Назряват протести заради предложената от МЗ реформа

Предложената от Министерството на здравеопазването реформа предизвика масово недоволство от страна на пациентски организации, експерти, представители на фармацевтичния сектор. Всички те реагираха особено остро на възможността Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да бъде закрит.

Проблемът е, че предложените промени заменят колективното решение на специалистите, свързано с оценката на здравните технологии, цените, реимбурсирането и достъпа до лечение с решението на министъра или упълномощено от него лице. Както заяви изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев: „Не може всичко да зависи от един човек и един подпис.“

Представителите на пациентските организации се страхуват, че няма да имат достъп до лечение. Възмутени са от липсата на желание за диалог и от факта, че не са потърсени до момента, че по темите не се разговаря и не се търси възможно най-доброто решение, че за пореден път пациентите не са в центъра на системата. Затова и смятат да протестират както го правят години наред.

На 11 септември 2026 г. Българската асоциация по фармакоикономика (БАФ)/ISPOR Bulgaria Chapter организира втора по ред пресконференция, посветена на вече публикувания за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за здравето. В нея се включиха представители на пациентски организации, на академичната общност, ARPharM, БГ ФармА.

Притесненията на специалистите

Основното притеснение е свързано с факта, че с направените предложения за промени в Закона за лекарствата всъщност се закрива Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, а неговите правомощия се поемат от министъра на здравеопазването или упълномощено от него лице.

„Министерството на здравеопазването предлага реформа, лишена от разум“, заяви проф. Генка Петрова, основател на Българската асоциация по фармаикономика и подчерта, че предложението нарушава всички нормативни практики у нас и в Европейския съюз. Законът изисква ранно консултиране, което не се случва. Проблем е краткият срок на общественото обсъждане – в случая само 14 дни, но без да е ясно какво налага подобна спешност.

Председателката на Управителния съвет на БАФ доц. Зорница Миткова подчерта, че това не е просто административна реформа, а промяна на институционалния модел и попита кой ще гарантира високото научно качество и независимост.

В същия дух изрази мнение и Деян Денев, според когото става дума за фундаментална промяна на начина, по който се взимат решения в здравеопазването. „Преминава се от колегиален модел към еднолично политическо решение, при което всичко зависи от един човек и един подпис.“

Изпълнителният директор на БГФармА Евгени Тасовски заяви ясно, че ако предложението бъде одобрено, то вместо напред ситуацията ще се върне 13 години назад. Да се разруши Националния съвет е обида към експертите, но е опасно и за пациентите, които ще бъдат потърпевши. Затова за пореден път Евгени Тасовски призова здравните власти да мерят седем пъти преди да отрежат. И още да не проявяват политически инат, а да направят стъпка назад.

Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата

Националният съвет по цени и реимбурсиране обединява множество дейности, сред които са оценката на здравните технологии, определянето и регистрацията цените на лекарствата, включването им в Позитивния лекарствен списък, приемането на фармакотерапевтичните ръководства, поддържането на регистрите на лекарствата, проследяването на резултатите от определени терапии.

Решенията се взимат от специализиран колегиален орган. Нормативно са установени изискванията за неговия състав, за професионалната квалификация, кворума и мнозинството.

В този смисъл предложението на МЗ за промени поставя въпроса как ще има ясно разграничение между експертната оценка и политическото управление и какви законови гаранции ще защитават професионалната обоснованост и прозрачност на решенията.

Официалният отговор на МЗ

На пресконференцията стана ясно, че от здравното ведомство са отговорили на изпратените становища и позиции на 49 пациентски, професионални и обществени организации и институции.

Основният аргумент на Министерството на здравеопазването е въвеждането на модел на споделени административни услуги като се запази специализираната дейност и експертизата. Участниците в пресконференция посочиха, че споделените административни услуги са разумен инструмент, когато става дума за оптимизиране на общата администрация, но не обясняват защо за постигането на оптимизация трябва да бъде закрит специализирания регулаторен орган и да се промени моделът, по който се взимат решенията.

Важно е да се отбележи още и това, че Националният център представлява България в европейското сътрудничество по оценка на здравните технологии и участва в прилагането на Регламент 2021/2028 на ЕС.

