Надежда Рангелова: Държавата показа, че децата са й приоритет само на думи

Тя е изключително действена и емоционална. Особено, когато става дума за детското здравеопазване у нас. Нито иска, нито е в състояние да повярва, че то ще остане в състоянието, в което е в момента. Неговата промяна приема като кауза, за която си струва да се бориш. Тя е Надежда Рангелова, председател на Фондация „За доброто“. Фондацията, която организира символичната акция „Бутаме детското здравеопазване“ на 16 октомври 2025 г. С Надежда Рангелова говорим за бутането, за нуждата от него, но и за състоянието на детското здравеопазване днес и какво трябва да бъде в действителност. Председателката на „За доброто“ не крие, че нежеланието на представителите на здравните власти да разговарят с тях приема като цинично пренебрежение. Цинизъм е и отношението на властта към младите лекари. Надежда Рангелова определя като най-тежък проблем в детското здравеопазване модела, по който системата е организирана. Заявява, че тя и колегите й от фондацията ще направят всичко по силите си, за да може все по-малко деца да стават жертви на тази система. Признава, че единственото, което ги мотивира да продължават работата си въпреки неглижирането, неразбирането, нежеланието на институциите да приемат подадената от тях ръка, са децата. И ако те все още не са в центъра на системата, то са в центъра и сърцата на всички, които стоят зад „За доброто“. Проектът на фондацията „Светулка“ е онази светлина, която със сигурност преобразява и дава надежда. Инициативата превърна 10 детски отделения в различни български градове в по-светли, топли и сигурни места за малките пациенти и техните родители. Започна и обучение за медицинските специалисти по терапевтична комуникация. Така стъпка по стъпка Надежда Рангелова и колегите й заедно с множество доброволци около тях проправят път към промяната в детското здравеопазване – такова, какво трябва да бъде.

Накъде искате да бутнете здравеопазването, г-жо Рангелова?

Към бъдещето, към 21 век. За съжаление това, което виждаме в страната като условия в детските отделения е изключително остаряло като база, функционалност, стандарт и като отношение между пациентите, техните родители и лекарите. Затова го бутаме напред, към бъдещето.

Казвате, че символичната ви акция „Бутаме детското здравеопазване“ е всъщност покана за разговор. Очаквате ли някой да се отзове?

Освен към бъдещето искаме да го добутаме под прозорците на хората, отговорни за неговото състояние и развитие – тези от Министерството на здравеопазването. То им е под носа, но те се правят, че не го виждат. От февруари 2025 г. правим опити да осъществим контакт. Изпратихме покана за откриването на 10-тото отделение, което ремонтираме по проекта „Светулка“. Така и не дойде никой от министерството, министърът отказа в последния момент. На нито едно откриване, освен във Велико Търново, не е имало представител на ниво министър, все пак той е човекът който може да взема решения.

От 20 февруари до момента сме изпратили над 10 официални писма на министерството с покана за разговор, за да започнем работа по разработването на национална програма за подобряването на първо място на средата в детските отделения, а след това и по другите важни въпроси. Сред тях са подобряване на комуникацията и въвеждане на така наречените подпомагащи професии в детското здравеопазване, например. Не сме получили нито един официален отговор. Имала съм срещи с отделни представители на Министерството на здравеопазването, по време на които винаги се заявяват интерес и желание, но нищо официално. Това не е устойчиво. Ето почти девет месеца и само празни приказки, но никакъв резултат.

Имате ли отговор на въпроса, защо подобна инициатива се подминава с пренебрежение и се неглижира желанието на група хора да водят разговор в името на детското здравеопазване?

Нямам отговор на този въпрос и именно заради това действаме. Това е само първата стъпка. Между другото изпратихме няколко писма и до Комисията по здравеопазване в парламента с искането да ни изслушат, но и от тях няма отговор. Тоест, за пореден път държавата категорично показва, че децата са й приоритет само и единствено на думи, когато трябва да се режат ленти или на 1 юни да обявяваме проект за Национална детска болница, който не е точно това. До момента сме били изключително толерантни, добронамерени, коректни в работата си в областта на детското здравеопазване и сме показали какво могат да направят осем души и над 200 дарители – както индивидуални, така и юридически лица.

Вече сме на прага и изпитваме безкрайна нетърпимост към циничното пренебрежение на желанието ни да подпомогнем процеса. Давам два примера. Ако си спомняте, преди няколко месеца само за няколко часа бяха отпуснати 15 милиона лева за справяне с кризата с градския транспорт в София. По наши изчисления средната стойност на ремонта на едно детско отделение е 500 хиляди лева, за едно може да е повече, за друго – по-малко. Прогнозната стойност за оставащите отделения в областните градове, които трябва да се реновират, е 15 милиона лева. Казват още, че има бюджет, а това са капиталови разходи и не може да се отделят така пари. Може, с решение на Министерския съвет може! Случвало се е. Ето още един пример, понеже темата за въвеждане на религията в училищата е актуална. Как за последните две-три години Министерски съвет е отпуснал 62 милиона лева за дейността на Българската православна църква. Няма невъзможни неща. Но никой не желае да види проблема. В същото време младите лекари протестират и буквално молят за помощ, за да останат в България и да има след 10-20 години кой да ни лекува. Абсолютен цинизъм е това, че никой не желае да протегне ръка и да поеме ясен ангажимент както към нас, така и към тези млади хора.

