Вирусът на Епщайн-Бар може да предизвика множествена склероза

Екип от катедрата по клинична неврология на Каролинския институт, Швеция, установява, че близо една четвърт от случаите на множествена склероза са свързани с натрупването на антитела срещу вирусния протеин EBNA1, който от своя страна може да атакува протеина CRYAB и да провокира възпаление на нервната тъкан.

Проучването

Изследователите откриват допълнителни доказателства за това как вирусът на Епщайн-Бар (EBV) може да предизвика множествена склероза (МС) или да стимулира заболяването да прогресира.

Както поясняват авторите на проучването, връзката между EBV и множествената склероза е открита отдавна.

Проблемът е, че продължава да озадачава учените. До момента няколко изследвания предоставят доказателства затова, че инфекцията, провокирана от вируса на Епщайн-Бар предшества МС, както и че има възможност антителата срещу вируса да са част от проблема.

В настоящото проучване учените анализират кръвни проби от над 1400 жени и мъже. Над 700 от тях са с диагнозата „Множествена склероза“ и също толкова са напълно здрави.

Така стигат до откритието, че антителата, които се свързват с определен протеин във вируса на EBV – става дума за EBNA1, могат да направят същото и с подобен протеин в мозъка, който е наречен CRYAB, задачата на който е да предотвратява обединяването на протеини по време на клетъчен стрес, като възпаление, например.

Резултатите

По време на изследването учените извличат EBV антителата от пробите и проследяват кои протеини, открити на повърхността на невроните и поддържащите нервната система клетки, могат да взаимодействат с тях. Така става ясно, че близо 23% от хората, страдащи от множествена склероза, имат антитела, които атакуват не само EBNA1, но и човешкия CRYAB. Тези антитела присъстват при 7% от здравите участници в тестовете.

Именно тези насочени неправилно, кръстосано реактивни антитела са в състояние да нанесат поражения на нервната система и да доведат до тежки симптоми при болните от МС, сред които се нареждат проблеми с подвижността и равновесието и умора.

>>>Иновативна имунотерапия подобрява състоянието на животни с множествена склероза

Екипът открива още, че подобна кръстосана реактивност вероятно има и при Т клетките на имунната система.

„Разширяваме изследването си, за да проучим как Т-клетките се борят с EBV инфекцията и как могат да увредят нервната система при МС по начин, който кара заболяването да прогресира“, споделя от своя страна изследователят от Каролинския институт и друг от водещите автори Матиас Бронге.

Изводите

„Множествената склероза е изключително сложно заболяване. Нашето проучване представя важна част от пъзела и дава отговор на въпроса защо някои хора развиват болестта. Оказа се, че определен тип антитяло срещу вируса на Епщайн-Бар е в състояние да се свързва с протеини на повърхността на клетките на мозъка и да задейства процеси, които водят до увреждане на миелиновата обвивка“ казва Оливия Томас, която е друг от водещите изследването учени.

Фактът, че тези антитела са причина за заболяването при голяма част от болните, показва ясно, колко сериозни са различията между всеки от страдащите от МС и колко са важни персонализираните терапии, убедени са авторите на изследването. Учените подчертават, че терапиите, които сега се използват в медицината за лечение на автоимунното заболяване, успяват единствено да намалят рецидивите, но не са в състояние да попречат то да се развива.

Частта от пъзела, за която Оливия Томас говори, е свързана с неизвестния до момента клас антитела, които атакуват едновременно вируса на Епщайн-Бар и се комбинират с протеини на нервните клетки.

„Направихме значителна крачка напред в изучаването на механизмите на развитие на множествената склероза“, убедени са изследователите.

Статия по темата е публикувана в списанието Science Advances.

За вируса на Епщайн-Бар и за множествената склероза

Характерно за множествена склероза е, че клетките на имунната система започват да атакуват обвивката на нервните влакна или така нареченият миелин. В резултат нервите подават сигнала все по-лошо, а това провокира лекото изтръпване на крайниците, но с напредване на заболяването причинява парализа и много често смърт.

Учените предполагат, че появата на МС е свързана с нарушения в имунната система, които са резултат от развитието на вирусни инфекции. Основната причина е именно вирусът на Епщайн-Бар, който може да проникне в невроните и клетките на имунната система.

>>>Експериментални моноклонални антитела показват обещаващи резултати срещу вируса на Епщайн-Бар

EBV е част от семейството на херпесните вируси и един от най-разпространените. Над 90% от населението на света е заразено с него и го носи през целия си живот като латентна и обикновено инфекция без симптоми.