Изследване опровергава досегашни твърдения за камъните в бъбреците

Камъните в бъбреците са истински камъни в геологичния смисъл на думата и се образуват слой по слой, а не са хомогенни елементи, както се смяташе досега. Ново изследване, в което участват геолог, лекар и микроскопист, опроверга някои твърдения за камъните в бъбреците.

Учените разкриха, че тези образувания се формират както всяка друга природна или изкуствена минерализация. Новото, което опровергава досегашните становища, е, че те се разтварят частично и се регенерират през целия си живот. Откритието може да провокира нови, неинвазивни лечения на състоянието.

Камъните в бъбреците са съставени от богати на калций слоеве подобно на кораловите рифове, сталактитите и сталагмитите или структури, свързани с горещи извори. Това твърдение влиза в противоречие с досегашното вярване, че бъбречните камъни са уникални сред всички други видове скали в природата. „Противно на това, което учат лекарите при обучението си, ние установихме, че камъните в бъбреците претърпяват динамичен процес на разрастване и разтваряне, разрастване и разтваряне“, казва проф. Брус Фуке от университета в Илинойс. Според специалиста по геология и микробиология откритието може да позволи след време медиците да успяват да разтворят камъните направо в бъбреците на пациента.

Благодарение на нова технология за изображения изследователите успели да разгледат по-подробно бъбречните образувания. Част от методите, използвани от учените, били фазов контраст, поляризация, конфокална, флуоресцентна и електронна микроскопия, рентгенова спектроскопия. Тези техники за изображения са характерни за геологията и други науки за Земята.

Снимките показват, че камъните в бъбреците започват като мънички кристали от калциев оксалат дихидрат, познат като минерала уеделит. Те могат да загубят известно количество вода в зависимост от състоянието на организма и така се превръщат в калциев оксалат монохидрат. В ранните етапи на образуване кристалите се свързват в неравномерни бучки. Органичната материя и други минерални разновидности по-късно се втвърдяват върху това ядро в последователни слоеве, изграждайки външна обвивка.

Слоевете позволили на изследователите да пресъздадат историята на развитието на камъните в бъбреците. Пролуките в пластовете сочат към вътрешните кристали дихидрат, които се разпаднали в миналото. Впоследствие пролуките се запълват обикновено с кристали на калциев оксалат монохидрат.

Както в геологията, това означава, че щом има слой, значи по-старите натрупвания са под по-новите. Един пласт може да се депозира в течение на много кратки или много дълги периоди от време. Конкретно за бъбреците заключенията водят до твърдението, че всеки нанопласт може да се е формирал за часове или дори минути според учените, провели проучването.

Ако становището им е вярно, за в бъдеще бъбречните камъни могат да бъдат“разчетени“ в клинични условия и така да се установи какви динамични био- гео- и химични реакции протичат в човешката бъбречна функция.

Изследването е публикувано в сп. Nature.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: zmescience.com
Снимка: aruplab.com