Клетъчна терапия може да се превърне в бъдещо лекарство за множествена склероза

Първата фаза на клиничното изпитване, осъществено и ръководено от учени от Кеймбриджкия университет, е стъпка напред към разработването на лечението на прогресивна множествена склероза със стволови клетки. Екипът от учени доказва, че една година след инжектирането на стволови клетки в мозъка на хора с множествена склероза, дегенерацията на централната нервна система се забавя значително.

Проучването

Преди първата фаза на клинично изпитване екипът, в който участват още учени Италия, Швейцария и САЩ, извършва проучване при мишки. По време на него изследователите препрограмират кожни клетки в мозъчни стволови. След това ги трансплантират в централната нервна система на мишки и установяват, че този вид клетъчна терапия помага за намаляване на възпалението и за възстановяването на щетите, нанесени от множествената склероза.

>>>В САЩ одобриха първия биоподобен лекарствен продукт за лечение на множествена склероза

След тази работа идва реда на първото клинично изпитване върху хора. В него са включени 15 души, които страдат от тежка форма на бързо прогресираща множествена склероза от италианските болници Casa Sollievo dela Sofferenza и Santa Maria Terni. Тестовете се провеждат от екипи на Университета Кеймбридж, Университета Милано-Бикока, двете италиански болници, Университета на Колорадо, САЩ и държавното здравно обединение Ente Ospedaliero Cantonale, Лугано, Швейцария.

Стволовите клетки са получени от клетки, които са взети от мозъчната тъкан от фетален донор след спонтанен аборт. Преди това италианските учени показват, че е напълно възможно създаването на практически неограничено количество на стволови клетки от един донор, както и това, че в бъдеще те могат да бъдат извличани директно от пациента, което помага да бъдат преодолени проблемите, свързани с използването на алогенна фетална тъкан.

В мозъците на доброволците биват инжектирани между 5 000 000 и 24 000 000 стволови клетки. А след това идва ред на постоянното наблюдение, събиране на данни и анализ и така в продължение на една година.

Резултатите

Основният извод е, че по време на тази година няма нито сериозни нежелани реакции, нито смъртни случаи. Екипите наблюдават и странични ефекти, но те или временни, или обратими.

В началото на клиничното изпитване при всички доброволци са установени високи нива на увреждане. Например, повечето от тях се нуждаят от инвалидна количка.

По време на едногодишното проследяване на състоянието им обаче се оказва, че при нито един от тях не се наблюдава ускоряване на увреждането или влошаване и задълбочаване на симптомите.

>>>Протеиновите молекули ITGA3 играят ключова роля за развитието на множествената склероза

Няма симптоми, които предполагат рецидив, когнитивната им функция не се влошава.

Изводът е, че заболяването е стабилно и няма признаци на прогресия, въпреки че високите нива на увреждане в началото ни клиничните изпитвания правят трудно потвърждаването на това.

Извън общото проследяване екипът избира малка група от всички доброволци, за да оцени какви са промените в обема на мозъчната тъкан, свързани с прогресирането на болестта.

Така учените откриват, че колкото дозата на инжектираните стволови клетки е по-голяма, толкова по-малко намалява обема на мозъка с течение на времето.

По време на клиничните тестове изследователите търсят още признаци, които показват, че стволовите клетки са в състояние да защитават нервните клетки от бъдещо увреждане. Наблюдават как се променя метаболизмът на мозъка след лечението. Измерват промените в течността около мозъка и в кръвта и откриват признаци, свързани с това как този орган обработва мастни киселини. Тези признаци показват още колко добре работи лечението и как се развива болестта. Колкото по-висока е дозата на стволовите клетки, толкова по-високи са и нивата на мастните киселини, които освен това се запазват през целия едногодишен период на наблюдение.

>>>Вирусът на Епщайн-Бар може да предизвика множествена склероза

Резултатите от клиничното тестване са публикувани в статия в списанието Cell Stem Cell.

„Нашето проучване има ограничения, доста е скромно по мащаб. Освен това е възможно да е имало объркващи ефекти от имуносупресивните лекарства, например. Но в същото време фактът, че клетъчната терапия, която приложихме беше безопасна и ефектът й продължи през тази една година на изпитването, означава, че може да продължим със следващия етап от клиничните проучвания“, коментира резултатите ръководителят на проучването проф. Стефано Плучино от Кеймбриджкия университет.

Специалистът по регенеративна невроимунология, чиито изследвания през последните две десетилетия променят класическия възглед затова, че клетъчните присадки функционират само чрез структурно клетъчно заместване, но и откриват нов терапевтичен път, е категоричен: „Ние се нуждаем отчаяно от разработването на нови лечения за прогресиращата множествена склероза. Предпазлив съм, но и съм много развълнуван от нашите открития, които са стъпка към разработването на клетъчна терапия за лечение на множествена склероза.“

От своя страна проф. Анджело Вескови от Университета Милано-Бикока, който е съавтор на проучването, коментира, че са били нужни почти три десетилетия, за да може откритието на мозъчните стволови клетки да се превърне в настоящото експериментално терапевтично лечение. „Проучването ще проправи пътя до по-обширни проучвания и те предстоят“, казва проф. Вескови.