Експериментални моноклонални антитела показват обещаващи резултати срещу вируса на Епщайн-Бар

Експериментални моноклонални антитела, насочени към различни части на вируса на Епщайн-Бар (EBV), блокират инфекцията при тестове на човешки клетки в лабораторни условия, според скорошно американско проучване. Освен това едно от изследваните моноклонални антитела осигурява почти пълна защита срещу инфекция с EBV – вирус от групата на херпесните вируси – при тестове върху мишки.

Проучването, публикувано онлайн на 27 октомври 2022 г. в списанието Imunity, е ръководено от учени от Националния институт по алергии и инфекциозни болести, част от Националните институти по здравеопазване на Съединените щати, в сътрудничество с изследователи от Армейския изследователски институт „Уолтър Рийд“.

Вирусът на Епщайн-Бар е един от най-често срещаните човешки вируси. След прекарана инфекция с EBV, вирусът става латентен в организма, но е възможно да се реактивира в някои случаи. EBV е основната причина за инфекциозна мононуклеоза, която протича с генерализирана лимфонодулопатия, промени в гърлото и кръвната картина, и се свързва с някои видове рак, включително Хочкинов лимфон, и автоимунни заболявания като множествена склероза.

Хората с отслабена имунна система, като реципиенти на тъкани и органи, са по-склонни да развият тежки симптоми и усложнения от инфекция с EBV, отколкото тези с правилно функционираща имунна система. Към момента няма лицензирана ваксина, която да предотвратява заразяване с вируса.

Експерименти върху мишки

Изследователите разработват няколко експериментални моноклонални антитела, насочени към два ключови протеина – gH и gL – открити на повърхността на вируса на Епщайн-Бар. Известно е, че двата протеина улесняват сливането на вируса с човешките клетки, като по този начин причиняват инфекция.

При тестване в лабораторни условия изследваните моноклонални антитела предотвратяват инфектирането на човешки В-клетки и епителни клетки, които покриват гърлото на първоначалното място на заразяване.

Анализирайки структурата на моноклоналните антитела и двата протеина с помощта на рентгенова кристалография (техника, базирана на рентгеновите лъчи, за получаване на информация за структурата на кристалите) и усъвършенствана микроскопия, изследователите идентифицират множество уязвими места на вируса.

При тестването върху мишки едно от експерименталните моноклонални антитела, наречено mAb 769B10, осигурява почти пълна защита срещу инфекция с EBV*. mAb 769B10 също осигурява ефективна защита на всички мишки, тествани за лимфом.

Констатациите подчертават възможностите за ваксина срещу вируса на Епщайн-Бар и потенциала експерименталните моноклонални антитела да се използват самостоятелно или в комбинация за предотвратяване или лечение на инфекция при имунокомпрометираните пациенти, които са най-податливи на тежко заболяване. Изследователите планират допълнителни проучвания върху способностите на mAb 769B10.

Какво представляват моноклоналните антитела?

Човешкото тяло произвежда по естествен път антитела за борба с различни инфекции. Въпреки това е възможно в организма да няма налични антитела, предназначени за разпознаване на нови вируси. Моноклоналните антитела са вид протеин, който се произвежда в лаборатория и може да се свърже с определени цели в тялото, като антигени на повърхността на раковите клетки.

Има много видове моноклонални антитела и всяко е създадено така, че да се свързва само с един определен антиген. Моноклоналните антитела се използват при диагностицирането и лечението на много заболявания, включително някои видове рак. Те могат да се използват самостоятелно или за пренасяне на лекарства, токсини или радиоактивни вещества директно до раковите клетки.

* Chen Wei-Hung et al. Epstein-Barr virus gH/gL has multiple sites of vulnerability for virus neutralization and fusion inhibition. Imunity. 2022.