Лекарственият пазар у нас ще расте - нуждите от здравеопазване са неудовлетворени
2,269 млрд. лв. са похарчени у нас за лекарствени продукти и хранителни добавки през 2011 г. Кризата не се е отразила на продажбите, които са нараснали с 12,4% като цени спрямо 2010 г. Измерен в опаковки, ръстът е 5,2%. Най-голям прираст бележат хранителните добавки - 20%.
За медикаментите, които се продават без рецепта, сме похарчили 13,1%, за тези с рецепта - 11,6%, и за други видове продукти - 11,1%. Фактът, че хората плащат по-охотно за хранителни добавки, може да се тълкува като белег, че излизаме от кризата. Нарастващото им потребление по принцип се свързвало с наличието на повече свободен финансов ресурс у хората.
У нас обаче хората плащат директно от джоба си две трети от потреблението на лекарства. С публични средства се покриват 38%, а с лични - 62% от разходите. За 2012 г. се очаква дори личният дял още да се увеличи до 64%. Публичните разходи за медикаменти у нас са крайно недостатъчни.
Мит е, че у нас се харчат много средства за медикаменти. Цифрите сочат друго, че потребяваме няколко пъти по-малко дори от фалирала държава като Гърция. За 16 млн. души население там през 2010 г. са дадени 5,6 млрд. евро публични средства за медикаменти. Заради фалита на държавата през 2012 г. сумата е свита до 2,8 млрд. евро. Сега управляващите обаче заявили, че това е прекалено малко и за 2013 г. се предвиждат 3,1 млрд. евро за медикаменти.
У нас за 2012 г. ще бъдат дадени едва 425 млн. евро за същата цел. Лесно е да се прогнозира, че лекарственият пазар има потенциал да расте - нуждите от здравеопазване у нас са неудовлетворени. Според експертите увеличението ще е с 6-8% годишно до 2017 г.
Болниците купуват все по-малко медикаменти - с 6,5% по-малко опаковки за 2011 г. за 273 млн. лв., които са с 0,8% надолу спрямо 2010 г. През 2012 г. болниците няма да купуват повече. В най-добрия случай ще пазаруват толкова, колкото и през 2011 г. В бюджета на НЗОК за 2012 г. има 495 млн. лв. за медикаменти. Обикновено предвидените разходи обаче се надхвърлят. Можем да прогнозираме поне още 50 млн. лв. в това перо.
Сред малкото положителни неща у нас е стабилността на системата. Касата плаща редовно на аптеките, докато в Румъния чакали по 16 месеца да им платят. В Гърция пък имало непокрити задължения към болниците още за 2007 г.
Като обем най-продавани са хапчетата за кръвно. Следват онкомедикаментите, антибиотиците и препарати за диабет.
Коментари към Лекарственият пазар у нас ще расте - нуждите от здравеопазване са неудовлетворени