Колко време е нужно още, за да има най-накрая и в България Национална детска болница

В последните няколко години казусът Национална детска болница е непрестанно във фокуса на общественото внимание. Защото България е единствената държава в Европа, в която няма национална педиатрия, защото тя е мечта за медици, родители и граждани повече от 40 години, защото при всеки трагично завършил живот на дете се надига недоволство, но и си даваме сметка, че може би това нямаше да се случи ако мечтата на поколения лекари беше действителност. Защото няма нищо по-ценно и значимо от децата на България.

Кога България ще има истинска детска болница

Това е въпросът, който за пореден път зададоха на 18 октомври 2022 г. представители на граждански организации, посветени на идеята за истинска детска болница от години, и известни педиатри.

Българската педиатрична асоциация, Фондация „За доброто“, Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“, Националната мрежа за децата отново заявиха по категоричен и недопускащ компромиси начин, че настояват най-накрая държавата да поеме отговорността и не на думи, а на дело да докаже, че детското здравеопазване е приоритет.

Зад всички тези организации стоят хиляди българи – лекари, родители, граждани. От години те водят битка с празните обещания, популистката риторика, нежеланието да се поеме отговорност, лъжите, заблудите и апатията.

>>>Истинска детска болница, а не гробница, призоваха на протеста на 17 май 2020-а повече от хиляда българи!

Протестираха, искаха оставки, събраха стотици хиляди подписа на българи, които са категорични, че единственото, което искат, е истинска детска болница, отговаряща на най-високите и модерни стандарти за детско здравеопазване.

Две са причините за пресконференцията на 18 октомври 2022-а. От една страна тя е в отговор на оповестеното и добило публичност желание на „Търговска лига – национален аптечен център“ да построи частна детска болници и най-вече възможността това да стане факт ако идеята получи одобрението на Министерството на здравеопазването.

От друга събитието е ден преди днешния 19 октомври, когато новоизбраните народни представители полагат клетва и започва работата на новия български парламент. Апелът към представителите на политическите партии, оформили Народното събрание е ясен. Лекари, професионалисти, родители и представители на гражданското общество настояват депутатите да определят създаването на Национална детска болница като основен приоритет на здравното министерство и да поискат ясно определени срокове за нейното изграждане. Да се обединят около тази кауза, защото тя не може да бъде нито на една партия, нито на група хора. Тя изисква общи, смислени и целенасочени усилия, воля, професионализъм, отговорност, прозрачни действия и работа в името на децата.

Инвестиционните намерения на „Търговска лига“

В края на септември главният изпълнителен директор на „Търговска лига – глобален аптечен център“ Таквор Бохосян заявява, че детската болница „Мама и аз“ е проект в интерес на бъдещето на България.

„Ние, от „Търговска лига“ също сме родители и вярваме във възможностите си. Не сме и не можем да бъдем безразлични към продължаващата десетилетия агония и мизерия“, казва Таквор Бохосян и подчертава, че въпреки огромния обществен отзвук детска болница няма. Екипът решава да поеме тази отговорност, защото, подчертава изпълнителният директор, има 25 години опит в проектирането и изграждането на лечебни заведения, фармацевтични комплекси и научноизследователски центрове. Компанията е доказан голям национален инвеститор в здравеопазването.

Бъдещата болница „Мама и аз“ ще има 28 клиники и отделения, ще приема и лекува деца от цялата страна, а финансовите условия за лечение ще бъдат като в държавните болници – ще се заплаща от НЗОК според разпоредбите на българското законодателство. Допълнително заплащане няма да има.

„Благородното и искрено намерение да построим детска болница в столицата произтича от нашата грижа и стремеж бързо да осъществим модерен проект в служба на децата и родителите“, казва още Таквор Бохосян.

Къде е проблемът

Защо идеята на „Търговска лига“ да създаде детска болница с 400 легла и 28 специалности създаде сериозно напрежение и защо срещу тази инициатива застанаха лекари и представители на граждански сдружения, ангажирани с кауза за Национална детска болница?

За пореден път отговорите бяха дадени от председателя на Българската педиатрична асоциация проф. Иван Литвиненко, директора на Специализираната болница за лечение на детски болести „Проф. Иван Митев“ д-р Благомир Здравков, Надежда Цекулова от НГИ „За истинска детска болница“, Надежда Рангелова-Бояджиева от Фондация „За доброто“, проф. Анна Кънева от Националната кардиологична болница, доц. Йорданка Узунова от педиатричната клиника на УМБАЛ „Лозенец“, доц. Боряна Аврамова, ръководител на хематологичното отделение в Клиниката по детска клинична хематология и онкология в Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Мария Брестничка от „Национална мрежа за децата“.

Един от важните аргументи е, че няма как частният собственик да провежда националната политика в областта на детското здравеопазване. Напълно възможно е болницата да не поеме тежките и спешни случаи и продължителни лечения, както е възможно извън нейния обсег да останат децата от уязвимите групи и малцинствата.

Може би най-сериозният аргумент е, че с появата си частната детска болница буквално ще обезглави останалите лечебни заведения. Тя ще привлече лекари, сестри и други медицински специалисти с високо заплащане, а това ще оголи до крайност останалите болници в столицата.

Може би е добре да припомним отново, че най-страшният проблем е свързан не толкова с финансирането или модерната апаратура, а с кадрите. Огромна част от тях са в предпенсионна и пенсионна възраст, младите трудно остават в напълно деформираната и съсипана система, а това води неизбежно до мига, в който ще бъдат закривани отделения, клиники и болници, защото няма да има професионалисти, които да работят в тях.

