Вируси може да са причина за множествената склероза и деменцията

Акценти

Според ново проучване вирусът, причинител на мононуклеозата, води и до развитието на множествена склероза. Учените смятат, че механизмите, по които се отключват болести като деменция и Паркинсон, са подобни.

„Ако докажем, че вирусите са отключващ фактор, ще преобърнем изцяло представата за някои заболявания и тяхното лечение“, категоричен е професорът и невролог д-р Торкилдсен от норвежката университетска болница в Берген. Той е ръководител на изследване върху множествената склероза.

Мононуклеозата като водеща причина за множествена склероза?

Откритието е направено след мащабни проучвания, които сочат, че е почти невъзможно да се развие множествена склероза, ако преди това пациентът не е бил заразен с вируса на Епщайн-Бар, причинител на мононуклеоза. Малкият брой хора, които никога не са се заразявали с въпросния вирус, не могат да се разболеят от множествена склероза (МС).

"Почти сигурни сме, че вирусът, който води до мононуклеоза, е причина и за множествена склероза (МС). Остава въпросът какъв е механизмът, който ги свързва“, допълва Торкилдсен.

Изследователите насочват вниманието си към две основни хипотези:

• Дали вирусът продължава да стимулира имунната система и по този начин причинява хронично възпаление?
• Или пък отключва процес, който протича самостоятелно веднъж щом се е развила самата инфекция?

Нови форми на лечение на множествена склероза?

Учените изследват нов антивирусен препарат за множествена склероза, наречен tenofovir. Торкилдсен се надява, че потискането на вируса би спряло хода на болестта, преди да е навлязла в напреднал стадий.

Компанията Moderna разработва ваксина срещу вируса на Епщайн-Бар, като клиничните изпитания са във втора фаза, което означава, че се тества върху хора.

"Ако открием ваксина срещу мононуклеоза, означава, че ще можем да предпазим много хора от множествена склероза. Това би променило изцяло начина, по който се лекуват пациентите. На практика би означавало, че вече не лекуваме симптомите, а работим върху отстраняване на причината за тяхната поява“, пояснява ученият.

Възможно ли е вирус да причинява деменция

Професорът и клиничен невролог д-р Харалампос Цулис смята, че подобни процеси като тези наблюдавани при пациентите с мононуклеоза, може да протичат и при хора, диагностицирани с болест на Алцхаймер например.

„Резултатите от проучванията върху деменцията са още по-несигурни, но през последните години няколко екипа намериха научни доказателства за възможна пряка роля на херпесвирусите в развитието на този вид неврологични заболявания.

Ваксина срещу варицела намалява риска от деменция

Вирусът на варицелата, който спада към семейството на херпесвирусите, намалява значително риска от деменция, твърдят учени. „Има множество проучвания, които разкриват, че случаите на болест на Алцхаймер сред хората, ваксинирани срещу херпес зостер, са значително по-малко. Все още не знаем обаче дали връзката е пряка причинно-следствена или не. За да разберем, трябва да проведем рандомизирани и контролирани изпитания“, пояснява Цулис.

Включване на ваксината срещу херпес зостер в имунизационния календар

Норвежкият екип вече преговаря с международни партньори за провеждането на идентично проучване върху връзката между мононуклеозата и множествената склероза и в други страни. Няколко европейски държави вече са включили ваксината срещу херпес зостер в имунизационния си календар, но в скандинавските обхватът на ваксинираните остава нисък.

Д-р Торкилдсен е на мнение, че Норвегия също трябва да добави ваксината срещу херпес зостер в своя имунизационен календар. „Освен че предпазва срещу тежко разболяване, препаратът би могъл да намали с до 20% риска от деменция, което не е за подценяване“, добавя той.

Нови открития, свързани с добре познати болести

Научните доказателства за връзката между вирусите и болестта на Алцхаймер са още по-оскъдни. Все пак има някои изследвания, които разкриват, че определен вид чревни вируси могат да причинят Алцхаймер. Това изглежда напълно логично като се има предвид, че много пациенти с Паркинсон страдат от чревни разстройства – запек или храносмилателни проблеми – до 20 години преди появата на първите нарушения в опорно-двигателния апарат.

"Имаме и исторически сведения за испанската треска. Те сочат, че хората, които са развили мозъчно възпаление след треската, на по-късен етап се разболяват и от болест на Паркинсон“, отбелязва Цулис.

Заключението на учените е, че инфекциите може би наистина играят роля за развитието на някои заболявания.

"Да унищожим вирусите не е достатъчно"

Цулис, Торкилдсен и техни колеги работят върху още един голям европейски проект. Целта им е да разберат дали вирусите са причина за всички неврологични заболявания, които изучават – множествена склероза, болест на Паркинсон, деменция и амиотрофична латерална склероза. Ако се окаже, че такава връзка съществува, лечението би било много по-лесно и ефективно.

„Можем да лекуваме пациентите с антивирусни препарати или да ги предпазим с ваксини. Всичко би било много различно“, категоричен е Цулис. Все пак той подчертава, че невинаги унищожаването на един вирус означава, че ще бъде изкоренена болестта. Не бива да се забравя, че има и други фактори като гени и заобикаляща среда, върху които е трудно да се влияе.