Д-р Петко Проданов: Фундаментален проблем на системата е, че мери извършени процедури, а не резултати

Той завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив, но специализира кардиология в Университетската болница „Кралски Винохради“ в Прага, Чехия, защото по това време у нас места за специализанти няма. Както признава, именно невъзможността за развитие го кара да напусне България. Казва, че никога не е искал да бъде друго освен лекар. При него е и въпрос на семейна традиция. Прадядо му и баща му са посветени на медицината. Убеден е от нуждата на реформа в здравеопазването, но е категоричен, че тя е невъзможна без наличието на регистри, без политическа воля и управленска визия. Той е кардиологът д-р Петко Проданов, който споделя още, че най-голямата му болка е защо у нас елементарни неща не могат да функционират. Д-р Проданов е съосновател и заместник-председател на Асоциацията на българските медицински специалисти в чужбина (BAMPA), създадена в началото на 2026 г. Според него българските медицински специалисти по света са стратегически ресурс, който може да доведе до положителна промяна. Асоциацията си поставя задачата да обедини работещите в странство и в България в името на по-доброто здравеопазване и високото ниво на медицината. С д-р Петко Проданов разговаряме за целите, които BAMPA си поставя, но и за състоянието на здравната система у нас и причините затова.

Д-р Проданов, защо създадохте Асоциацията на българските медицински специалисти в чужбина (BAMPA) и какво всъщност Ви мотивира да го сторите?

Идеята възникна в приятелски разговори. По време на разговор с мой приятел, невролог, който преди това завърши психология и се хабилитира във Франкфурт, стигнахме до извода, че има толкова много колеги в чужбина, придобили клиничен и научен опит. Има българи, които са на ръководни позиции в много болници и не само в Европа, но и по света. Само в Германия по данни на техния лекарски съюз към 2025 г. работят 2066 лекари. Това е огромен ресурс, който не е консолидиран, не комуникира ефективно помежду си и в това виждаме огромен потенциал.

Потенциал за какво?

За обмен на опит, на знания и за развитието на различни проекти.

Явно Асоциацията е отворена и към специалистите, които работят в България?

Така е и причината затова е, че вече има много колеги, които са добили опит в чужбина и са се върнали в България, има и други, които спорадично пътуват. Като част от ЕС България е отворена към света. Вярваме, че в чужбина човек може да научи неща, които да бъдат от полза на българското здравеопазване и на пациентите.

Ако Ви разбирам правилно в основата на новата организация стои желанието както вие, професионалистите, да обменяте опит, така и да направите онези важни стъпки, свързани с удовлетвореността на пациентите?

Да, но също така обръщаме голямо внимание на младите колеги в България. Работим с колегите от Международната организация на студентите по медицина и българското им подразделение (Асоциация на студентите-медици в България – АСМБ). Те са част от екипа ни и помагат за представянето на BAMPA в социалните мрежи. Планираме множество инициативи, насочени към тях.

Със сигурност сте запознати с протестите на младите лекари и студентите-медици. Тяхната неудовлетвореност продължава, защото все още няма решение от страна на държавата, свързано с развитието им.

Съгласен съм с Вас. Това за съжаление е причината да напусна Родината след като завърших медицина. През 2010 г. нямаше места за специализация. Този проблем сега не е актуален, но останалите, които ги имаше тогава, продължават и към днешна дата, а това е 15 години по-късно. Подкрепям протестите на младите колеги и се радвам, че най-после виждам една консолидирана сила, която се надявам да постигне резултати, защото въпреки усилията желанията им не са удовлетворени на този етап.

Казвате, че от момента на напускането Ви нищо не се е променило. Виждате как функционира здравеопазването в чужбина и можете да сравнявате. Имате ли отговор на въпроса защо у нас промяна няма?

Според мен основно е въпрос на политическа воля, на приоритети на управлението и на желание за промяна. Мисля, че нещата се задълбочават от гледна точка на проблемите в здравеопазването. Радвам се обаче, че да ги наречем сценични реплики от политическите среди възбудиха сериозно вълнение и реакция не само в медицинските среди, но и в обществото.

Всички политици определят здравеопазването като изключително важно, но това е само на думи. Защо не се прави нищо и каква е причината, според Вас?

Комплексен е въпросът. Опира до това, че не става дума за решение само на един човек. Проблемите са много, но най-вече е нужна реформа в здравеопазването, която изисква компетенции, хора, които да искат да я направят, но и да бъде приета. А това е система, в която всяка промяна изисква много усилия и в нея има резистентност. Причината по мои лични наблюдения е, че в здравеопазването работим хора от всякакви генерации. В днешно време има страшно много дигитални решения, които могат да ни облекчат и да помогнат в ежедневната практика, но има по-възрастни колеги, които ги възприемат по-трудно. Бях свидетел преди няколко години на въвеждането на електронните рецепти в Чехия. Дори това хубаво нещо, което работи, всички го ползват и намалява броя на пациентите в кабинетите, търпеше огромни критики в продължение на една година, но имаше политическа воля, беше наложено и сега всички са доволни.