За никого не е тайна, че особено драматична е ситуацията в педиатрията – и като брой на лекарите в различните специалности, и като детски медицински сестри, които у нас не се подготвят от две десетилетия. Това от своя страна се дължи на факта, че детското здравеопазване е пренебрегвано от години от държавата. Както припомни д-р Здравков 60% от педиатрите са на възраст над 55 години, а 25% - над 65 години. Според броя на заявените легла на частната болница ще бъдат необходими малко над 300 лекари и над 1100 медицински сестри.

Не на последно място в частната детска болница няма как да бъде осъществявано обучение на бъдещите педиатри. Не е за подценяване и факта, че именно частната болница ще диктува условията на държавната политика.

Проф. Иван Литвиненко сподели и още едно опасение: „Няма да може да се напълни със съдържание. Ще дръпнат колегите, ще налеят пари в строежа, а какво ще се случи ако фалират?“

Както подчерта д-р Благомир Здравков: „Никой от нас не е против частната инициатива. Тя има своето място и ще ви кажа къде. Например в доболничната помощ, в отдалечените и трудно достъпни населени места или в районите с най-висока детска смъртност – Сливен, Видин и Силистра“. Между другото д-р Здравков каза още, че представеният от „Търговска лига“ идеен проект е работен стар вариант на структурата, по която са работили.

За Националната детска болница и ангажиментите на държавата

Националната детска болница не може да бъде ангажимент само на една партия, защото тя е отговорност на държавата. Крайно време е тя да я поеме, защото точно десетилетията на безотговорност, неглижиране и бездействие са причината България да е единствената държава в Европа, в която няма детска болница. Да не припомняме за това какво има под леглото на детското здравеопазване, защото кампанията от 2021 г. на Фондация „За доброто“ показа, че е трудно да се опишат видяното и разрухата.

„Педиатричната грижа е голямата ни болка. Знаем какво ни липсва и от какво се нуждаем. Заявявали сме го ясно и в детайли пред всички, участвали сме във всички форуми и кръгли маси, а резултати няма“, каза проф. Литвиненко.

Държавата очевидно е абдикирала, защото не съществуват дори насоки как ще се развива детското здравеопазване.

>>>Д-р Адил Кадъм: Да строиш детска болница върху скеле е като да сложиш зародиш в черупка – няма да расте, ще умре

Председателят на Българската педиатрична асоциация беше категоричен, че липсва целостта на процеса и комплексната грижа за малките пациенти. „Всичко да бъде под един покрив, за да не поставяме едно дете на ръба на живота заради разкатаване“, категоричен беше проф. Иван Литвиненко.

Години наред лекари и представителите на различни граждански организации настояват за изготвянето на анализ на потребностите в детското здравеопазване, защото именно той е в основата на Националната детска болница, тъй като тя е не просто една сграда, а представлява идеята за педиатричната грижа.

Както сподели Надежда Цекулова от НГИ „За истинска детска болница“ преди няколко месеца от МЗ представят вариант, който според гражданската инициатива не е особено пълен. Все пак след години на бездействие е малка крачка напред.

Мечтаната от всички болница е ангажимент на държавата. Факт е, че от предстоящите решения на политиците зависи как ще се развива детското здравеопазване.

„Всяка партия е заложила в програмата си създаването на НДБ. При този консенсус очакваме спешно да видим план с конкретни действия, срокове, отговорни лица и публична отчетност“, категорична беше Мария Брестничка от „Национална мрежа за децата“.

Катастрофата в детското здравеопазване не може да продължава както не може детската смъртност у нас да е два пъти по-висока от средната за Европа, заяви Надежда Рангелова-Бояджиева от Фондация „За доброто“, която припомни, че в центъра и на модела на детското здравеопазване, и на националната болница трябва да бъде детето.

„Абдикира ли държава от грижата за детското здравеопазване“, попита Надежда Рангелова.

Министерството на здравеопазването

Часове след пресконференцията на 18 октомври 2022-а дойде и реакцията на Министерството на здравеопазването, откъдето заявиха: „Служебният кабинет на МЗ застава твърдо зад строителството на сграден фонд и модерна инфраструктура за дейността на Държавна многопрофилна болница за активно лечение на деца.“

От ведомството информират още, че на днешния 19 октомври ще има среща между министрите на здравеопазването и на регионалното развитие, а целта е да бъде ускорен процесът за одобрението на терен.

>>>Националната детска болница: мираж или реална национална кауза

Другото обещание е, че служебният министър Меджидиев ще събере екип, в който са поканени д-р Благомир Здравков, проф. Иван Литвиненко и представители на неправителствени организации. Задачата е да обсъдят начините на действие, за да може най-накрая при това максимално бързо да има Национална детска болница.

Държавата не за първи път обещава, но дано за първи път да изпълни обещаното. Защото болните и страдащи деца на България не могат да чакат повече. Защото няма време. То си отиде безвъзвратно през последните десетилетия, преминали в мъка и страдание за децата и техните родители, в опити на педиатри да променят картината и на граждански организации и професионалисти да насочат общественото внимание към проблемите.

>>>Надежда Цекулова: Искаме Национална детска болница, която не е компромис!

Обществото показа ясно, че настоява държавата най-накрая да влезе в ролята, която й е отредена, да поеме отговорност и да свърши работа. Защото децата не могат да чакат повече и защото заслужават истинска детска болница.