Остри критики от опозицията и съсловието към проектобюджета на НЗОК
Опозиция и представители на съсловните организации отправиха остри критики към проекта за бюджет на НЗОК за 2027 г. по време на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване. Дни преди това с позиции излязоха от Българския лекарски съюз (БЛС) и от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Част от критиките са, че въпреки уверенията да бъде поставен акцент върху профилактиката, това не се случва, както и затова, че реално реформи няма.
Съсловните организации
Българският лекарски съюз настоява за ново разпределение на средствата в проектобюджета на НЗОК за 2027 г.
Основният аргумент на съсловната организация е, че в него има по-голямо увеличение на парите за лекарства в сравнение със средствата за медицински дейности. Неправомерното разпределение на парите за здраве е безпрецедентно, смятат от съсловната организация на лекарите. Основният въпрос не е само до размера на средствата, а преди всичко до начина, по който те се разпределят, използват и контролират.

„За първи път увеличението на медицинските дейности изостава в сравнение с това за лекарствата“, заяви председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
Вторият проблем е свързан с липсата на предвидим контрол и затова от организацията настояват за ефективен предварителен контрол в реално време и с участието на пациентите.
И не на последно място е темата за профилактиката. „Мотивите извеждат профилактиката, ранната диагностика и диспансерното наблюдение като основни политики на Законопроекта и предвиждат увеличаване на обема на профилактичните дейности в извънболничната помощ с 6% -7%. Конкретните параметри на бюджета обаче не отразяват в достатъчна степен тази заявка“, пише в становището.
Истинската профилактика не е само преглед, а изисква и медико-диагностични изследвания и проследяване. Като съществен проблем на законопроекта от БЛС определят и прехвърлянето на ангажиментите на държавата, които до момента се финансират чрез целеви трансфери от държавния бюджет през този на МЗ, към финансиране със средства от здравноосигурителните вноски. Става дума за средствата за лечение на деца и възрастни в чужбина, за медицински изделия и нерегистрирани лекарствени продукти, за помощни средства за хората с увреждания.
Като положителен елемент определят възможността НЗОК и БЛС да преговарят чрез анекс Националния рамков договор в срок от три месеца от обнародването на закона, защото по този начин има възможност да се водят задълбочени и отговорни преговори.
Българският зъболекарски съюз няма да подкрепи бюджета, стана ясно от изказването на председателя му д-р Борислав Миланов. Ако се запазят условията на НРД и същите цени, то парите за дентална помощ ще свършат около 1 август 2027 г. Денталната дейност е на последно място, заяви д-р Миланов. Притеснително е, че в обема дейности за 2026 г. не е включена договорената четвърти дейност, която е на стойност 1,7 милиона евро за година. А прилагането й е от 1 ноември 2026 г.
Разпределението на средствата запазва толеранса към развитието на болничната за сметка на извънболничната помощ, казват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). В проектобюджета отново не са предвидени промени, с които да се даде право на амбулаторните практики по здравни грижи да сключват договори директно с НЗОК, не са предвидени и промените, които дават право на БАПЗГ да бъде пълноправен договорен партньор на НЗОК в частта здравни грижи.

За поредна година липсват механизми, чрез които да бъдат гарантирани минимални възнаграждения за професионалистите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ в размер на 1800 евро. Няма и политики, които да стимулират тяхното оставане в системата.
Председателката на БАПЗГ Диана Георгиева за пореден път припомни, че настояват за реално остойностяване на здравните грижи, за законодателни промени, които гарантират участието на организацията като пълноправен договорен партньор, за развитие и финансиране на самостоятелни амбулаторни практики.
От Българският фармацевтичен съюз подкрепят запазването на целевото финансиране на аптеки в трудно достъпни населени места и на денонощни аптеки. Председателят на организацията Димитър Маринов обаче изрази притеснения, че не е предвидено съществено увеличение на средствата затова.
Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров констатира, че според бюджета в първичната помощ не се очакват големи реформи, по-скоро той осигурява необходимия минимум за съществуването на системата.
Мария Чотова от Българската асоциация на зъботехници настоя да има възможност зъботехниците да сключват индивидуални договори с НЗОК и да получават директно заплащане за изделията, които изработват.
Опозицията
Остри критики отправиха и от опозицията. Председателят на Комисията по здравеопазване проф. Костадин Ангелов, ГЕРБ, определи проектобюджета по-скоро като „счетоводен баланс, в който за съжаление няма стратегическа визия.

„Създадохте усещането, че в проекта за 2027-а ще заложите вашите приоритети и политики, но това е бюджет на празните надежди и излъганите очаквания. Казахте, че акцентът е върху профилактиката, но цифрите показват друго“, каза проф. Ангелов, който подчерта, че управляващите не са приели нито едно от предложенията на опозицията, свързани с подобряване на контрола от страна на гражданите. Като си запази правото за по-обширни критики по време на дебатите в пленарна зала, Костадин Ангелов направи извод, че Министерството на здравеопазването е загубило битката с финансовото.
Проф. Джевдет Чакъров от ДПС смята, че отново се говори за реформи, а се наливат средства в нереформирана система. Примерът, който даде, е, че 70% от финансовата рамка е за болнична помощ и лекарства.

И „Демократична България“ няма да подкрепи проекта на първо четене заяви д-р Александър Симидчиев, защото: „Не гласуваме сумата, а това, което се купува с нея. А с този бюджет купуваме същата система, но малко по-скъпо.“ Д-р Симидчиев изрази притесненията си, че няма заложени средства за възнагражденията на медицинските работници, нито за ранната профилактика на децата. В същото време обаче той говори и за положителните страни на проекта, сред които открои обособените за първи път амбулаторни процедури и новите инструменти за контрол на разходите за лекарства.
Георги Георгиев от „Възраждане“ постави въпроса за по-високите възнаграждения та медиците и за големия проблем с доплащането от страна на пациентите.
В отговор на критиките доц. Георги Илиев от „Прогресивна България“ заяви, че проектът за бюджет показва тенденциите и посоката, в която ще се върви. „Не казваме, че това е най-добрият бюджет, нито че става дума за кардинална реформа, но е посоката, която задаваме и това е доболничната помощ.“ И допълни, че едва ли някой предполага, че с един бюджет „ще направим радикални реформи в здравеопазването.“ Доц. Илиев призова за диалог и предложи създаването на работна група, която да извърши нужните промени в проектобюджета преди второто четене.
Министър Катя Ивкова изрази мнение, според което опозицията най-вероятно не е разбрала в детайли проектобюджета, защото в извънболничната помощ има заложени повече средства, има и промяна в структурата на бюджета на НЗОК.
В крайна сметка проектобюджетът на НЗОК за 2027 г. беше подкрепен с 13 гласа „за“, шестима народни представители бяха „против“, а двама гласуваха с „въздържал се“.
Продукти от Framar.bg
Вижте още
- Окончателно: Съдът постанови, че НЗОК трябва да плаща биомаркерната диагностика
- Допълнителни 160 млн. евро за оригинални лекарства в бюджета на НЗОК за 2027 г.
- Основните приоритети на МЗ за 2027 г. са по-добра грижа и достъп до здравни услуги
- Близо 5,68 милиарда евро е бюджетът на НЗОК за 2027 г.
- Здравноосигурените могат да видят своето здравно досие с ПИК от НАП
Коментари към Остри критики от опозицията и съсловието към проектобюджета на НЗОК