Кой е най-големият проблем, пред който е изправена българската здравна система – липсата на адекватен контрол, когато става дума за публичен ресурс, големият брой болници или начините на функционирането им. Мога да продължа с изброяването, но е факт, че нито лекарите, нито пациентите са удовлетворени от случващото се в здравната система.

За удовлетворението - може би не всички, а според проблемите, които назовахте и още толкова към тях, те са резултат от правила, които трябва да бъдат наложени, на реформа, която да бъде проведена и органи, които да следят дали правилата и законите се спазват. Няма нужда да откриваме топлата вода, има достатъчно много практики в Европа и света, които успешно могат да бъдат адаптирани и въведени в нашето здравеопазване.

Въпросът е, че трябва да има политическа воля, правилни стъпки, правилна приоритизация. Просто трябва да има нови правила, по които да бъде заплащана медицинската практика. В България все още имаме клинични пътеки, за които мога да кажа, че всъщност ограничават работата лекарите вместо да им помагат. Водят до проблемите, за които всички знаем и особено в по-малките болници с неточните и дори неправилно попълвани епикризи, насочени по-скоро да покриват изискванията на един орган отколкото реално да предават нататък здравното състояние на пациентите. С огорчение мога да кажа, че често виждам в документацията на български пациенти, изписани от болници и насочени за консултация не само към мен, но и към други колеги, неща, които не съвпадат нито с оплакванията им, нито с крайните заключения. И всичко това е направено само, за да изпълни документално една пътека, а не да покаже състоянието на болния. В крайна сметка това излага на риск пациента, защото когато попадне на друг лекар, той няма реална представа какво се е случило. Подобно нещо в Чехия, където аз практикувам, няма как да стане. Тук може да се вярва на написаното в документите, че лечението е проведено и какъв е резултатът. Така лечението може да бъде продължено. Важно е особено при хроничните заболявания.

Какво Ви впечатлява в здравната система на Чехия, д-р Проданов и защо тя функционира най-вероятно по-добре от българската?

За пациентите със сигурност, защото е изключително социална. Всеки пациент получава пълна грижа, еквивалентна на получаваната във всяка страна от Централна и Западна Европа. Не се изисква никакво доплащане. Разбира се, има и проблеми. Като концентрацията на специалисти и центрове в големи градове и университетските болници, в малките населени места добрата медицина е по-трудно достъпна. Въпреки всичко има добра координация между тях. Новият план на чешкото правителство сега е грижата да се концентрира в широкообхватни центрове, където се изпълняват множество процедури, а малките болници да служат като транзитна точка за пренасочване към болници и центрове с повече опит. Голям проблем в Чехия са допълнителните работни часове за всеки лекар. В сравнение с българската базисната заплата е сравнително ниска, но дежурствата са изключително добре платени и стимулират лекарите да дежурят.

Очевидно е, че проблеми има навсякъде, но у нас са твърде осезаеми и затормозяващи за всички страни в здравеопазването.

Със сигурност ако говорите с чешки колега, няма да спре да се оплаква – от допълнителните работни часове, от недостатъчното базисно възнаграждение. Има и пациенти, които критикуват, най-вече защото трудно стигат до специалисти. Например, след като ви изпишат от болницата след прекаран инфаркт, може да чакате два месеца, за да стигнете до специалист. Бързият достъп до специалисти е може би една от добрите страни на българското здравеопазване.

Да насоча вниманието Ви към кадровата криза. Липсата на медицински сестри реално застрашава функционирането на болниците, не по-малко тежък е проблемът с общопрактикуващите лекари и специалистите. Откъде трябва да започне решаването на този проблем?

Отново комплексен проблем. Връщам се към създаването на нашата организация. Ние сме лекари, но сме отворени към сътрудничество с другите специалности, затова и името е Асоциация на българските медицински специалисти. Оценяваме важността на екипната работа, защото в една болница лекарят не върши 100% от работата. Лекар без добър екип от медицински сестри, рехабилитатори и дори чистачки не може да работи ефективно. Да припомня, че вътреболничните инфекции са голям проблем в България и не опира само до хигиена, а до редица хигиенични норми, които да се спазват стриктно.

А проблемът с медицинските сестри е колосален в България. Не знам дали познавам кардиолог, който в амбулаторията си да работи с медицинска сестра. За болниците да не говорим, знаете, че според статистиката трябва да има над 60 000 медицински сестри, а има 23 000. Нужни са комплексни мерки, като се започне от заплащането, което не е основният проблем. В последните 20 години съм свидетел на подронването авторитета на съсловието. Хората губят мотивация да работят. Не познавам друга държава, в която да има термини като „бялата мафия“ и други обиди и да се раздават много бързо присъди за лекарска грешка. Загубеното доверие е огромен проблем, защото води до влошена грижа и до по-голяма емиграция на колегите – лекари, медицински сестри и други здравни работници.

