Институции и мерки срещу действителност и болни по време на COVID-19

В последните дни особено силно се натрапва изводът, че в цялата ситуация около пандемията COVID-19 има нещо гнило. Не в наличието на заразата, нито в силата й, още по-малко в ударите, които тя нанася. Не. Има нещо гнило в начина, по който се говори за предприетите действия и мерки и реалното състояние на нещата по места. Едва сега виждаме каква е здравната ни система и как действа.

От една страна от седмици ни залива информацията за това как всички болници са готови да поемат болните от коронавирусна инфекция. Подготвени са отделенията и леглата, издадени са съответните министерски заповеди, чакат се защитни облекла, маски, апарати, сключват се договори за доставки, пренастройват се производства, забранява се износът на хинин, започва производството на лекарства у нас. Продължете редицата. На всеки, който стои пред екрана на телевизора или на компютъра и чете и слуша, му се струва, че държавата е успяла да се справи или поне полага неимоверни усилия затова.

От другата страна обаче са ежедневните съобщения за проблеми. Болници, които и да искат няма как да подготвят отделение само за заразени с COVID-19 или такива, в които условията са ужасяващи. Хора, които чакат часове наред в спешни отделения, в които на едно място са събрани болни от коронавирус и такива с други заболявания. Като случаят с Еленица Милева в Университетската „Александровска“ или този в айтоската болница, за които съобщи bTV.

Проблемът е, че не става дума за единичен и изолиран случай. Ситуацията, в която спешни медици отказват да прегледат хора със симптоми за коронавирусна инфекция, също не влиза в графата единични случаи, за съжаление. Да не говорим за отказа да бъдат приемани и лекувани хора с други заболявания. Към това добавете липсата на лекари, медицински сестри, лаборанти.

В много от лечебните заведения в страната работят лекари, които отдавна са пенсионери. Правят го въпреки собствените си болежки и години. Такава е действителността. И тя е твърде различна от всекидневните отчети, министерски заповеди и постановления.

Директорът на болницата в Айтос го каза ясно: „Ако държавата има някакъв план, ще се справим. Ако няма, не можем“.

Уж държавата има план. Въпросът е защо не се справяме?

Вероятно защото да имаш план на хартия е добре, но смисълът и майсторлъкът са в това да ги приложиш. А как да приложиш план при липсата на персонал, техника, апаратура, добре поддържана болнична инфраструктура в страна? Как? Отговорът е простичък – никак!

Много преди още у нас да бъде обявено извънредно положение, председателката на Синдиката на българските медицински специалисти Мая Илиева каза ясно, че ситуацията в страната е много различна от тази в няколко софийски болници и изведе като един от най-сериозните проблеми липсата на медицински специалисти. Официално е потвърдено числото 30 000. Толкова липсват. Към това прибавете всички останали, които напускат в момента. На 3 април 2020-а стана ясно, че трима лекари от болницата в Гоце Делчев си тръгват. Помните ли, че повече от 15 души там подадоха оставка, защото не са съгласни с начина на действие на управителя. Останалите са с тримесечни предизвестия и се очаква на днешния 6 април с тях да бъдат водени разговори от страна на местната власт. И когато и те решат да напуснат, болницата ще спре да функционира.

Големият проблем е, че масовият погром е точно в общинските болници, които имат особено значение за хората в малките населени места и без които те биват обречени.

COVID-19 показа ясно – у нас така и не се случи реформа в здравеопазването. Системата е наистина „здравеопасна“, както я определят протестиращите от година медицински сестри. Достатъчно е само да се види какво се случва днес, когато пандемията завладя света. И да разберем колко не сме готови и как през всичките тези години сме вярвали на казаното, а не на стореното.

А това, че спасението на давещите се е единствено в техни ръце, стана ясно от първия ден на извънредното положение, когато стотици граждани обединиха усилията си в името на спасението.

Достатъчно е само да спомена невероятните мъже и жени, които стоят зад каузата „За доброто“ и които успяха да осигурят защитно облекло, шлемове, апарати на десетки болници и медици в страната или специалистите от IT сектора, създали множество безплатни приложения и платформи. А като тях са толкова много!

И да, точно те са държавата. Защото демонстрираха единство, екипност, мисъл, интелигентност и сила на духа в името на живота и на битката с коронавируса. Без излишна парадност, без лицемерие, без търсене на дивиденти.

Та картината е ясна, мерките са едно, реалното им приложение е съвсем друго.

И дано благодарение на кризата COVID-19 вече сме разбрали ясно – от нас зависи как ще живеем, от нас зависи как ще решаваме проблемите, от нас зависи всичко, което ни се случва. Иначе само ще ръкопляскаме в 21 часа, а час преди това ще слушаме как бият камбаните.

И докато ги слушаме дано си дадем отговор на въпроса „За кого бият камбаните“?