Ограниченията за живи донори са смъртна присъда

  "Разбирам законовите ограничения, че живи донори могат да стават само роднини, за да няма търговия с органи. Това обаче оставя много хора без шанс да живеят", казва Емилия Казакова от Видин.

  През 2008 г. тя стана донор на черен дроб на чуждо дете, което осинови, за да отговори на законовото изискване, че донор може да бъде само човек от семейството. Благодарение на този неин жест малката Светослава днес е жива и здрава. Иначе момиченцето бе обречено и си отиваше.

  То беше с диагноза атрезия на жлъчните пътища и се нуждаеше от трансплантация. За него обаче нямаше подходящ донор сред кръвните му роднини, нито черен дроб от трупен донор.

  Три години по-късно в България все още не са разрешени проблемите с донорството, убедени са Емилия и майката на спасеното дете - Милена.

  Двете дават за пример живеещо в Лондон българско семейство, което се свързало с тях, след като прочели за трансплантацията на Светослава. Тяхното бебе имало същата диагноза и му бил трансплантиран черен дроб от трупен донор в британската столица. Органът обаче бил отхвърлен и се наложила нова трансплантация. Тя била направена и детенцето е живо и здраво.

  "У нас такова нещо е в сферите на мечтите - намирането на черен дроб е проблем, а какво остава за втори път", категорична е Милена.

  Емилия също недоумява защо трупното донорство у нас така и не може да се развие, както е на Запад. Според нея, докато механизмите не сработят, може поне да се направят промени, с които да се разширят възможностите за трансплантации на органи от живи донори.

  "Българските семейства са с по 1-2 деца и поради тази причина трудно се намира донор в семейството. Или както бе случаят със Светослава - те се оказват неподходящи", мотивира се Казакова. "Черен пазар така или иначе има, ако не у нас, то в други страни, и хора в безизходица търсят спасение там. Заради ограниченията за трансплантация от живи донори други са обречени да не дочакат подходящ трупен донор", категорична е Емилия.

  Тя помни законовите перипетии, през които са минали, и твърди, че били по-страшни от операцията.

  Светослава и близначката й Кристина са родени на 14 септември 2007 г. Децата изглеждали здрави, развивали се добре и родителите не подозирали, че ги чака беда.

  За болестта на Светослава разбрали случайно, когато тя била на 4 месеца. Заради кашлица я закарали в "Бърза помощ" и извиканият за консултация завеждащ детското отделение на МБАЛ "Св. Петка" д-р Филипов се усъмнил, че детето има проблеми с черния дроб. Назначил изследвания, а след това резултатите били потвърдени и в Детската клиника по гастроентерология в София.

  В средата на февруари 2008 г. последвала операция и биопсия в "Пирогов", а истината се оказала по-жестока - без трансплантация на детето му оставали седмици живот.

  Веднага последвал и новият удар, че никой от родителите не може да стане донор, защото са с кръвна група А, а Светослава е 0. За варианта другата близначка да стане донор не можело да става и дума, защото това е изключено при толкова малко дете с още неразвити органи.

  "Включиха Светослава в списъка на чакащите за трансплантация. Усещахме, че нямаме време да чакаме и започнахме сами да търсим жив донор", разказват родителите.

  Питали първо роднините, но се оказало, че сред тях няма подходящ. Тогава Милена случайно срещнала Емилия, майка на нейна приятелка, и на улицата й заразказвала за сполетялата ги беда.

  "Леля Еми на момента ми каза, че тя е с нулева кръвна група и може да стане донор. Казах й, че не става, защото донорът трябва да е до 35 г., а тя е на 46", спомня си Милена.

  Търсенията не дали резултат и в крайна сметка Емилия се оказала единствен шанс за Светослава. В продължение на месец й правили изследвания, които установили, че е подходяща за донор. Възникнала юридическата пречка - че не е роднина и според закона за трансплантациите не може да дари орган на чуждото дете.

  Решението дошло от познат адвокат, който им препоръчал Емилия да осинови детето. Документите били подготвени бързо, а в съда във Видин проявили съпричастност и не им губили време.

  Трансплантацията била насрочена веднага, след като осиновяването станало факт, и през май 2008 г. била извършена от д-р Любомир Спасов в болница "Лозенец".

  "Бях много притеснена, когато взех решението да помогна за спасяването на Светослава, защото не знаех какво ще стане. Страхувах се аз самата дали ще мога да водя същия начин на живот, бях на 46 г. и това също ме плашеше", споделя Емилия.

  За Светослава нямало много време за чакане и страховете й не я разколебали. Изчела всичко, което намерила в интернет за чернодробните трансплантации, а вече в болницата лекарите подробно обяснили какво точно й предстои.

  "Операцията наистина е тежка, но на 9-ия ден вече бях добре и ме пуснаха да се прибера във Видин", спомня си Емилия. Първите 6 месеца трябвало да пази диета - по-леки храни и да забрави за пържено и свинско. Сега продължава да ходи на прегледи на половин година и всичките й изследвания са в нормата. Черният й дроб вече е регенерирал и лекарите й казали, че по нищо не личи, че е рязано от него. Самата тя се чувства добре и казва, че единственият негативен резултат е, че малко е напълняла.

  Щастлива е, че Светослава също е добре. Близначките вече са на 3 г. и половина и за тях се грижи майка им Милена.