Какво е общото между испанския грип, корона вируса и Българската църква?

1918 г., Испания. Върлува испанският грип. Най-големият бум е свързан с поредица от религиозни богослужения в църква в град Замора, които имат за цел омилостивяване на Св. Рох – покровителя на чумата. Вярващите трябва всяка вечер в продължение на 9 дни да ходят на литургия и да целуват мощите на светеца. Резултат - пламва целият град за отрицателно време.

2020 г., наши дни, Иран. Двама китайци от Ухан заразяват цяла религиозна общност по време на мюсюлмански религиозни чествания в свещения град Кум. Въпреки мерките и предупрежденията, духовните лица призовават хората да продължават да ходят в джамиите, защото там Аллах бди над тях и нищо не може да им се случи. Не се целуват мощи на светци, но пък се ближат свещени за мюсюлманите светилища. Резултат – тежка епидемия в цял Иран, държавата е блокирана и със затворени граници.

Друг пример за религиозна немарливост е Южна Корея, където разпространението на Covid-19 започва от секта.

На този фон от опасни религиозни грешки и събития случили се от 1918 г. до сега, днес Българската църква не само, че е на път да ги повтори, но и вече го прави. Въпреки обявеното извънредно положение в страната ни, мерките и предписанията на кризисния щаб и препоръките да не се събират много хора на едно място, Църквата смята, че е над всички, над корона вируса най-вече.

Който забравя историята си, е обречен да я повтаря – Джордж Сантаяна

Затвориха врати ресторанти и кафенета, фитнес зали и недоволни фризьорски салони, детски градини и училища, но литургиите в българските църкви продължават и миряните се призовават на молитва за спасение, изцеление и опрощение. Властта мълчи. Чака. Чака някой да се оплаче, да пламне цяла общност или град и тогава да свикат всички журналисти на нов брифинг и да прекратят това слабоумие, което някои ще определят като светотатство.

Каква е позицията на църквата: „Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест, а са лекарство за телесно и душевно здраве.”

Зависи кой е кихнал в лъжичката, преди да ти я поднесат до устата.

Разбира се, в такива смутни времена трябва да запазиш вяра и надежда, че всичко ще се оправи. Вероятно много намират упование в Бога. Но трябва ли да приемаме светото причастие от една единствена сребърна лъжичка в епицентъра на световна пандемия, с оправданието, че в противен случай ще се нарушат вековните църковни традиции и ще се "оскверни" (?) храма?

За съжаление, много хора вярват, че именно вярата ще ги опази. Те забравят за всички мъченици, които са умрели въпреки и за вярата си и Бог не ги е спасил. Забравят едни от най-верните слова на духовния учител Петър Дънов – помогни си сам, за да ти помогне и Бог. Помогнете си, като не ходите на църква, така както сте спрели да ходите на кафе!

Докога ще продължи това безумие, докога държавата, правителството и обществото ще си затварят очите за тези нелепи събития? Може би докато не се разболее някой и друг представител на църквата (недай си Боже, с фатален край), въпреки вярата си?

Вероятно ще ме обвинят в богохулство, светотатство, атеизъм, нихилизъм и каквото още там се сетите. Но именно Църквата трябва да даде пример на всички българи и институции и да затвори врати – не само пред миряните, но и пред вируса. За да може след няколко седмици отново да „възкръсне” на най-светлия християнски празник и да има вярващи, които да го почетат. Защото когато Бог е в сърцата ни, той чува молитвите ни, където и да сме. Ще дръзне ли някой свещенослужител да опровергае това твърдение?