Защо допуснахме да бъде унищожено доверието в лекаря и какви са последиците?

Последиците ги виждаме. Хората емигрират. Една трета от страната ни е в чужбина. Това е най-тежкото и за мен е най-голямата загуба за държавата, която никой капитал не може да замени. Най-близките ми приятели, изключително качествени хора, са успешно реализирани и хабилитирани в чужди университети в Европа и САЩ. И не е проблем само на медицината.

От друга страна живеем във време на развит дигитален свят. Много неща могат да се правят дистанционно и да са от полза за държавата, защото тя не е ограничена само в границите си.

Тъгувате ли за България или благодарение на тази дигитална среда се случва по-рядко?

По-скоро ми става болно, когато виждам как елементарни неща, които не опират до пари, функционират. Едни от най-хубавите места в Прага са оставени, за да имат децата места за игра, има хубави паркове без луксозни хотели и ресторанти. Става ми тъжно, че в България това не функционира, когато имаме много исторически и природни дадености. Това ми е най-голямата болка. Защо в България елементарни неща не могат да функционират, защо?

Имало ли е случай, в който сте съжалявал за решението си да станете лекар?

Не, никога! Аз съм наследствен лекар и от малък имам интерес към професията и решението е мое. Баща ми беше окръжен психиатър на Пазарджик, нищо че е пловдивчанин, но това са годините, когато е имало разпределения.

Прадядо ми също е бил лекар, завършил във Виена, а след това се връща в България. Говорим за годините след Освобождението. Между другото един от мотивите да започнем проекта за създаването на BAMPA е, че са създали подобен тип организация, която след 1944 г. е забранена. Още тогава има идеи за събиране на хора с чуждестранен опит в името на по-доброто развитие на медицината.

Какво липсва най-много днес на българската медицина?

Организация. Има страхотно добри примери за работещи практики, клиники и лекари, но медицината вече не се прави от един човек. Прави се от екип, от правилни стъпки, от идеите, които водят до добри резултати. Всъщност резултатите са важни. Ние в България продължаваме да мерим извършени процедури, а не мерим постигнати резултати, а това е фундаментален проблем на една система. И това е проблем не само за България, а на здравните системи, построени по този начин.

Оптимист ли сте, че ситуацията някога ще се промени и здравеопазването ще бъде система, която наистина опазва здравето на хората?

Оптимист, песимист – трудно ми по този начин да се определя, но мисля, свидетели сме на това, че въпреки всички проблеми, които между другото съществуват навсякъде, има позитивно развитие. Отворени сме, имаме достъп до литература, учим много повече чужди езици, можем да пътуваме. Не е за всички, но който е мотивиран, трябва да избере коя цена да плати, за да постигне нещо. Проблемът е, когато бъде активно спиран. Да, има позитивна промяна, но не е с темповете, с които ни се иска. Животът минава и човек преценява дали иска да продължи да се бори или просто вижда, че ще отнеме десетилетия и животът му ще мине само в борба. Но това не означава да бъде демотивиран. По време на протестите виждам страшно много мотивирани и интелигентни колеги, които искат да учат в чужбина, но да се върнат, за да работят и живеят в България.

Възможно ли е Асоциацията да успее да мотивира политиците да имат волята, която е нужна, за да се случват по-добре нещата?

Ще се радвам да е така, но ние имаме да свършим още много работа. Казвам го и на общите ни събрания. Ние сме млада организация, започнахме дейността си от началото на 2026 г.. Сега набираме членска маса, имаме няколко малки реализирани проекта, работим заедно с няколко организации, получихме професионална подкрепа от други организации. Планираме една академия в края на годината- обучителен модул за спешни състояния с лектори от България и чужбина. Основната ни цел е да покажем как би трябвало да работи интердисциплинарният подход особено при спешни състояния, тоест колаборацията между отделните специалности – например, при инсулт между кардиолог, невролог, хематолог. Има много неща, които са застъпени в съвременните препоръки за лечение и диагностика. За съжаление в България тези неща липсват, всичко остава в ръцете на един лекар, който не е длъжен да знае съвременните неща във всички специалности, защото информацията е страшно много. Другото важно нещо, за което апелираме, е създаването и воденето на регистри. Няма как да се прави реформа без тях. Могат да бъдат приложени и използвани у нас. Има добри примери, но са прекалено малко. При състояния, които са на първите места за инвалидизация и предотвратима смъртност подобни регистри няма. Работя с невролози от болница „Света Анна“ с пациенти с неврологични наследствени инсулти, но ние не знаем колко инсулта има в България, всичко е на база клинични пътеки, а това значи, че не можем да вярваме наистина. Ако гледаме само тези числа, то случаите са повече отколкото в Чехия, което е катастрофално от една страна, а от друга не знаем дали е така.