А какво ще кажете по въпроса за Националната детска болница. Защо имам усещането, че скоро няма да има сграда, а ако това стане, тя ще остане празна, защото няма да има нужните специалисти, които да работят в нея?

Имам същите притеснения, защото целият процес винаги е бил фокусиран върху сградата и нейното построяване. Ще дойдат млади хора, които да работят в нея, но това ще обезкръви останалите болници. Знаете ли, че не само заплащането е сред причините младите лекари да не се чувстват удовлетворени, а и условията. Няма как един млад лекар, който тепърва влиза в системата, има амбиция и желание да работи и помага на децата, да бъде поставен в среда с мухъл, хлебарки, разбити легла, липса на апаратура и организация на работа. Ще се съберат лекари за НДБ, но дали ще променим модела за грижи за децата, ще се промени ли детското здравеопазване така, че да постави в центъра си детето пациент и неговите родители? Имам усещането, че никога няма да се случи в България. Знаете ли, скоро бях на среща по покана на Фондация „Америка за България“ и Специализираната болница по детски болести „Проф. Иван Митев“, на която присъстваха и представители от Weill Cornell Medicine - болница в Ню Йорк. Те показаха световни практики, които са стандарт, а ние сме толкова далеч от тях, че усещането е тежко.

Г-жо Рангелова, мисля, че е по-скоро плашещо.

Да, плашещо е. А когато гледахме цифрите, за да установим колко са педиатрите по специалности, разбрахме, че е трагично. Има по 7-8 гастроентеролози, ревматолози, нефролози! И това за цялата страна! Кой ще лекува децата ни? Ужасяващо е, затова няма да се откажем! На 16 октомври сме пред Министерството на здравеопазването, ако няма ясен ангажимент, продължаваме – пред комисията по здравеопазване, пред Народното събрание, пред президентството.

Кой е най-тежкият проблем за детското здравеопазване?

Моделът, по който е структурирана здравната ни система. Най-вероятно министър Силви Кирилов беше прав, когато каза, че неин гръбнак не са младите лекари, защото гръбнак на здравната система са едни структури, тя е феодализирана и задушава развитието на всяко ново начинание, на всяка нова кръв, която опитва да се влее в нея. И това е най-страшното.

Знаете ли, колко трудно се финансира детското здравеопазване, защото и при него всичко се основава на клиничните пътеки. Много често, за да бъдат излекувани децата, те биват хоспитализирани по три или четири клинични пътеки, част от които са за заболявания, които децата нямат. Лекарите са принудени да действат така. Най-големият проблем е начинът на финансиране и това, че клиничните пътеки нямат реална стойност, някои от протоколите, по които децата се лекуват са много остарели. Трябва да бъдат осъвременени и на тази база да бъде направено остойностяване, за да стане ясно какъв е разходът на едно лечебно заведение за лечението на едно дете.

Мисля, че всички знаят това, за което говорите. Въпросът е защо не се случва?

Мисля, че това е проблем и на обществото. Не сме достатъчно непримирими.
Когато се случи трагедия, обществото се активизира, но за кратък период от време, а после забравяме. Според мен трябва да бъдем всеки ден на улицата с тези млади лекари, които буквално крещят за помощ.

На фона на тази драматична картина какво мотивира Вас и колегите Ви от Фондация „За доброто“ да продължавате да работите за добро детско здравеопазване?

В основата на мотивацията ни са децата. Защото те с нищо не са виновни за всички тези дупки в системата. Решили сме, че ще правим всичко възможно все по-малко да са децата, жертви на тази система.

Децата са нашият двигател, само и единствено те! Ще търсим начин и за подкрепа на младите лекари.

Г-жо Рангелова, как си представяте доброто детско здравеопазване?

Би трябвало да бъде една концентрирана грижа около болното дете. Хоспитализирането да е минимално каквито са и световните тенденции. Трябва да бъде осигурена грижа в доболничната помощ и в семейна среда и ако не може по друг начин едва тогава настаняване в болница. При нас е обратното. Когато се наложи хоспитализация, когато детето е с продължаващо дълго хронично заболяване или терминално, то трябва да бъде посрещнато на място, което не прилича на болница. Място, в което усеща грижа, внимание, спокойствие, разбиране, близко до домашната среда, защото това влияе изключително много на лечебния процес.

Родителите и детето да бъдат посрещнати от екип, изпитващ емпатия и който споделя с тях спокойно какво им предстои и как диагнозата може да промени живота им особено ако е тежка. Не на последно място си представям доброто здравеопазване с екип от хора, които подкрепят детето и семейството му с различни занимания в болницата, с разсейване, когато предстои тежка процедура, с намаляване нивата на стрес. Да, като една светулка си го представям.

Какво Ви се иска да кажете на министъра на здравеопазването и на хората, които представляват здравните власти и взимат решенията преди акцията ви за бутане на детското здравеопазване?

Нека покажат, че децата не са приоритет само на хартия и при рязане на ленти! Да поканят хората, които искат да си сътрудничат с тях, да поемат помощта, която им се предлага и да поемат ясен ангажимент, че предложенията, които се дават, могат да бъдат реализирани, защото не са невъзможни, а са стандарт и практика в повечето европейски страни.