокативен въпрос, по който много съм мислила! Не е лесно от чисто морална гледна точка да упражняваш тази професия. На първо място изначално трябва да приемеш, че законът невинаги е на страната на справедливостта, трябва да приемеш също, че правораздаването винаги е субективно, защото то е в рамките на закона, но „по вътрешно убеждение“ на съдията. Още по-тежко е да си адвокат в България, където злоупотребата с влияние в правораздавателната система е на всички нива. Личната ми съвест ежедневно е подлагана на изпитание. Правила съм и правя много компромиси със съвестта си. Неведнъж в живота си съм имала желание да се откажа да работя като адвокат. Но в същото време има много удовлетворяващи моменти – когато се пребориш за казус, измислиш решение, срещнеш благодарността на клиентите си. В тази система работят изключителни хора, много добре подготвени професионалисти с устойчива морална същност. Общуването с такива личности също е безкрайно смислено и приятно преживяване. Това ме мотивира. Освен това аз вярвам, че въпреки всички подмолни игрички, на които ставаме свидетели в последните години, България е нашата държава, родени сме тук и от нас зависи да можем да отстояваме правото си да живеем достоен живот тук и сега. Може би звучи като лозунг, но аз наистина вярвам в това и така се чувствам. Устояването на демократичните ценности е постоянна битка, риск, възможност, която избираме сами. Всичко е в нашите ръце, сърца и характери.

Вярвате ли, адвокат Петрова, че гражданското общество ще спре безумието на управляващите и в България ще има истинска детска болница?

Моето мнение е, че гражданското общество, общественият натиск ще помогне правителството в един момент да се откаже само от този проект. Прогнозирам, че след като бъде заплатено проектирането, ще се окаже че действително „скелетът“ не може да се превърне в болница и договорът ще бъде едностранно прекратен от МЗ. Ще се окаже, че правителството е удовлетворило желанието ни, а истинската причина ще е изначалното нежелание да се довърши проектът, защото е невъзможен. След това всичко ще започне отначало, проектът ще потъне в забвение за още 10 г. Въпреки изразената прогноза, която почива на реализъм и професионален опит, ще направя всичко по силите си да има модерна детска болница в България.