Вирусът на Епщайн-Бар може да предизвика лупус

Акценти

Вирусът на Епщайн-Бар (EBV), причиняващ мононуклеоза, може да предизвика лупус, сочи проучване на Станфордския университет, публикувано в списанието Science Translational Medicine. Екипът, стоящ зад изследването, смята, че разкриването на причината за автоимунното заболяване може да революционизира лечението.

„Смятаме, че това се отнася за 100% от случаите на лупус.“, казва проф. Уилям Робинсън, професор по имунология и ревматология в Станфордския университет и старши автор на изследването. „Мисля, че това откритие наистина поставя основите за разработване на ново поколение терапии, които биха могли фундаментално да лекуват и по този начин да осигурят полза на пациентите с лупус.“

Връзката между EBV и лупуса

Лупусът е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система създава антитела, които атакуват собствените тъкани на тялото. Причинете не са добре разбрани и няма известно лечение за състоянието, което може да причини болки в ставите и мускулите, силна умора и кожни обриви.

Предишни епидемиологични проучвания предполагат връзка между вируса на Епщайн-Бар и лупуса – хипотеза, която набира популярност след скорошен пробив, доказващ връзката между EBV и множествената склероза (друго автоимунно заболяване). Настоящото проучване обаче помага да се разкрие на клетъчно ниво как вирусът причинява лупус.

„Това проучване разрешава десетилетна мистерия.“, споделя Шейди Юнис, имунолог в Станфорд и първи автор на статията към изследването.

Инфекцията с EBV обикновено протича леко, причинявайки болка в гърлото, треска и тонзилит (възпаление на сливиците). До зряла възраст около 19 от 20 души се заразяват и носят спящия вирус в клетките си.

„Причината, поради която това е толкова изненадващо, е, че EBV е често срещан вирус, с който повечето от нас се сблъскват в ранните си години.“, коментира Робинсън. „На практика единственият начин да не се заразим с EBV е да живеем в балон.“

След типовете клетки, в които EBV се установява постоянно, са В-клетките. Тези клетки са специализирани в свързването с протеини на повърхността на вирусите, наречени антигени. Около 20% от В-клетките също имат потенциала да се свързват с части от собствените клетки на тялото, но при здрави индивиди тези автореактивни клетки остават до голяма степен неактивни.

Критично откритие

В настоящото проучване учените за първи път използват високопрецизно генетично секвениране, за да открият разлики в броя и вида на В-клетките при 11 пациенти с лупус и 10 здрави контроли.

В контролната група по-малко от 1 на 10 000 В-клетки са носители на EBV в сравнение с около 1 на 400 клетки в групата с лупус – 25-кратна разлика. Екипът установява също, че вирусът на Епщайн-Бар е по-вероятно да се открие в автореактивни В-клетки.

Наличието на латентен вирус изглежда води до свръхактивност на клетките – състояние, при което те не само се насочват към антигени в тялото, но и привличат други имунни клетки, включително Т-клетки убийци, за да подпомогнат атаката.

„Смятаме, че начина, по който EBV активира тези В-клетки, за да задейства автоимунния отговор, който медиира лупуса, е критично откритие.“, коментира Робинсън.

Има и други добре познати рискови фактори, които влияят на податливостта на човек, освен EBV. Например лупусът засяга непропорционално жените, което може да се дължи на хормони като естроген, усилващи активността на В-клетките. Хората с африкански, карибски или азиатски произход също са изложени на по-висок риск.

Ако бъдат потвърдени, откритията биха могли да дадат нов тласък на клиничните изпитвания за ваксина срещу EBV, които вече са в ход. Също така няколко екипа проучват възможността за използване на лечения за рак, предназначени да унищожат В-клетките, при тежки случаи на лупус.