Какви са дефектите на системата за определяне на инвалидност?

  Според последните данни на Националния осигурителен институт през тази година са изплащани малко над 968 000 инвалидни пенсии. Право на тях имат хората в трудоспособна възраст, които са с намалена работоспособност, хората в пенсионна възраст, които също имат намалена активност, както и младежите-инвалиди, ако имат 1 година трудов стаж.

  През последните няколко седмици в дебата за пенсионната реформа, представители на правителството изразиха мнение, че този брой е прекалено висок и че контролът върху издаването на решенията за намалена работоспособност трябва да бъде затегнат. Макар и в отсъствието на синдикатите, съветът за тристранно сътрудничество започна обсъждането на идеята за прехвърляне на ТЕЛК комисиите за експертиза на работоспособност към Националния осигурителен институт. Лекарите от експертните комисии се обявиха против тази идея и предупредиха, че това е начин за оказване на натиск върху тях при издаване на решенията за хората с увреждания. Според тях броят на инвалидните пенсии за хората в работоспособна възраст не е по-висок от средното за Европа и не тежи толкова на НОИ. За тази форма на контрол се обяви бившият управител на института, Йордан Христосков.

  Какви са дефектите на системата за определяне на инвалидност и право на инвалидна пенсия?

  От данните на НОИ става ясно, че приблизително 500 000 българи получават инвалидна пенсия като водеща пенсия, заради намалената си работоспособност. Право на този вид пенсия имат хората с над 50 процента намалена работоспособност. Останалите над 460 000 пенсии се изплащат под формата на добавки към основните пенсии на хората и размерът им варира между 27 и 30 лева. Хората с намалена работоспособност, които реално имат право на инвалидна пенсия, не са толкова много, заяви д-р Манаси Николов, председател на една от столичните лекарски комисии.

  Той изчисли, че у нас при население от 7,5 млн. души, 10 процента са 750 000 души, което означава, че по този показател страната ни е под средното на света. „Аз не виждам да е чак толкова страшно бреме, което да тежи на НОИ", коментира той.

  Д-р Николов не отрича, че броят на хората, които имат право на инвалидна пенсия, продължава да нараства. Той работи в онкологична ТЕЛК-комисия, където броят на тези хора с инвалидност нараства. „Заболеваемостта от рак непрекъснато расте, така че няма как да намалява броят", допълни Николов.

  Броят на инвалидните пенсии у нас не е чак толкова голям, твърди и бившият управител на НОИ, Йордан Христосков. Той посочи като примери Полша и Италия, където броят на тези пенсии е около 30 процента от общия брой пенсии. У нас те са около 18 процента.

  „Не е само български този проблем. Навсякъде, където се повишава възрастта или има по-строги условия за достъп до пенсии, инвалидността е начин да се прескочи бариерата. В България делът на инвалидните пенсии от около 8-9 на сто от началото на реформата от 2000 година се увеличи на около 17-18 процента от общия брой пенсии. Сега са около 430 000 трудови инвалидни пенсии отнесени към над 1,7 млн. пенсии за трудова дейност делът е под 20 на сто, така че не толкова страшно", коментира Христосков. Удвояването според него се дължи и на обективни фактори. Той припомни, че от началото на реформата възрастта за пенсия е увеличена с пет години, а колкото по-висока става възрастта за пенсия, толкова повече се увеличава рискът от инвалидизация. „При една жена до 55 години рискът от инвалидизация е по-малък, но при жена между 55 и 60 година нараства. Ние ако вдигнем възрастта до 70 години, аз ви гарантирам, че 50 на сто ще са инвалидите съвсем по обективни причини, не говоря за далавери или корупция в ТЕЛК и така нататък", каза Христосков. По думите му правителството говори „много на едро".

  Д-р Манаси Николов отхвърли идеята за контрол върху работата на ТЕЛК комисиите чрез прехвърлянето им към НОИ и посочи ефектите от вече въведени мерки за затягане на контрола: „Затягането на контрола беше въведено през 2005 година, когато към всяка ТЕЛК беше включен и представител на НОИ. Освен това в НОИ всяко решение, всеки нов инвалид, документите му се преглеждат от специална тричленна комисия във всеки НОИ. И след като е въведен такъв контрол и броят на инвалидите не се е променил, това означава, че просто хората са си болни. Единственият реален вариант да бъде намален броят на инвалидите е хората в пенсионна възраст да не бъдат преглеждани от ТЕЛК и да бъдат окачествявани като инвалиди, а просто да минават в една медико-социална комисия към Агенцията за социално подпомагане и там да се определи от лекар, социален работник, ако искате от юрист, но там да се определи има ли нужда този човек от някаква социална помощ. Защото напълно естествено е един човек на 80 години да не може да изпълнява трудовите задължения, които са критерий за 30-годишен човек."

  От своя страна Йордан Христосков подкрепи прехвърлянето на експертизата за работоспосбност към НОИ, както и изваждането на инвалидните добавки на пенсионерите и прехвърлянето им към социалното министерство. Според него техният източник на финансиране не трябва да бъдат приходите от осигурителни вноски и тогава дефицитът в НОИ би бил много по-малък, а трябва да бъде държавният бюджет, защото това е форма на социално подпомагане на човек с увреждане.

  Един от дефектите на здравната система у нас може да доведе до увеличаване на броя решения за отпускане на инвалидни пенсии, твърди д-р Манаси Николов: „Примерно човек получава световъртеж. Той винаги бива приет, понеже няма пътека за временно пристъпно нарушение на съзнанието или на мозъчното кръвообръщение. Той бива приет с диагноза инсулт, защото пътеката е за инсултноболни. И той излиза с епикриза, че е преживял инсулт. Тази епикриза явява се на ТЕЛК и тя е длъжна да му даде група инвалидност", коментира Николов.

  Друг дефект на системата посочи Йордан Христосков: „Ние оценяваме спрямо здравия човек, а би трябвало за всяка отделна професия да се оценява спрямо професионалните задължения за този човек. Например аз съм преподавател в университет. Някакво физическо увреждане при мен, да кажем заболяване на опорно-двигателния апарат с нищо не променя моя капацитет, но ако ми се увреди зрението, това вече е много сериозно увреждане за моята професия. Трябва да оценяваме спрямо професията", смята бившият управител на НОИ.

  Хората с намалена работоспособност под 50 процента нямат право на пенсия, което също е слабост на системата, заяви д-р Николов.

  „През 2000 година взехме пример от немската система, където всяко заболяване се оценява с някакъв процент намалена работоспособност. Идеята беше всеки инвалид да получава някаква пенсия. НОИ обаче каза, че е трудно на всеки да се изчислява индивидуална пенсия и до 50 процента никой няма да получава пари, от 50 до 70 процента ще вземат едни и същи пари. Е, тогава защо беше въведена тази система, за да могат всички хора, които са до 50 процента инвалиди, да не могат да получават пари. Значи те са инвалиди, но НОИ каза: не са достатъчно инвалиди, за да им даваме пенсия", коментира д-р Николов.