Биологична терапия намалява тежките пристъпи при ХОББ

Акценти

Биологично лечение намалява значително опасните обостряния при пациенти, диагностицирани с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), сочи клинично изпитване, представено на годишната конференция на Европейското респираторно дружество (ERS).

Обостряния – най-големият враг на пациентите с ХОББ

ХОББ представлява хронично прогресивно заболяване, което с течение на времето води до развитие на дихателна недостатъчност, характеризираща се със затруднено дишане. Състоянието, смятано за водеща причина за инвалидизация в развитите страни, се развива бавно и много от пациентите не осъзнават, че са засегнати до появата на сериозни белодробни увреждания.

Освен бавната прогресия, съществува и друг непосредствен риск за пациентите с ХОББ – обострянията (остри събития, при които симптомите се влошават драстично в рамките на дни или дори часове). Всяко обостряне не е единично събитие, то може да доведе до спешна хоспитализация, трайно влошаване на увреждането на белодробната тъкан и ускоряване на прогресията на заболяването. Пациентите, които се сблъскват с повтарящи се обостряния, имат по-кратка продължителност и по-лошо качество на живот.

Значимо постижение в лечението на ХОББ

Настоящото проучване изследва ефективността на хуманизирано моноклонално антитяло, наречено меполизумаб (Mepolizumab), при пациенти с ХОББ с рецидивиращи обостряния и специфичен вид белодробно възпаление, които вече са били подложени на стандартно инхалаторно лечение. Тази група пациенти се характеризира със свръхактивност на определени клетки на имунната система (еозинофили), което е свързано с по-висока честота на обострянията, повишен риск от хоспитализация и значително въздействие върху качеството на живот.

Резултатите от клиничното проучване показват, че биологичното лечение намалява честотата на умерени и тежки обостряния с 21% в сравнение с плацебо.

Меполизумаб действа като блокира действието на протеин, наречен интерлевкин-5 (IL-5). IL-5 е основният цитокин, отговорен за растежа, диференциацията и активирането на еозинофилите. Чрез свързване със свободния IL-5, меполизумаб предотвратява прикрепянето му към рецепторите на еозинофилите, което води до понижаване на нивата им в кръвта и тъканите и до намаляване на възпалението.

Според изследователите това е особено значимо постижение за пациенти, чиито възможности за лечение преди това са били ограничени и са изчерпали всички съществуващи възможности. Всяко намаляване на обострянията означава по-малко хоспитализации, запазване на белодробната функция и подобряване на качеството на живот.

Успехът на клиничното изпитване на меполизумаб се откроява на фона на други неуспехи и подчертава важността на намирането на правилното лечение за отделните пациенти.

Не всяко лечение е ефективно срещу обостряния

Важно е да се отбележи, че не всички биологични лечения, разработени през последните години, успяват да намалят обострянията при пациенти с ХОББ. По време на годишната конференция на Европейското респираторно дружество са представени други пет проучвания върху три различни молекули, всички от които завършват с отрицателни резултати, което означава, че не показват значително намаляване на честотата на обострянията.

Предвид тежестта на заболяването, смъртността и икономическите разходи, свързани с обострянията на ХОББ, учените продължават да търсят ефективни лечения за облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот на пациентите.