Новия НРД за медицинските дейности и проблемите, които създава

Изискванията в обнародвания в края на септември 2026 г. Национален рамков договор (НРД) за медицински дейности 2026 – 2028 г. създават риск за навременното лечение на хората с инсулт, но и от допълнително административно натоварване на неврологичните отделения. Затова алармират от Българското дружество по инсулт на пресконференция.

В същото време на 13 октомври 2026 г. стана ясно, че от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и от Асоциацията на зъботехниците (БАЗ) ще обжалват Националния рамков договор.

Промените в НРД, които създават риск за хората с инсулт

Основните притеснения на едни от водещите у нас невролози са свързани с противоречията в изискванията и с риска от ненужна свръхдиагностика. Д-р Филип Алексиев, който оглавява Българското дружество по инсулт, смята, че новите правила съдържат различия между отделните клинични пътеки по отношение както на образната диагностика, така и на терапевтичните прозорци за прилагане на тромболиза и ендоваскуларно лечение. Затрудненията идват при интерпретацията на правилата. Проблемът е, че не се отчитат в достатъчна степен възможностите на съвременното лечение, включително при внимателно селектирани пациенти извън стандартните терапевтични прозорци.

Специалистите коментират особено критично новото изискване за многократно проследяване на кръвната захар при всички хора с инсулт, независимо от това какъв е диабетният им статус. И сега при проблем с кръвната захар тя се проследява. Задължителното прилагане при всеки пациент крие риск от ненужна свръхдиагностика, но и то допълнително натоварване на неврологичните отделения, особено на тези, които са извън големите и вискоспециализирани центрове.

Другият проблем е свързан с въвеждането на отделна клинична пътека за транзиторна исхемична атака (ТИА), която поставя сериозни въпроси.Когато пациент постъпи със симптоми на инсулт е неприемливо да се губи време в изчакване дали неврологичният дефицит ще отзвучи, категорични са невролозите и подчертават, че при исхемичния инсулт възможностите за специфично лечение зависят изключително много от времето. Терапевтичният прозорец за интравенозна тромболиза е ограничен, а има и пациенти, при които се извършва механична тромбектомия.

Основателят на Българското дружество по инсулт доц. Росен Калпачки обяснява, че нормативното изискване, което може да бъде интерпретирано като необходимост да се изчака развитието на сипмтомите, влиза в противоречие с логиката на спешната медицина.

Пациент, който е със симптоми на инсулт, няма да бъде оставен без диагностика и лечение докато се определя клиничната пътека. Невролозите се притесняват какви ще бъдат административните и финансови последици за болницата. Те не приемат още и предвиденото финансиране от 350 евро за пътеката на ТИА с аргумента, че диагностичният ресурс при тези пациенти може да бъде същият като при исхемичен инсулт. Само образната диагностика може да погълне значителна част от стойността на пътеката, а в тези случаи е съществена и диагностиката за причината за състоянието и правилната вторична диагностика.

И още два сериозни проблема посочват специалистите. Единият е свързан с това, че клиничните пътеки не позволяват лесното създаване на инсултна мрежа, а другият се изразява в липсата на достатъчно гъвкав механизъм за взаимодействие между лечебните заведения.

Съвременното лечение изисква мрежа от болници с различно ниво на компетентност. Това позволява болният да бъде прехвърлян бързо от една в друга според това, от което се нуждае. Настоящият модел на клиничните пътеки не стимулира достатъчно подобен тип сътрудничество между болниците. Така е, защото когато болният е приет в една болница, но се наложи преместването му в друга за извършването на високоспециализирана процедура, има проблеми с отчитането на клиничната пътека. Медиците са категорични, че това противоречи на идеята за национална мрежа от центрове за инсулт. Примерът, който дават невролозите е за сътрудничеството между университетските болници „Софиямед“ и „Света Анна“, но подчертават, че личните контакти и добрата воля на екипите не са решение и не могат да заменят система, организирана на национално ниво.

Не по-малко важен е и въпросът за създаването на национален регистър на инсултите, защото е от значение наличието на реални данни за пациентите в цялата страна. Другият сериозен и нерешен проблем е затова какво се случва след остра фаза на инсулт.

Сериозен дефицит е именно невроинтензивното лечение, защото продължителното интензивно лечение и специализираните грижи не са еднакво достъпни в страната.

Доц. Росен Калпачки определя нуждата от промяна, която обхваща целия процес – от профилактиката, през работеща мрежа от инсултни центрове до проследяването и възстановяването на пациента. Клиничните пътеки определят стойността и правилата на определена медицинска дейност, но не те изграждат взаимодействието между Спешната помощ, първичните инсултни центрове и високотехнологичните центрове, категоричен е той.

Две съсловни организации обжалват НРД

От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) съобщават, че Националният съвет на съсловната организация дава мандат на председателя Диана Георгиева да обжалва Националния рамков договор. Основният аргумент е неспазването на чл. 54 ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, според който БЛС е задължен да покани съсловната организация по време на преговорния процес. Неспазването на закона подкопава доверието в системата, заяви още през септември Диана Георгиева. Тогава от съсловната организация, която тя оглавява, заявиха, че няма да обжалват, за да блокират процесите в системата. Сега променят становището си. Причината е в нарушените и пренебрегнати интереси на 50 000 специалисти, но и на пациентите, които няма да получат здравни грижи, които Касата плаща.

От БАПЗГ уточняват, че Националният съвет изразява позицията на съсловната организация. Той се състои от членовете на Управителния съвет, председателите на регионалните колегии и ръководствата на националните консултативни съвети.

От БЛС са категорични, че нормативната база е спазена. Преговорите по частта, която включва и БАПЗГ, са приключили преди приемането на новите нормативни промени, които регламентират задължителното присъствие на съсловната организация, тоест няма нарушение на Закона за здравното осигуряване.

Националният рамков договор ще бъде обжалван и от Българската асоциацията на зъботехниците (БАЗ).

Основният мотив е отново заради нарушените права и интереси както на съсловието, така и на пациентите. А по-конкретно става дума за определената ниска цена за изработването на горна и долна цяла плакова протеза, за която НЗОК заплаща 31 евро. Става дума за медицинско изделие, което се прави по поръчка, а тези пари не могат да покрият нито вложените материали, нито труда. В рамковия договор е отбелязано, че пациентът не доплаща, а това, според съсловната организация на зъботехниците, не отговаря на действителността.

Последиците

Обжалването в съда поставя под въпрос легитимността на Националния рамков договор. Докато вървят делата обаче, със сигурност ще настъпят проблеми в системата и кризата ще се задълбочи. На първо място, това означава, че е напълно възможно болниците да не получат предвидените по-високи цени за клиничните пътеки и медицински дейности. Всъщност ще се работи по определените цени и регламент на предишния рамков договор. Това ще окаже влияние и върху възможността за увеличение на заплатите. Пациентите могат да бъдат лишени от достъп до новите изследвания и терапии, които са част от рамката в договора.

Реакцията на съсловните организации е логична, защото неглижирането им не е от вчера, а продължава с години. Независимо от всичко, което се говори публично по темата, когато става дума да се седне на масата на преговорите, те отсъстват. Всъщност вътрешните битки в системата са не по-малко зло, което влияе директно върху нуждаещите от здравни грижи българи, но и прави невъзможно решаването на множеството казуси, които отварят сериозни пробойни в една система, която не получава одобрението нито на работещите в нея, нито на гражданите.