Онколози и представители на пациентски организации са притеснени от липсата на Национален антираков план

Няма информация да се работи по създаването на Националния антираков план. В същото време той е включен в Плана за възстановяване и устойчивост, за който се очаква, че ще бъде представен в ЕК до края на октомври. До момента има едно събиране на специалисти, но оттогава няма никакво развитие. Политическият хаос в страната е едно от обясненията, но то едва ли може да бъде извинение. На този план разчитат и медицинските специалисти, и пациентите, защото благодарение на него може да бъде получено финансиране за профилактика и иновации.

Темите за Националния антираков план, който трябва да бъде в съответствие с Европейския, за иновациите в лечението на онкохематологичните заболявания, за донорството на стволови клетки, за дигитализацията в здравеопазването, но и за сериозните проблеми бяха водещи на семинар, част от информационната кампания „Иновация за живот“, която върви от четири години и е организирана от Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО), Сдружение „Лимфом“ и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Националният антираков план и смисълът от създаването му

Идеята както на европейския, така и на националния антираков план е, създаването на работещи стратегии, които решават сериозните проблеми, свързани с различните ракови заболявания.

Независимо че темата се обсъжда интензивно в момента, факт е, че в България години наред се правят опити да бъде приет антираков план. „За съжаление всеки път процесът стига до под кривата круша. Сега нещата са различни, защото през февруари 2021 г. Еврокомисията обяви Европейския антираков план, който си поставя изключително амбициозни цели, които държавите членки ще трябва да реализират“, каза изпълнителният директор на ARPharM. Деян Денев подчерта, че сред основните задачи е намаляването на заболеваемостта от рак през следващите 10 години и на смъртността.

Много сериозен аргумент са създаването на европейската стратегия е увеличението на тежестта на онкозаболяванията на Стария континент. За времето от 1995 г. до 2018 г. честотата се е увеличила с 50% или от 2 100 000 случаите са станали 3 100 000 на година. Повишила се е и смъртността – от 1 200 000 годишно през 1995-а на 1 400 000 през 2018-а.

В България на година се откриват около 32 000 нови случая на рак, а смъртните са около 20 000.

Предвижданията са, че през 2039-а заболеваемостта от различни злокачествени заболявания ще надхвърля 4 000 000 души, а смъртността 2 000 000. Тогава водещата причина са смърт в Европа ще бъдат онкологичните заболявания, а не както сега сърдечносъдовите. Не на последно място, подчерта Деян Денев, освен всички ясни рискови фактори не трябва да се забравя и възрастта. „Три от пет случая на рак са на хората над 65 години. В този смисъл, като се има предвид, че населението на Европа застарява, е ясно, че честотата на онкозаболяванията ще продължава да се увеличава, независимо от успешните политики по превенция“.
Смъртността от рак се увеличава във всички страни от ЕС, но с по-бавни темпове, а това е знак, че все повече хора са преживели болестта.

Всичко това е важен аргумент за бързи действия. Европейската комисия приема изключително сериозно битката за намаляване на онкологичните заболявания и смъртността от тях през следващото десетилетия и планът е израз на ангажиментите. В него са отбелязани прецизно основните действия, които да бъдат предприети при това по начини, които ще гарантират успех. Финансирането за Европейския антираков план е в размер на 4 милиарда долара. Ако страната ни няма собствен план, то ще бъде невъзможно да получим финансиране от ЕС.

Кои би трябвало да бъдат основните акценти в един антираков план

• На първо място стои въпросът за превенцията, а това означава реализиране на стратегически програми, чрез които да се намали заболеваемостта. Например, една от целите е да се намали с 5% броят на пушещите до 2040 г.
• Ранното откриване на онкозаболяванията, което означава 90% от населението да има достъп до различните скринингови програми.
• Диагностика и лечение. Прецизната диагностика е в основата на персонализираната медицина, която прилага терапия подходяща и действаща на конкретния човек. Проблемът в България е, хората не получават пълна подкрепа по целия път, който извървява един онкоболен. От момента на поставянето на диагнозата, през лечението, следболничния период и възстановяването. Връзката между звената се къса и хората остават сами и необгрижени.
• Подобряването на живота на преболедувалите.

Инвестициите в тези четири основни стълба са от съществено значение, защото благодарение на тях може да се намали не само нивото на заболеваемост, но и това на смъртните случаи.

Затова е крайно време да бъде създаден екип, който да работи по създаването на Национален антираков план и това да стане още сега. За да бъде не само написан, но и реално да започне осъществяването му са нужни общите усилия на медицинската гилдия, на множеството пациентски организации и на специалистите, които да настояват пред здравните власти, правителството и парламента не само стратегията за борба с раковите заболявания да бъде приета, но и да бъде изпълнявана.

България може да приложи директно антираковия план на ЕК като, разбира се, в детайлите той може да се допълни с националните ни особености, е мнението на Евгения Атанасова от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Тя беше категорична, че и за българските политици лечението на онкологичните заболявания трябва да бъде приоритет, какъвто е за колегите им от Европа.