За страховете

„Страховете ни са свързани с това, че е напълно възможно да останем без иновативни терапии, заради прехвърлянето на дейността на Националния съвет към министерството. Не разбирам как експертният потенциал ще се прехвърли, губи ми се независимостта“, казва председателката на Управителния съвет на Сдружението за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева, според която централизирането не е добър вариант.

Боряна е притеснена от факта, че до момента никой не ги е потърсил за консултации. „Успокоението на министър Ивкова, че няма да останем без лекарства не ми е достатъчно. Страхувам се“, казва тя и дава пример с амбулаторната процедура за получаване на кислородотерапия, която е факт от две години. До момента нито един пациент не се е възползвал от нея. Оказва се, че нито една болница не е сключила договор по тази амбулаторна процедура. За пореден път проблемите на хората, нуждаещи се от този вид терапия е решен само и единствено на хартия, колкото да се каже, че е сторено. За съжаление така е с повечето неща в сферата на здравеопазването. Или проблемът се замита под килима с надеждата бързо да бъде забравен, или бравурно се съобщава, че е решен, но само на хартия.

Боряна и колегите й от множество пациентски организации са притеснени от липсата на диалог, от желанието на здравните власти да ги чуят, защото те са, които се сблъскват с реалните проблеми.

Павлина Григорова от Сдружение „Достойнство 2023“ е категорична, че процесът, свързан със здраве трябва да бъде строго дефиниран и да бъде ясно какъв нормативен акт ще бъде издаден за промяната. Настоява срокът за общественото обсъждане да бъде удължен. Убедена е в здравеопазването не може да има „аз“, а дискусия и диалог между всички участници в процеса, тоест между пациенти, лекари, фармацевти, фармацевтични компании. „Събират се всички те на една голяма маса и дискутират. Посочват плюсовете и минусите, докато не се стигне до решението, което ще бъде полезно за много хора, а не за отделна група от тях. Вече изпратих протестна нота до премиера Румен Радев, в която подчертавам, че това не е начинът да се реформира здравната система“ казва Павлина.

„Най-големият ми страх е да остана без терапия заради забавяне на административно решение“, каза на пресконференция 27-годишната Яна Василева, която е с рак на гърдата.

Страховете са обясними, а това, за което всички настояват е сигурност за лечението, медикаментите, цените.

Здравната система отново на кръстопът

Проблемите на здравеопазването у нас се трупат с години. Недоволството също. Заявката за промени обикновено дава надежда, но тя бързо изчезва след първите стъпки, най-често защото липсва диалог. Здравните власти не правят дори минимален опит да водят истински разговори за действията, които смятат да предприемат. И тези разговори да бъдат както с експертите и представителите на различните съсловия в системата, така и с пациентите, които трябва да бъдат в центъра на системата.

Липсата на диалог е опасна. Опасно е, когато виждаш реакцията на толкова много хора, да не правиш възможното да ги чуеш и да проведеш дискусия. Особено когато години наред здравните власти си затварят очите пред проблемите. Както споделя и Павлина Григорова „14 години пиша предложения, резултата е нула.“ А точно представителите на пациентските организации трябва да бъдат чути, защото те виждат къде системата куца, виждат дори на пръв поглед незначителни детайли, които могат да обърнат колата. Според Павлина има реална нужда от реформа, но предлаганото сега ще има обратен ефект.

И да, те се страхуват. „Страх ме е, не искам да емигрирам, за да има лечение за мен. Така ли трябва да стане с всички нас“, пита Боряна Ботева. Не е оптимист, защото това, което вижда в момента е хаос и неизвестност, а пациентът отново не е в центъра, където трябва да бъде.

Въпросът е какви действия ще бъдат предприети. Ще получат ли всички ясни отговори на въпросите, ще бъдат ли реално защитени хората, които трябва да бъдат в центъра на системата. От начина, по който Министерството на здравеопазването реагира на недоволството, ще стане ясно какво всъщност се случва в здравеопазването у нас и имат ли настоящите управляващи желание и кураж да осъществят истинска реформа.