„Подкрепи педиатрията“: Деца, простете ни, че нямаме сили да се преборим с апатията на обществото!

Помните ли, когато преди година педиатрите излязоха на протест? Помните ли лицата на хората, които всеки ден се борят в името на детския живот? Дано, макар че, за жалост, обществото забравя бързо. Дано си спомняте как лекарите говореха за условията, в които работят и как изискваха не за себе си, а за децата на България. За болните и страдащите деца.

Педиатрите не спряха да говорят и настояват, че страната ни има нужда от истинска Национална детска болница. Истинска! Не от продънено скеле, обявено преди дни за обект от национална сигурност, а от място, където болните малчугани и техните родители ще бъдат лекувани и обгрижвани в атмосфера, която успокоява и дори е част от самата терапия.

Такива места има много по-света. Но те са резултат от воля, професионализъм и усилия. От общата работа между управляващи и специалисти, които биват чути. Подобни болници са факт в държави, в които не царят хаос и безхаберие, нито решенията биват взимани от некомпетентни хора.

Една година след първите протести от групата „Подкрепи педиатрията“, която е събрала не само лекари, но и родители и хора, които застават зад каузата детско здравеопазване, публикуваха изключително емоционален текст, събрал в себе си болката от трагичното българско безвремие, което носи в себе си безхаберието и некомпетентността на управляващите и на един министър, който никога няма да подаде оставка и да понесе отговорност, но и на общественото мълчание и липсата на подкрепа.

Думите са разтърсващи, каквито могат да бъдат само думите на срещналите страданието, болката и смъртта, на положилите целия си професионализъм и човещина в името на спасението.

Ето ги, техните думи, една година след първите протести:

„Днес, една година след нашето пробуждане, нямаме повод за празнуване, нито за честване. Една година по-късно ние не сме на улицата, а сме отново до децата, където е истинското ни място.

Тъжни, унили, уморени, опитвайки се да намерим сили за усмивка. Не заради коронавируса, а заради кирилавируса.

Оказа се, че министър Кирил Ананиев в своята медицинска неграмотност, управленческа немощ и некомпетентност на нивото на абсолютната нула, е в пъти по-опасен за детското здравеопазване от коронавируса, антиваксърите и дилърите на дрога, взети заедно. Всъщност това важи за всички български управляващи, но в случая наш принципал се явява Ананиев, иначе нека Бойко Борисов не се чувства пренебрегнат - неговите интелект и способности са точно 0 (нула) по Келвин.

Измина годината, в която протегнахме ръце за помощ, но освен верните ни приятели, никой не се отзова. Не само че обществото не ни подкрепи, а беше изключително дейно в това да ни оплюе и нападне, когато една семейна трагедия беше безочливо използвана за разчистване на сметки с педиатрите.

Измина една година, в която вместо да се даде шанс за създаване на Национална педиатрична болница, се взе решение да се дострои купчинката килийки, в която да скрием децата, защото "злото не съществува, когато не го виждаме."

Простете ни деца, че нямаме силите да се преборим с апатията на Вашите и нашите родители. Простете на тези от нас, които под тежестта на времето се съгласиха на компромис от Ваше име. Простете ни, че вместо да Ви предпазим под крилата си, ние се скрихме под крилото на детството, което отчаяно се опитваме да спасим. Простете ни деца, сами не можем да се преборим за Вас, затова продължаваме, докато имаме сили да се борим за всяко едно дете, когато има нужда и да се молим да идвате по график.

Някой скоро беше казал, че "българинът може да е всякакъв, но си обича децата"...

Не е вярно... Българинът е всякакъв, но си обича детето - само неговото, ако има такова. Българинът обича чуждите деца, когато това значи да мрази лекарите, да псува педофилите, да лее виртуални сълзи по снимки в интернет или да дарява малки суми пари, с които да изкупи греха на общественото мълчание. Българинът се бори за собственото си дете, но дори тогава е борба за набиране на средства, опит да приобщи хората към каузата си, защото сам се е опарил, а дотогава е кръстене и чукане на дърво.“