Научните изследвания и иновациите са другият важен елемент от плана, на който се залага. Евгения Атанасова подчерта, че немалко е направено до момента по отношение на раковите заболявания, но пробойната е в липсата на цялостен политически подход. Няма цялостна антиракова политика, няма ясно разписан план за пътя, който пациентът изминава и това трябва да се промени, подчерта Евгения Атанасова и допълни, че е крайно време да се въведе в пълна степен стандарта за немедицинска грижа, тъй като само три болници в страната работят по него. Да не говорим и за правата на хората, преборили рака, където почти нищо не е направено.

Не на последно място Евгения Атанасова припомни на всички няколко цифри, които са показателни. В периода на пандемията 2020 г. - 2021 г. От COVID-19 са се разболели 303 423 българи, починали са 12 019, а от рак за този период са се разболели 30 000 души и са починали 16 000.

Или както я допълни Деян Денев тихо и без шум за времето на пандемията в Европа от рак са починали 1 300 000 души.

Иновациите в клиничната хематология

Независимо от огромните пробойни в здравната система и от множество дефекти или въпреки тях и благодарение на усилията на специалистите българските пациенти имат достъп до множество иновативни технологии. Например, в периода 2015 г. - 2018 г. от 35 терапии в Европа, България има достъп до 21.

В последните години сме свидетели на бурно развитие на множество иновативни технологии. Клиничната хематология е най-бързо развиващата се област в съвременната медицина, а е така, защото стъпва на високата технологичната наука, а много от големите открития в медицината започват от хематологията, заяви от своя страна доц. Веселина Григорова от Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив.

Прецизната и персонализирана медицина са част от работата ни от десетилетия, независимо че за това малко се говори, каза още доц. Горанова. Всичко това води до реалното удължаване на преживяемостта. Примерът, който специалистката по клинична хематология даде е при случаите на мултипления миелом. Ако преди две десетилетия преживяемостта е била 4,5 години, то сега тя достига до 10 години. Хората с диагноза хронична миелоидна левкемия продължават нормален живот след излекуването си. А над 90% е лечението при болестта на Ходжкин, когато е в локализиран стадий, а повече от 60% при клиничния напреднал.

Българските пациенти имат достъп до лечение, което е добрата новина. Има обаче сериозни проблеми и сред тях са изключителните трудности при снабдяването с конвенционални лекарства и липсата на медицински сестри.

Дигитализацията в здравеопазването

След първите два етапа на проекта за дигитализация в специализираната болница по хематологични заболявания (СБАЛХЗ) ситуацията е коренно променена. Оказва се, че тя помага както на лекарите, така и на пациентите. Намалява времето, което хората губят, чакайки пред кабинети, ходене от етаж на етаж и обикаляйки. Благодарение на дигитализацията на голяма част от процесите работата на медицинските специалисти става много по-ефективна, намалява се времето за административна работа и логично се увеличава това, което е посветено на пациентите. Д-р Вера Стоева от СБАЛХЗ призна, че е трябвало време на екипа да свикне с проблемите, тъй като новостите се приемат трудно по принцип, но сега всички са убедени в ефективността.

Йордан Илиев, който е част от екипа, осъществяващ и в момента проекта за дигитализация на здравните услуги. В момента върви вторият етап от проекта. Същността на разработката е свързана с няколко различни стъпки. Сред тях са оценка на процесите, изготвяне на персонализирани препоръки и проследяване. „Това не е еднократен акт. Нужно е постоянно наблюдение, оценки и препоръки“, заяви IT специалистът. В продължение на година те извършват основно проучване на всичко, което се случва в болницата, правят анализ на повече от 1000 терапии, 3750 пациента, над 100 попълват анкетни карти.

Основното правило, казва Йордан Илиев, когато става дума за управление е да има видимост върху дейността, а това изисква описание на процесите така, както биват изпълнявани. Тези детайлни анализи показват ясно ситуацията в момента и успяват да откроят най-сериозните проблеми, което от своя страна води до предложения за оптимизация. Всичко това води до намаляване на времето, необходимо на пациентите преди да бъдат хоспитализирани, с близо 35% и до края на проекта, ще достигнат до 50%.

В СБАЛХЗ виждат реалната полза от дигитализацията, за реална и цялостната реформа обаче може да се говори, когато това е практика на всички лечебни заведения. Тогава не само ще става дума за по-ефективна работа на медицинските специалисти, за по-качествено лечение и по-малко изгубено време на страдащите, но и за възможност за взаимодействие между различните болници.

Както подчерта и проф. Добрин Константинов, който оглавява Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология и ръководител на клиниката по детска клинична хематология и онкология в Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, мрежите между специалисти и лечебни заведения в Европа са бъдещето. Така всеки особен случай се дискутира и разглежда прецизно от различните специалисти и се търси най-доброто за пациенти решение.