Нараства броят на хората без здравна осигуровка

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани ­ от новороденото до 90-годишния старец.

Така е според Закона за здравното осигуряване. Оказва се обаче, че законът не важи за всички, нито че задължителното е задължително. За последните две години нови 100 000 души са спрели да се осигуряват за здраве, а общият брой е достигнал 1,2 милиона. Всеки, който не е плащал, но се разболее и внесе сумата за 36 месеца назад, влиза в системата. И става равен с всички останали, които вкарват определената от държавата сума. Какъв е тогава стимулът на дисциплинираните да продължават да бъдат такива? Очевидно е, че трябва да се направят промени, и то радикални.

Наскоро представители на бизнеса поискаха по-строги санкции за онези, които не внасят данък "здраве". 79 процента от запитаните в анкета на Българската стопанска камара смятат, че държавата трябва да организира медицинско обслужване на хората, за които е доказано, че нямат доходи. Всеки втори от запитаните иска да бъде изграден и публичен регистър на неосигурените. Има предложения здравните вноски на всеки да се внасят по лична партида, както и да има по-малък пакет със здравни услуги за хората с по-малък осигурителен доход.

Държавата, освен че не си събира задълженията, е създала механизми, при които хората с прекъснати здравоосигурителни права могат при определени условия да ползват услуги.

Например заплащане на ражданията на жени, които не са внасяли определените суми. Това минава под рубриката "грижа на майчиното и детско здравеопазване". Благовидният повод е намерен, но това в никакъв случай не променя факта, че се допуска некоректните да бъдат поставени в по-благоприятно положение от коректните.

Проблемът е, че когато започнат да се правят радикални промени, група от хора "скача" срещу онези, които искат да ги извършат. Какво е решението? За всякакъв вид задължения има погасителна давност. Обичайният срок е 5 години. Тук също може да се спази този принцип. Но не бива да се допускат повече дългове, в момента срещу абсолютно ниски здравни вноски българите получават медицински услуги, съпоставими с европейските.

Неосигурените трупат загуби на болниците, коментира директорът на МБАЛ "Пловдив" д-р Аргир Аргиров. През 2011-а са минали 210 души, които не са имали вноски. Това е струвало на лечебното заведение 133 000 лева.

„Когато разберем, че някой е неосигурен, го молим в рамките на престоя в болницата да бъде така добър да си плати осигуровките", обяснява д-р Аргиров. Той съветва хората, които предявяват претенции да се замислят дали внасят осигуровки и колко внасят. „Има медикаменти, които струват 5-10 000 лева, а всеки плаща за осигуровки 200-300 лева годишно", пресмята лекарят и отсича категорично: „Всеки трябва да е изряден!"

Проблемът с неосигурените е сериозен и към него трябва да се подходи сериозно. Ако не се реши отново, броят на неизрядните ще расте лавинообразно, все по-малко хора ще продължат да намират смисъл да участват в системата. Д-р Еленски е категоричен: "Един закон или се спазва, или се отменя".