Откриха два подтипа множествена склероза

С помощта на изкуствен интелект учени откриха два нови подтипа множествена склероза (МС) в зависимост от концентрацията на протеина sNfL, което може да разкрие нови възможности за лечение на пациенти с това автоимунно заболяване.

Ранна и късна sNfL множествена склероза

Екипът от University College London изследва кръвни проби и провежда ЯМР на 600 доброволци. Целта им е да изчислят концентрацията на специфичен протеин, наречен sNfL, което би помогнало да се определи степента на увреждане на нервните клетки и да се оцени дали болестта е активна или не. Количеството sNfL протеин и скенерните снимки на мозъка на пациентите се анализират от модела за машинно обучение SuStaIn. Резултатите, които са публикувани в научното списание Brain, разкриват два нови типа множествена склероза: ранна sNfL и късна sNfL.

По какво се различават ранната и късната sNfL множествена склероза

При първия подтип МС концентрацията на sNfL е висока още в началото на болестта, като се наблюдават видими изменения в мозъчната област corpus callosum. Освен това пациентите с ранна sNfL развиват мозъчни лезии много по-бързо от останалите. Според изследователите тази форма на множествена склероза е по-агресивна и активна.

Вторият подтип се характеризира със свиване в области на мозъка като
limbic cortex и сивото вещество, още преди да се е повишило нивото на sNfL протеина. Ходът на болестта тук е по-бавен, а видимите симптоми се проявяват на по-късен етап.

Учените смятат, че откритието им ще позволи на лекарите да преценят с голяма точност кои пациенти са по-силно застрашени от усложнения.

Водещият автор на проучването д-р Арман Ешаги допълва: „Множествената склероза е комплексно заболяване и познатите до момента подтипове не показват какви промени настъпват в тъканите, което всъщност е от ключово значение за назначаването на правилно лечение.“

Какви са ползите от разграничаването на ранна и късна sNfL множествена склероза

Д-р Ещаги уточнява, че в бъдеще, когато AI инструментът изчисли, че пациентът страда от ранна sNfL множествена склероза, ще бъде по-лесно да му бъде назначено ефективно лечение и състоянието му ще се следи много по-стриктно от нормалното.

Хората с късна sNfL множествена склероза от своя страна ще се нуждаят от различен тип здравни грижи и терапии, включително персонализирани, с цел да бъдат защитени мозъчните им клетки.

Кейтлин Астбъри от Асоциацията на пациентите с МС споделя: „Изследването обхваща пациенти с пристъпно-ремитентна и вторична прогресираща множествена склероза. Учените обединяват данни, получени чрез изкуствен интелект, кръвни анализи и ЯМР, в резултат на което се натъкват на тези два нови подтипа МС.“

През последните години бяха разкрити много нови аспекти от биологичните механизми на автоимунното заболяване, но заключенията на специалистите все още се основават на клиничните симптоми на пациентите. Множествената склероза е сложна за разгадаване болест, което прави и диагностиката сложна.“

Към 2026-а има около 20 одобрени форми на лечение за пациенти с пристъпно-ремитентна МС. Терапии за хора с прогресираща МС са в процес на разработка. Според д-р Астбъри обаче за голяма част от болните алтернатива няма.