Близо 5,2 милиарда евро е бюджетът на НЗОК за 2026 г., който парламентът прие окончателно

Шест месеца след началото на 2026 г. Народното събрание прие окончателно бюджета на НЗОК. За да влезе в сила остава единствено да бъде публикуван в „Държавен вестник“. Изненади няма, реформи също. Има приходи в размер на 5,256 милиарда евро, от които най-много (2,342 милиарда евро) са предназначени за болниците. И отново по-малко са парите за извънболничната помощ, тоест за профилактика и превенция. Затова са отделени 351,2 милиона евро за специализираната извънболнична помощ и 345,6 милиона евро за първичната извънболнична. Плащанията за лекарства и медицински изделия са 1,334 милиарда евро.

Единствените промени, които управляващите от „Прогресивна България“ приеха, са отпадането на генериците от Механизма за връщане на средствата към Здравната каса и предложението на проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ да бъдат поети осигуровките на българските монаси от Атон.

Парите за здраве – много, а все не стигат

Бюджетът на Здравната каса за 2026 г. вече е факт. Приет, а скоро и ще влезе в сила. В сравнение с 2025 г. е увеличен с 412 милиона евро или ръст от 8,5%. Няма промени в здравната вноска. Българите ще продължават да внасят 8% месечно за здраве.

Разделянето на разходите за лекарства в отделни групи е една от двете новости в този бюджет. Така се въвеждат самостоятелни бюджети за референтни и за генерични лекарства.

Опозицията традиционно критикува и внесе множество предложения за промени, които така и не бяха приети. Повечето от тях са свързани с тежките и влачени от години проблеми в здравеопазването – лечението на деца в чужбина, заплатите на работещите в системата, парите за доболнична помощ, доплащането, лекарствата, дигитализацията.

Факт е, че бюджетът не показва визията на управляващите не само за настоящата, а и за следващите години, нито представя стратегията за развитие на сектора. Факт е обаче и това, че малко трудно ПБ може в средата на годината да реагира. Проблем ще има ако бюджет 2027 бъде лишен от визия за общественото здравеопазване, която да показва ясно накъде ще се върви и ще реформира ли системата.

Още преди бюджетът на НЗОК за 2026 г. да влезе за обсъждане в Народното събрание министър Катя Ивкова коментира, че проблемът не е в парите за здравеопазване, а в начина, по който те биват разпределяни и контролирани.

Затова очакванията са, че най-накрая Министерството на здравеопазването ще заложи на точното и смислено разпределение от една страна, и на реалния контрол от друга. Малко съмнително в контекста на информацията за поредната огромна агенция, която се кани да обедини множество други. Няма и съществена промяна в начина, по който ще се водят здравните политики. Тепърва предстои да видим как управляващите ще действат и дано не просто констатират и назовават проблеми, които от години прояждат и деформират системата, а най-накрая започнат да прилагат решения.

Министър Ивкова и нейната аргументация

По време на обсъждането на бюджета за здравеопазване и в Комисията и в пленарна зала министър Катя Ивкова отговаряше на въпроси и защитаваше настоящата финансова рамка.

По повод предложението на Георги Георгиев от „Възраждане“, което между другото той прави от няколко години, за увеличение с 10% на средствата за лечение на деца в чужбина, здравният министър отговори, че има достатъчно средства за оставащите шест месеца, а ако се наложи ще бъдат намерени и още.

Що се отнася до искането на „Демократична България“ пациентите да бъдат информирани за извършените медицински дейности, за да има реален контрол в системата, Катя Ивкова съобщи, че 900 000 българи са активирали е-Здраве и допълни, че в момента се разработва „пуш-бутон“, чрез който пациентът може да сигнализира, когато не е настанен в болница или не е прегледан, а в здравното му досие е посочено за извършването на този вид услуга. В тези случаи ще бъде извършена проверка на място.

И тъй като не бяха приети предложенията, свързани със заплащането на младите лекари, министър Ивкова увери, че след приемането на Закона за бюджета на НЗОК, започват преговорите по Националния рамков договор, където ще бъдат заложени точните суми. В момента се водят и преговорите по Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“.

Бъдещето

Трудно може да бъде даден отговор какво е бъдещето на здравеопазването у нас. Така е, защото от години повече се говори, а по-малко се действа. Всяко ново правителство констатира проблемите и най-често започва всичко отначало. Но това начало за жалост рядко е истинска реформа с визия поне десет години напред. И така десетилетия наред системата е в напълно контролиран хаос, от който измъкване няма. Здравните власти гасят пожари и замитат проблемите под килима с надеждата, че ще бъдат забравени. А те се трупат ли трупат.

Във времето, в което бюджетът за здравеопазване беше тема на дискусии в парламента, в медиите и социалните мрежи, системата ври и кипи. Протести на лекари и медицински специалисти с искане заплатите им да бъдат увеличени, болници, които са на ръба, информации за затваряне на отделения и лишаването на хиляди българи от достъп до реална медицинска помощ. И още, и още.

Как ще бъдат разрешени не само конкретните казуси с общинските и държавни болници, които алармират от години за тежките проблеми, пред които са изправени, но и проблемът с липсата на медицински сестри и лекари предстои да видим. И дано най-накрая здравните власти спрат с констатациите и започнат най-накрая да действат. В противен случай доброто здравеопазване ще продължава да бъде химера също като Националната детска болница – нещо, за което само мечтаем и сънуваме.